Из делниците на един луд (16-20 ноември)

Понеделник, 16 ноември

Михаил Миков: "Въпросът за баланса между свобода и сигурност днес е подложен на много изпитания като европейска философия”.

Ако си спомняте, точно така свършихме миналия път. И Миков направо ни цитира, без да ни цитира. Или ние сме много умен, или това, дето го написахме, е толкова елементарно, че и един политик може да го прозре.

Пък г-жа Бънзарова ни пише във ФБ: „Д-ре, това с лазерния лъч не е изобретение на работника от "Шатаров", да знаеш. Това е някаква младежка градска песен от края на 60-те, в която имаше нещо за бабата, която била толкова стисната, че в г.за не можело да се вкара "и лазарен лъч".

Може и така да е. Но ние, госпожа, не пишем история, та да се втеляваме чак пък толкова! Нашата работа е да разказваме разни простотии, по възможност интересно. Кабилма е чат-пат и нещо да натамъним, дори да поизмислим тук-там. Един от нашите учители казваше: Никога не оставяте фактите да ви развалят хубавата история. Така постъпват и много по-авторитетни от нас автори. Сравнете например в последната писаница на Дмитри Иванов това за асасините с „Кръстоносните походи през погледа на арабите” на Амин Маалуф и ще видите как работи, които са се случили преди осем века на граф Хенрих Шампански могат да бъдат разказани като че са се случили в ХХ в. И от това хубавата история хич не страда.

Френски и американски дипломати настояват да наричаме джихадистите ДАЕШ, а не Ислямска държава. ДАЕШ звучало на арабеските като даес (стъпквам) и те много се дразнели като ги наричат така. Съмняваме се, че четат „Делниците…”, но за всеки случай ще ги дразним, нищо не ни струва.

И аз като Хенри Милър обичам леещите се като дизентерия патетични думи и изречения. Божидар Димитров пред "Стандарт": „След атентатите в Париж всички цитират Самюъл Хънтингтън за войната между цивилизациите. Ислямът не е цивилизация. Той е политическа доктрина, прикрита с религиозен камуфлаж. И не може да покрие понятието цивилизация.”

Чие понятие за цивилизация? В случая има поне две понятия за цивилизация. Тяхното и нашето. Всъщност, те винаги са били поне две. Рим е бил цивилизация, а всички останали - варвари. Преди това Персия - цивилизация, другите -варвари. После Гърция - цивилизация, после Рим… Китайците са се мислили за цивилизовани, а останалия свят за варварски. Маврите са се смятали за цивилизовани, а испанците, французите и англичаните наричали варвари… Византийците са били цивилизовани, българите - варвари. И почти винаги в основата е била религията…

Но по-важно е друго. Римляните от времето на Петроний Максим са смятали вандалите за варвари, но това не им е попречило да превземат и ограбят Рим. Последният емир на Гранада Мухамад XII е гледал на Алфонсо Кастилски като на варварин, ама… Турците и Константинопол и т.н. Твърде често варварството побеждава самодоволната цивилизация.

На дискусия на тема “Театър 2016. Какво иска зрителят?” културни дейци си говорили за разни интересни тям работи и покрай другото обсъдили дали публиката е дозряла за техния талант. Владо Карамазов рекъл, че като цяло в актьорската гилдия преобладава мнението, че българите не са добра публика и затова театралите не се напъвали да правят възможно най-стойностни представления.

Много интересно! А дали не е възможно по някаква причина най-добрата част от българската публика да не желае да ходи на техните представления? Както например, ако сте забелязали, една голяма част от най-добрата публика отказва да ходи на политическите представления. Намира ги недостойни.

Изследване на "Галъп" за нагласите на жителите на 62 държави спрямо демокрацията показва, че 79% от българите са на мнение, че страната не се управлява по волята на народа, а само 17% са на обратното мнение. По-ниско от нас оценяват силата на сюзеренитета си само арменците (90%) и латвийците (85%).

Графика в. "Сега"

Малко над половината българи (52%) смятат, че въпреки недостатъците си, демокрацията си остава най-добрият политически модел. 32% били напротив, а 16% нямали мнение. Средният процент на привържениците на демокрацията за изследваните страни бил 76. В Северна Америка бил 82%, в Западна Европа - 80%.

Обяснението е просто. Според изследователите доверието в демокрацията е най-високо сред хората с по-добри доходи и перспективи. Но понеже такива хора у нас са малко, та затова и демокрацията не е много популярна. Освен това, както сме казвал и друг път, у нас погрешно се смята, че демокрацията е управление на народа. Не, тя е управление на демократите. И ние, дето се вика, покрай Илия и св. Илия. При едни други демократи, убеден сме, уважението към демокрацията щеше да е по-високо.

Вторник, 17 ноември

Главсекът на МВР Костов вика, че при операция на службите през уикенда са задържани 320 души. Сред тях, вика, няма установени хора с принадлежност към терористични организации. Оставам с впечатление, че установяването е ставало на око. А на който не му личи, го питат и той си казва. Иначе няма как за толкова време да се преценят 320 души.

Дано Европа се присети, че нашите граници са всъщност и нейни граници. Но едва ли, додето Меркел коли кучето. Миналата седмица написахме на едно друго място, че нейната глупост ще стане легендарна и ще бъде разказвана от поколенията така, както и до днес се разказва легендата за глупостта на троянците да приемат гръцкия кон.

Пък Бъчварова рекла, че засега у нас „нямало заявка за терористичен акт“. Щото те атентатите стават със заявка до склада. На снимката можете да видите как се оформя една такава заявка.

Това го откраднах от Фейсбук, но толкова бързах, че не запомних от кого точно.

Нищо, нищо. Ще разчитаме на това, че понякога аматьорите могат да направят големи открития. Стига да разберат, че са ги направили, де. Знаете изтърканата приказка, че Ноевият ковчег е направен от аматьори, а "Титаник" от професионалисти. Между другото и капитанът на "Титаник" Е. Дж. Смит е бил голям професионалист. Насим Талеб цитира негово изказване от 1907 г., в което кап. Смит се хвали: "В целия си опит нямам нито една преживяна катастрофа, от какъвто и да е вид, която си заслужава да се спомене... Никога не съм виждал корабокрушение, нито съм корабокруширал, нито пък съм бил в затруднение, заплашващо да завърши с някакъв вид бедствие". 

И продължил да е толкова успешен капитан още пет години, до 1912 г., когато се срещнал с един айсберг, който нямал неговите умения.

А какви кадри имаше в МВР... Бившият главсек ген. Илия Илиев сам заловил 34 афганци на българо-турската граница. Бил на лов за глигани. Вървял отделно от дружинката и изведнъж зад гърба му се появила голяма група подлеци, извинете, бежанци. Обърках се, щото нали зад гърба... Всичките млади мъже на по 20-30 г. «По навик от времето, когато бях началник на бургаския граничен сектор, успях да ги подчиня. Показах пушката и на английски им казах: "Stop!". Позвъних в дежурната на гранична полиция. За 15 минути дойде патрул“.

И да не го беше уволнил Румен Петков, Борисов със сигурност щеше да го уволни. Ще ми знае английски той!

Фандъкова и Бъчварова се срещнали за да обсъдят мерките за сигурност в столицата. Решили да препоръчат на шофьорите и ватманите да наблюдават пътниците за съмнителни типове. Дано не вземат много присърце препоръката. Защото доколкото съм забелязал пътниците са винаги зад шофьора. И за да ги наблюдава, той трябва да се обърне обратно на движението. Тогава вече ще имаме и челно сблъскали се трамваи.

Министърът на образованието подпали моторетката, но не разбрах защо: „Това, вика, който го измисли, с децата му да е проклет, това е единственото, което мога да направя - проклинам го и го заключвам - разбрахте ли ме? Нямам никакво друго оръжие, проклинам този идиот, който измисли тази работа. Записвайте!”.

Не се разбра кого проклина, но това не пречи да го подкрепим. Българската традиция в натемията е ясна и категорична: „Ако минаващият е странник и не знае срещу кого е устроена натемията, той трябва да хвърли камък и да каже: “Проклет да е, срещу когото е наречено!”. Ако някой отмине и не хвърли камък, проклетията ще падне и върху него. Не ми се иска да рискувам.

Лично аз мразя клетвите. Като бях малък, веднъж чух майка да се оплаква на татко: „Знаеш ли, че синът ни е започнал да псува?! Пък той ѝ отговори:" А ти какво искаш, да кълне ли?". По нашия край това се смята женска работа. Мъжете са длъжни да псуват. И с тази санкция ние продължихме да се усъвършенстваме в историческата и съвременната българска обсенология.

Наскоро певицата Глория разправяше как я проклела една циганка: „Да имаш къща с много стаи и във всяка стая по един тежко болен!”. И тя се втресла. Проклела я още и на дъщеря: „Дъщеря ти да се ожени, снаха да ти доведе!”. И други гадости. И пазарджишките циганки така кълнат: "Синът ти да се ожени, Евгени Минчев да ти доведе за снаха!". 
Циганските клетви са страшно нещо. Ако сте чели „Проклятието” на Стивън Кинг, сигурно знаете. Наскоро научих, че от това проклятие пострадал дори и преводачът на книгата Боян Николаев. Станал жертва на катастрофа, подобна на описаната в романа. Е, може да е и просто съвпадение, но той не изключвал и действието на циганската клетва.

Клетвата е универсално средство за уреждане на човешките взаимоотношения от древността още. Ето например един образец от Рим: „Да му секнат дано пикнята, лайното, приказката и сънят". Доста комплексна клетва. И в нашата традиция проклятието е силно застъпено. Няма произведение на наш класик, в което да няма поне няколко достойни за запомняне клетви. Например в „Чичовци” на дедо Вазов има една, която много ме кефи: „На въже да видя мъжа ти и ти отдолу да му люлейш краката!”. Там, когато Селямсъзът натопи котката на Варлаам в кюпа с черната вапцилка. А Варлаам закачи на портата му оглозган рибешки гръбнак. И тогава Варлаамица и Селямсъзката си разменят някои остроти.

Лошото при проклятието е, че може да се върне към проклинащия и то с двойна сила. Докато изпращането на сексуални честитки не носи последици за нито една от страните.

Сряда, 18 ноември

Скандал в Сливен. Пред общината монтирали една пирамида, която указва посоките на света, географските координати, надморската височина и т.н. Предложението за пирамидата е на съветника от БСП Радостин Бозуков, известен хотелиер, който се бръкнал осем бона за случая. Обаче сливналии (без кв. „Надежда”) реват, че пирамидата била направена като масонския символ и това не отговаряло на историческите ценности на града на стоте войводи и други дрън-дрън!

Ало, Сливен, много сте прости, бе! Я вземете банкнота от един долар и я разгледайте! И какво виждате? Същата тая пирамида! Значи когато пирамидата е върху гущерче, не се гнусите, но на площада не може! Де гиди лицемери! Ако искате да знаете, и в герба, и в другите инсигнии на американската държавност има масонски символи. И какво?!

На среднощно заседание състав на СГС с председател Веселина Ставрева пусна Сидеров и Чуколов под гаранция. Прокуратурата искаше постоянен арест с мотива, че "имат трайни престъпни навици". Според съда обаче няма опасност да извършат ново престъпление или да се укрият. Точно както предписа премиерът, без разбира се, изобщо да им се бърка.

„Не искам да коментирам актове на съдебната система… Ако трябва да кажа моето мнение като полицай, задържането под стража става тогава, когато има опасност да бъде прикрито веществено доказателство или да се укрие извършителят. В този случай според мен тези две хипотези не съществуват”.

Прав е, да ви кажа. Зорлем вкарват Сидеров в любимата му роля. „Мъченичеството, казваше Бърнард Шоу, е единственият начин да се прочуеш, когато нямаш талант”. Точно така се прочу Сидеров.

Е, разбира се, и с глупост може да се прочуе човек…

На Божидар Димитров направо му е пълнолуние! Предлага сухопътната операция срещу ИДИЛ да бъде наречена на името на „Свети цар Тервел Български”. Защото именно той сразил първия халифат. Когато през 716 г. 200 хил. араби обсаждат Константинопол, Тервел се появява с българската войска и ги избива почти до крак. „Българите секат джихадистите като тръстика... Цар Тервел Български е християнин и в този случай побеждава християнската солидарност…”

То още не е решено за тази операция, но не пречи да се кръсти. Да си има име, което име да насочва терористите към нас. Защото някак необосновано останахме встрани от големите атентати.

По повод на изтеклите записи на разговори между съдийките Владимира Янева и Румяна Ченалова Борисов вика: "Не мога да обръщам внимание на две свраки, които са се събрали и си говорят". И пак се измъква с баналния вече номер – записът бил незаконен. Поради което е в правото си изобщо да не коментира дали това, за което става дума в него, е вярно. Да се коментират "незаконни неща означава да толерираме незаконните действия". А като не ги коментираме, ги заклеймяваме. Така излиза, не ли?

Цецерон е още по-категоричен: „Аз смятам, че във всеки един разговор, който провежда всеки един, независимо в каква институция работи или с какво се занимава, той винаги може да импровизира и да пресъздава определени разговори или определени мнения, които би могло да има в определен човек. Така че в тази посока молбата ми е тотално да бъда разграничен в този казус...”

Имаме чувство, че някой път ще умре по средата на някое от тези по немски дълги и неясни изречения. Просто няма да му издържи сърцето. По тоя повод се замислихме и сме на път да открием ново заболяване, което, надяваме се, ще бъде кръстено на нас. Нещо средно между dyslexia и logorrhea. Парадоксално състояние, в което един дислексик е обхванат от ораторски напъни.

Но ние, не да се хвалим, приведохме този дълъг цитат. А за да обърнем внимание на Милена Бойчева от „Труд”, която написа оня ден нещо, което специалистите наричат свирка с панделка: „Поднасят Цветанов, че се изказвал неясно и с недовършени изречения. Да си гледат работата. Теософите нали са рекли, че “думите са дърветата на гората, в която скита нашият ум”. В една гора всеки може да се заблуди…” В много подла гора е попаднал Цветанов. Дърветата се местят, пътеките се скриват, клоните шибат заблудения по лицето… Направо една от ония омагьосани гори, за които разказва Тери Прачет.

Ама свирка с мерак, дето се казва: „Цветанов вероятно изпитва неизтляваща носталгия по тези времена и по това ведомство, което той оглави и ръководи като министър. Едва ли случайно са изтървани думите: “Не е нормално да блокираме кръстовища по този начин, защото това ограничава правата на другите хора, които нямат никаква вина”. В тях усещаме привкуса на едно топло наставничество, една бащинска горчивина, споделена у дома, в министерството...”.

Знам, знам аз под топлото наставничество на Блъсков докъде се стига. Но, както сме казвали много пъти, Блъсков може да те накара да направиш некому свирка, но гълтането е личен избор. „Цветанов е упорит, целенасочен и волеви като олимпийски атлет. В негово лице публиката намира потвърждение на извода, че хората, които продължително и задълбочено са се занимавали с физическа култура, добиват качества, каквито кабинетният живот не съгражда. Например това отличително за Цветанов чувство за дисциплина и организация…”

Не, за такова нещо се иска и личен ентусиазъм.

Четвъртък, 19 ноември

Премиерът закъснял за заседанието на МС. Те по принцип почват в 10.00, но той дошъл в 10.30. И дали някой го е погледнал укоризнено, но той се издразнил: „Часът е 10, когато дойда аз”.

И във ФБ един Антони предлага вече да питаме по новия начин: „Извинете, Бойко Ви е часът?”. Мисля, че можем така да питаме и за деня: "Кой Бойко сме днес?". После "коя бойкотината сме" и т.н.

Мегаломанията може да порази и прост човек, и умен. Простия, естествено, по-лесно. Но за да стигнеш отвъд мегаломанията, се иска особен талант. Териториите отвъд мегаломанията древните гърци са наричали хюбрис. Но това друг път ще го говорим.

Данните на НСИ за домакинските бюджети показват, че разходите за алкохол и цигари се увеличават най-бързо. През третото тримесечие българите са похарчили с 11% повече в сравнение със същия период на 2014 г. Разходите за храна и безалкохолни напитки са се увеличили едва с 0.3%, а за дрехи и обувки са намалели със 17%.

Още през 2006 г. сме прогнозирал, че повишаването на акцизите на алкохола и цигарите няма да принуди българите да пият и пушат по-малко. Но със сигурност ще принуди децата им да ядат по-малко.

Петък, 20 ноември

Пишат ни от Италия, че полицията в Реджо Емилия разпраща съобщения на гражданите да се пазят от нов вид грабежи. Престъпниците се представяли за водопроводчици, елтехници и т.н. Подавали на жертвата едно листче, ужка с услугите, които предлагат. А листчето е напоено с опасната колумбийска дрога бурунданга (или скополамин). Въздействието ѝ е мигновено. От докосването само човек се зашеметва, а крадците набързо го преджобват. По същата схема обирали и домове, магазини и т.н.

Съобщавам ви го, защото е един добър повод да измерим скоростта, с която се движат иновациите в Европа. И главно да засечем за колко време пътуват от Италия до България. Това е важно, защото е залегнало в присъединителния ни договор, в главата за "Свободно движение на хора, капитали и идеи".

Между другото, тая дрога е много опасна. Превръща надрусаните в зомбита, неспособни да действат и мислят. И после не помнят нищо. Най-опасното е, че няма нито вкус, нито мирис и лесно може да бъде добавена в напитка или храна, както и да бъде размесена с тютюн. Като си помислим кой държи тютюна, а и хранителната промишленост изобщо, едва ли ще е параноя да допуснем... Не, не! Параноя е. Но нито една от другите хипотези не обяснява напълно защо се държим като зомбита.

Ало, пенсиите! Independent съобщава, че екип от канадски психолози и сексолози опровергал широко разпространеното мнение, че колкото повече секс правят двама души, толкова повече се обичат. Не, намразват се. Най-щастливите партньори се любели само веднъж седмично. Демек принципът колкото повече, толкова по-добре, може да е валиден за копането, но не и за секса. Така че правете по веднъж седмично двугърбата камила, та да е мир и любов.

Шегувам се, ей! Веднъж седмично е за хората, за пенсиите може и по рядко. Говорят си две пенсии. Едната вика: Хубаво нещо е Коледа. А другата отговаря: И сексът е хубаво нещо. Да, де, ама Коледата е по-често. Е, това е виц. Ама от сбъдващите се вицове, не ли?

Английският „Сън” съобщава, че Григор Димитров се залюбил с Никол Шерцингер. Никол е на 37, а наш Гришо е още дришо, дето се вика, на 24 години. Ама нищо. Точно така действа истинският… бройкаджия. Имаше един действителен случай за един тираджия, дето подминал младите стопаджийки и качил едно бабе. И обяснил поведението си: „Ти, бабо, си на години. Утре ще гушнеш босилека и ще те изпусна като бройка. А ония са млади, могат да почакат.”

Дето се вика, за всеки ТИР си има пътници…

To be continued