Има ли живот на Маркс или това е само хипотенуза?

Не мога да се начудя как така успяваме да превърнем всичко, до което се докоснем, в чалга. Какъв беше този преход, какво беше това чудо? Вярно, че Мойсей разкарвал евреите 40 години из пустинята, ама те с времето поумнели. А с нас не е така. Колко пъти вече казвахме, че сме стигнали дъното, а продължава да става все по-зле. Според мен, това нашето вече не е свободно падане, а пътешествие към центъра на земята. Към един чуден нов свят, пълен с чудовища и примитивни хора.

Казваха, че уж като влезем в Европейския съюз и нещата ще вземат да се оправят. Ама ако така по въздуха се предаваше европейското благородство и чувство за ред… Само заразите се предават по въздуха, включително и европейските. Знаете ли какъв е най-силният ми спомен от приемането ни в ЕС? Група българи в Брюксел, които в прилив на радост занесоха трибагреника ни при прочутия Манекен Пис, за да може момченцето да го опикае за късмет. Разбирате ли? Светинята, напоена с кръвта на безброй герои, сложена пред струйката на момченцето… И всички бяха много доволни. Ей тоя балкански стремеж към късмет опропастява всичко в нашия живот и е белег на цялата българска политика…

Една година хората протестираха след назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Една година! Изтърках два чифта обувки да обикалям улиците. То не бяха викове, не бяха плакати, песни, танци, улични постановки… Как пък не чу политическият елит, че хората настояват за морал? Че не става дума за личност, а си искаме човещината обратно. Ядосаните учителки в такива случаи казват: „Иванчо, на стената да говорех, щеше да ме чуе”. Обаче не чуват. След всеки скандал идва друг. По-нахален от предишния.

Е, властта се смени. И понеже миналият скандал беше по въпроса за сигурността ни, сега навлязоха в нови територии – опитват се да вкарат чалгата в самите ни души. Ако Слави Бинев може да е шеф на парламентарната комисия по култура, какъв беше проблемът Пеевски да е шеф на ДАНС? Обаче, няма не искам, няма недей! Коалиционна политика. Патриотите го сложили там – имат си своето място. Ама някои си протестирали… Много ясно, че са платени. Някакви си там „халтураджии” като Александър Морфов. Вярно, казват, че цялата парламентарна група на патриотите щафетно да тича срещу Сашо Морфов, не може да го настигне, ама какво пък – ще минем и без него. Важното е, че Слави бил добър администратор. Сигурно не ходи на театър, ама какво пък толкова – и нас ще отучи да ходим. За сметка на това има по-важни открития. Сподели с нас: „Аз показах, че има живот на Марс, че има друг свят”. Дано го е чул един мой бивш колега, който като се напиеше все ме питаше: „Има ли живот на Маркс или това е само хипотенуза?”.

И ако определението ми, че се опитват да вземат душата на българина, ви изглежда крайно, то вижте още едно „случайно” съвпадение. Докато Слави Бинев се разправя с протестиращите дейци на културата, медиите и студентите, то неговият „духовен учител” (както сам той го нарича) – архимандрит Дионисий, е предложен за епископ на София. Да, става дума за същия човек, който придружава архонт Слави Бинев до урната, когато гласува. Не е известен с никакви духовни подвизи, но пък има богата биография в правене на архонти и участие в рицарски ритуали, организирани по църквите. Разбира се, и той като своя „духовен ученик”, среща яростната съпротива на вярващите. Но и за тях се говори, че са платени. То наистина да се чудиш как са останали вярващи в тая страна? Едва ли ще е интересно да обяснявам според колко канона на Православната Църква този човек не може да бъде епископ. Както казват в свое отворено писмо монасите от Зографския манастир на Света Гора – действията му са в „шокиращо противоречие… дори с общочовешкия морал”.

Днес някакви си хора, според мен с малко неизживяно детство, са решили да си играят на рицари-тамплиери и да подрънкват с мечове в църквата. И хоп – платете и заповядайте да си играете. И като стана дума за чалгизиране на нещата, се питам: Ами ако дойдат някои, които искат да си играят на индианци? Ако поискат да се помолят на добрия дух Маниту за това да се върнат бизоните по нашите географски ширини? Ще кажете: „Няма да ги пуснем в храма!”. Защо? Защото са по-бедни от рицарите? Мисля, че човекът, който е чел „Винету”, ще ме подкрепи в това, че всеки уважаващ себе си индианец знае поне една скрита златна кариера. И плаща за огнената вода не в евро, а в самородни златни зърна. Защо тогава новият епископ да не им организира едно тържество? Или някой лов на мустанги в териториите на някой отдалечен манастир, например? Може да изглежда смешно, но на мен никак не ми е до смях. Така, както не им е до смях на повечето истински православни хора и на хората на изкуството.

Наближава Рождество Христово. Това го казвам в случай, че някой управляващ е забравил какво точно се празнува на Коледа, освен заколването на прасето. Време за посрещане на Спасителя на света и тиха радост. Обаче на мен сегашното положение ми прилича на онзи възторг, който изпитваха нашите сънародници, докато Манекен Пис извършваше малките си нужди върху националната ни светиня. Рождество Христово не може да бъде посрещнато със задоволство от това, че някой „добър бизнесмен” отговаря за културата или някой, който знае как се вземат парите на кандидат-рицари и кандидат-архонти отговаря за православните вярващи в града, който носи името на Бога. Има няколко възможни сценария на развитие. Съвсем скоро управниците няма да има на кого да са управници, а новият софийски епископ няма да има на кого да е епископ. Другият вариант е да настояваме темите за морала и чистотата на вярата да се върнат в общественото говорене и да се борим докрай те да останат център на всичко, което ни се случва. За да има България и тя да има душа.

-----------

Ако имате да кажете нещо на автора, пишете на doycheva_milena@abv.bg