Хитрата държавна сврака с двата крака... в още няколко арбитража

България загуби арбитража за АЕЦ Белене и като че ли повечето хора си отдъхнаха, отколкото се притесниха. От толкова отдавна чакахме да ни „одрусат“ с около един милиард евро, че крайната присъда с право се стори приемлива на сегашния министър на енергетиката, който между другото няма никаква вина за случилото се (вина няма и сегашния шеф на КЕВР). И тази новина така и не остана актуална за повече от три дни, яко заглушена по медиите от Brexit, европейското по футбол и спора за “паркоместа” на Слънчев Бряг.

Но арбитражът с руския Атомстройексперт за непостроената ядрена централа в Белене не е единственото такова дело срещу България в областта на енергетиката. Всъщност, има още два заведени арбитража и трети висящ.

През лятото на 2013 година, EVN заведе дело срещу в България в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове, който е част от групата на Световната банка. Според австрийският енергиен гигант, българските регулаторни власти и политически представители са въвели неправомерни условия за ценообразуване, които са нанесли значителни финансови щети на компанията. Става въпрос за компенсациите за задължителното изкупуване на възобновяема енергия, които държавата нито определяше в коректен размер, нито пък изплащаше навреме. За да е по ясно – тогава КЕВР определяше по каква цена трите регионални електро-снабдителни дружества да купуват задължително „зелена” енергия от производители, а НЕК не плащаше навреме необходимата компенсация.

Една година по-късно, Енерго про също завежда арбитражно дело във Вашингтон. Според тях, българската държава умишлено е нанесла финансови щети на компанията – от една страна НЕК е спряла да изплаща задълженията си, а от друга КЕВР е обявил за неправомерно направеното прихващане на обратни плащания към НЕК.

Третият енергиен доставчик, ЧЕЗ, засега не е завел свой арбитражен иск и се надява на някакво разбирателство с държавата. Дали ще се постигне такова – никой не знае. Ако не се постигне ЧЕЗ няма да имат никаква друга опция освен и те да заведат дело в международен арбитражен съд.

Интересното е, че размерът на заведените арбитражи от EVN и Енерго про към днешна дата не е публична информация. Австрийската компания е имала претенции към българската страна за изплащане на около 1 милиард лева, но каква част от тази сума е била изплатена и каква част от остатъка е бил вкаран в арбитража – няма как да знаем към този момент. Подобна е и ситуацията с Енерго про. Все пак, можем да твърдим със сигурност, че става въпрос за поне няколкостотин милиона евро, а ако и ЧЕЗ решат да заведат своя арбитраж, общата сума може да надмине 1 милиард лева.

Лошото в цялата тази история е, че арбитражните дела от този мащаб рядко се решават за по-малко от 2-3 години. Което означава и че рядко се явяват приоритет или особено притеснение за политиците, които са виновно за това завеждане. В крайна сметка, политическият хоризонт обикновено не се простира над 4 години и е повече от „логично“ за един политик да остави горещия картоф на тези арбитражи за следващото правителство. За съжаление, при негативен изход на процедурите, българският данъкоплатец ще трябва да поеме и финансовата тежест по изплащането на присъдените суми.

Още по-лошото е, че не всички политици са си научили урока. Той не е особено сложен – договорите и законите в една европейска държава трябва да се спазват, а политизирането на един регулиран бизнес не трябва да преминава границата на разумното. Когато държавата не се придържа към тези правила, рано или късно потърпевшата частна страна ще си потърси правата. А международните компании предпочитат да го правят в независими интернационални арбитражи, където вероятността българската държава да загуби делата си е доста голяма.

Или накратко казано, нека не си отдъхваме и не се успокояваме, че големият арбитраж в енергетиката е минал. Хитрата българска сврака е скочила и с двата крака в още най малко два арбитража. Един мина, два остават, четвъртият виси. Дупе да ни е яко. Или по-скоро, джобовете ни да са дълбоки. Ама за съжаление не са.