Из делниците на един луд (16-20 януари)

Понеделник, 16 януари

Кабинетът на Борисов изживява последните си дни. Националният психомасажист си отива. Настъпи краят на второто ни психеделично пътешествие под неговото водачество. Как започна можете да си припомните от петата книга на д-р Филипов, която е на пазара. Още малко…

С какво ще запомним това управление? Византийщина във вътрешната политика, волунтаризъм в икономиката, „правешко” хитруване във външната политика, популизъм и демагогия в социалната сфера, простащина в културата…
И каква стана накрая? Хитрата сврака с двата крака… Както до вчера държаха цялата власт – парламент, президентство, правителство, съдебна власт…. така утре могат да увиснат на едните кметове, ако не ги арестуват. Щото има симптоми, че ги почват…

От 2009 г. чакам тая парвенюшка власт да се срине и днес, когато това е на път да се случи, не мога да се зарадвам. Сърцето ми се стяга, като си помисля какво ни чака. Най-малко същото.

Социалистите предлагали 20% данък за богатите, хората, които получават над 10 хил. лв. месечно. Според червените умници този данък щял да засегне около 7000 души. И от тук ще цъфне държавата, ще има и за НЗОК, и за НОИ, и ще артиса. На хартия, де, за молива баир нема. Може и така да стане, но обикновено става обратното. Всичките тия 7000 души, дето вземат над 10 хил. лв., ще почнат да вземат под 10 хил., например по 9999 лв. Логиката на плоския данък е, че за 10% не си заслужава врътките да ги криеш. Но за 20% си заслужава. Така че от това хазната няма да се напълни. Но червените ще се бият в гърдите, че са обложили богатството.

Депутатът Манол Генов от БСП рекъл пред един вестник: „БСП излиза от задкулисието и тръгва на борба с бедността.“

От къде излиза? От задкулисието? Зер досега е била в задкулисието? Ужас! С Пеевски заедно?!

Не може да е казал това…

Обаче го е казал: „БСП е достатъчно мъдра партия и този път ще успеем да излезем от задкулисието…“

Този път! Миналия път не успя, по-миналия също, но този ще успее…

„В крайна сметка трябва да започне една война с бедността. Казвам го съвсем откровено, не популистки…“

Много откровено го е казал – „в крайна сметка“, но нито миг по-рано…

Данчо Ментата вика, че ДПС било отворено и за коалиция с БСП, и за коалиция с ГЕРБ. Който ги пожелае. „ГЕРБ, вика Ментата, избра погрешен път - да прави безпринципна коалиция, и това е основната политическа грешка, поради която този парламент има такъв кратък живот и кабинетът „Борисов 2” приключи твърде рано.

За разлика от кабинета „Орешарски“, който изкара цял мандат. Без три години…

Ментата съобщи и добрата новина, че, ако пожелае, Пеефски пак ще е депутат: „Той се ползва с доверието и обичта на нашия електорат, направил е много за нашите хора. Работи активно. С него работим върху икономическата част на програмата на ДПС...“

Ментата е икономист, Пеефски е юрист, сигурно ще стане добра програма, да пази Господ!

Интересно кой подведе Борисов, че Пеевски си отива?

Вторник, 17 януари

„Стандарт“ разказва свой вариант на случката с Беновска. Тя изобщо не възнамерявала да замеря президента с ябълка. „Задавайки въпроса си, Беновска държеше в ръката си червена ябълка, която искаше да подари на Плевнелиев в противовес на това, че той и политиката му са "гнила ябълка“. Виждайки ябълката, мъжете от НСО се нахвърлиха върху журналистката…“
Знам няколко начина да се подари възпитано ябълка, но хвърлянето не е сред тях.

Сред журналистите напоследък се навъдиха много, които се правят на луди. Но има и някои, които не се правят.
Колкото до Плевнелиев, лично ние ще го изпратим въздържано. Без ругатни, но и без ръкопляскания. Оценяваме високо неговата евроатлантическа убеденост и твърдост, но смятаме, че начинът, по който воюваше с Русия постигна обратния на очаквани ефект. Бъдещето ще покаже.

В „Сега“ се подбъзикват с интервюто на Малария Велева с Цецерон. „Такова духовно сливане между събеседниците рядко може да се наблюдава - не само в журналистиката, а въобще.“

Струва ми се, че да се сливаш духовно с Цветанов не е комплимент. Но е факт.

Велева: „Като ви слушам, ви намирам за много различен от онзи Цветан Цветанов, който носеше агресивност, настъпателност. Какво ви чукна отгоре, за да бъдете днес така смирен, да показвате дори мъдрост?

(Дори мъдрост… Лелей…)

Цецерон: „Видях какво е да правиш политика и разбрах, че сам не си в състояние да направиш нищо, ако нямаш сподвижници и ако не уважаваш различното мнение… В политиката, когато вече натрупах опит, установих, че е по-добре да бъдеш диалогичен…“ и т.н. дрън-дрън.

Велева: „Направо ме смаяхте с тая философия.“

За пръв път виждам човек, който да се смайва от толкова малко. Пък Марешки вика по телевизора: „Плащах си на Велева за медиен комфорт.“ Тя, естествено, отрича. Давал бил пари за реклама, не за спокойствие. Кой, вика Марешки, нормален човек ще дава пари за реклама в „Епицентър“, кой го чете този сайт, че да му плащам?!... Плащал съм - комфорт, не плащам - няма комфорт.“

Като спрял да плаща, Малария се присетила за едно дело за хулиганство на Марешки от 2014 г. и го свела до знанието на обществеността.

Свидетелството на Марешки превръща Малария Велева в рецидивист. Преди няколко години Ахмед ага я нарече „Мадам В.“ И в мило писмо изложи горчивите изводи на човек, отказал да си плаща за медийния комфорт.

И тази госпожа имаше нахалството да каже за сайта „Редута“, че „в него работят хора, които никога не се били оперативни журналисти, а анализите им се базират на косвени доказателства и странни вътрешни усещания за логиката на политическите събития у нас.“

На нас това! Дето имаме общо над 100 години работа в ежедневници?! Ако оперативната журналистика е да причакваш бизнесмените зад ъгъла и да ги изнудваш, да, не я владеем. Да беше казала, че не можем да правим баница, щях да ѝ простя. Ако че нямаше да е верно. Докторът какъв тутманик може да ви извърти…

Марешки разказа още една любопитна случка. Как по времето на Орешарски бил извикан в централата на БСП от Димитър

Дъбов: "Влязох в кабинета му и той включи някакви системи, за да не се подслушва разговора. По време на разговора се случи горе долу това, което стана и с Валерия Велева…"

Ей, да знаете, че и на богатите никак не им е лесно. Всеки, който ги срещне, гледа да ги издои. Гошка защо се кри шест месеца?! Бедните поне такива дертове нямат.

Къде бръкна по форумите, навсякъде люти битки се водят чий е новият президент. Русофилите викат това е нашият президент. Другите, които не обичат бялата мечка, наобратно, това не е нашият президент, тоя ще ни вкара в Евразия.

Чакайте, бе, хора! Дайте му малко време, па и на себе си дайте. Вижте, помислете. Когато се спомена за сефте името на ген. Радев, Татяна Дончева каза: „Ген. Радев е номинация за президент на БСП от един бизнес кръг, свързан с оръжейното лоби, който трябва да уреди сметките на социалистическата партия…" И може да се окаже истина, нищо, че Дончева го е казала. И това ще бъде сравнително добра новина във външнополитически план поне. Щото можеше да е на енергийното лоби и тогава пак щеше да има голем шлем. А сега най-много да купим „точните“ изтребители. Но в Евразия няма да ни вкара, щото с Русия сме конкуренция в производството и търговията с евтино оръжие. Интересите на оръжейното лоби в момента го правят проамериканско. Така мисля. А чух, че и някои анализатори го споделяли тоя възглед, но в много тесен кръг.

Думите на Радев при произнасянето на клетвата, че ще наблюдава отблизо превъоръжаването, не са случайно изпуснати: „Ще следя отблизо действията на отговорните институции в този сложен процес, защото от избора на новото въоръжение ще зависят за десетилетия напред отбранителните ни способности.“

Чета в „Сега“ една дописка, която много ме обърка. И не знам как да я тълкувам. Дали като борба с корупцията, или като сигнал за укрепване на гражданското общество. Ето случая, за да се убедите, че наистина е много объркано. Един гражданин, по-точно селянин, тръгнал за Харманли с колата на пазар. На входа на града го спряла народната милиция. Оказало се, че гражданинът няма книжка и е фиркан. Органът казал на нарушителя, че се налага да му напише акт и дори да го задържи. Нарушителят попитал за алтернативен изход. Органът казал: "Прецени си ти." Нарушителят преценил 50 лв. И сгрешил. На излизане от Харманли налетял на същия полицай и се наложило да доплаща. Този път нарушителят преценил 20 лв. И след като се отдалечил на безопасно разстояние от органа, звъннал в полицията и изпълнил своя граждански дълг. Органът е осъден на три години условно, 2000 лв. глоба и лишаване от право да упражнява професията си за три години.

Като крайно май ще взема страната на селянина, който е постъпил като гражданин. От римското право още е останал постулатът, че човек не може да бъде наказван два пъти за едно и също провинение. Освен това, ако милиционерът не е бил съгласен с преценката на нарушителя, трябвало е да реагира още на момента. Така де, рекламации само на касата. А не след после да се усети, че се е минал и е пуснал пиян и без книжка само за 50 лв.

Бавно и трудно се ражда гражданското общество, но този случай ме обнадеждава.

Следва на стр. 2