Денят, в който Фейсбук спря

Скъпи приятели. Тия дни в медиите се появи съобщение, че Марк Зукърбърг може да спре социалните мрежи Фейсбук и Инстаграм в цяла Европа.

Първоначално реших да напиша някакъв много сериозен анализ по темата. После реших да напиша някаква антиутопия.

Но най-накрая всичко това ми се стори недостатъчно. И реших вместо това да ви пусна едно писмо. Писмо от един Наско. Наско, който не съществува. Или съществува. Не знам, не мога да прецЕням толкова лесно и еднозначно. Знам само, че ако Фейсбук спре, Наско ще бъде убит. При това не веднъж, а много пъти.

Но предлагам, вместо да разсъждавам, да сведа до знанието ви самото писмо.

ПИСМО ОТ НАСКО

Zdr! Ko pr?

Сигурно ме знаете. Казвам се Наско.

Ама не, не съм оня Наско, който се води нещо като министър на културата.

Аз съм Наско от квартал "Гевгелийски". 47-годишен, неженен. Безработен.

Живея с мама и тате, които са възрастни, но имат нелоши пенсии.

Какво? Не се сещате кой съм? О, извинявайте, забравих да кажа. В реалния живот съм Наско. Но във виртуалната реалност аз имам много имена. Например Злият Отмъстител. Няма начин да не сте чели моя пост "Да смажем MAFIQTA и да си върнем DARJAVATA", който бе прочетен 42 000 пъти и бе споделен от над 1000 потребители.

С този профил аз провокирам гражданската енергия. С него мотивирам вас, останалите потребители на социалните мрежи, да атакувате статуквото.

Именно Злият Отмъстител провокира общественото недоволство срещу доенето на кози в Делиормана. Все още се помни моят паметен статус "Насилвате животните за мляко! Ами ако някой изцомби така жена ви?".

Когато създадох Злият Отмъстител, дори не подозирах, че той ще отприщи такава опустошителна енергия. Дузина фейсбук приятели, сред които Ge6ef e Pozor, Удри MAFIQTA и Войнът от Шишман, са ми признавали на лични, че именно аз съм ги вдъхновявал за техните граждански позиции.

Впрочем, тези от вас, които не ме познават като Злият Отмъстител, сигурно са ме срещали другаде. Например в групата "Kill the Big Farma", където се подвизавам под друго име - Pfizer Killer. Вие сигурно не знаете, но на мен се дължи преводът на видеото на Джуди Майковиц, което всеки момент ще бъде изтрито.

Е, не знам добре английски, но то да не би пък вие да го знаете добре? В тази група се чувствам добре. Там имам други съмишленици, с които обменяме различни източници на информация като сайта "бубалачко ком", чудесната страница "Удри батка бе ге" и разбира се, "токмак орг".

Когато пиша под името Pfizer Killer, аз съм противник на ваксините, на сертификатите и на мерките срещу пандемията. Само че това не ми е достатъчно.

Така че други от вас сигурно ме знаят под името доктор Стаматов. С това име се подвизавам в проваксърските групи. Там препоръчвам на хората да си слагат бустери и как точно да смесват аденовирусни и РНК ваксини, за да бъдат максимално защитени от болестта.

Питате ме защо пиша под толкова различни имена? Отговорът ми е простичък. Човек преминава през различни терзания всеки ден. И спрямо това той има желание да набие ту един, ту друг, ту трети.

Така например сутрин се будя с новината, че Конституционният съд е позволил на министъра на правосъдието да предложи главния прокурор за освобождаване от поста.

И тогава пускам статус от профила ми Ястребът на правосъдието, в който изразявам радост!

А после, час след това научавам, че процедурата може да се проточи с месеци. И тогава влизам в друг свой профил - Продължаваме Подмяната - и пиша: "За това ли ви гласувАха хората ве, да се мотате ли ве?".

Или ставам сутринта и гледам, че в един сайт под новината, че се е вдигнала цената на тока, се е напълнило с хора, които псуват правителството. Веднага влизам там с профила си "Никога Повече Баце" и започвам да питам "А защо не ревахте, когато ГЕРБ ограбиха Майка България?". Няколко часа след това обаче получавам сметката за ток. И тогава рязко сменям своя профил и влизам с никнейма Бездарен Харвард, от който започвам да пиша, че ни управляват поредните некадърници и се извършва геноцид.

Питате ме дали някога съм ходил на протести? Не, не съм. За какво ми е да ходя на такива места? Първо - всички протести са в центъра. Знаете ли колко е далеч от "Гевгелийски" до площада пред Президентството или до площада пред Народното събрание?

Второ - аз не съм от участващите в протестите. Аз съм от създателите на протестното мислене.

Така например профилът ми Безмилостен Революционер и администрираната от мен страница "Да смажем властта, да си върнем рОдината" е организирал досега над 15 различни протеста. Два срещу злите норвежки джендъри, четири срещу кърменето в мол, три протеста срещу новогодишната програма на БНТ и поне шест срещу MAFIQTA. И на всичките протести се събираха поне 25 души - петима в Свищов, трима в Сунгурларе, седем в София и трима в Кърджали. Има цели партии, които не могат да съберат и трима души на подобни акции.

Е, случват се, разбира се, и кофти ситуации. Понякога обърквам профилите си и тогава става много неприятно.

Така например веднъж, влизайки в групата за подкрепа на Гешев, се обърках и пуснах антипрокурорски статус, мислейки си, че се намирам в група срещу него. Направиха ме на кайма, та се наложи да пусна съобщение, че профилът ми е бих хакнат от олигарха Иво Прокопиев.

Веднъж влязох с никнейма си Пия Белина от черепа на Никифор в една група на ПП Възраждане и написах, че ваксините спасяват животи, мислейки си, че съм в проваксърска група. Понесох такъв виртуален линч, че една седмица ме беше страх да излизам да хвърлям боклука.

Не знам защо ви пиша това писмо. Нещо по-лошо - не знам кой го пише. Отмъстителят срещу мафията ли, защитникът на ваксините ли, противникът на НАТО ли, любителят на хомеопатията ли.

Знам само, че наближавам петдесетия си рожден ден. Обичам рождените си дни. Получавам толкова много поздравления. От антиваксъри. От проваксъри. От противници на НАТО. От евроатлантици. От фенове на ГЕРБ. От фенове на анти-ГЕРБ коалицията.

В реалния живот дори продавачката в кварталното магазинче не ме поздравява. И ми пробутва вчерашния хляб. А в мрежата аз съм фактор. Аз съм човекът с многото лица!

Моля ви, направете така, че Фейсбук да не спира никога. Защото, ако той спре, ще се наложи да започна работа. Да имам само едно мнение. Да върша само едно нещо. Да бъда само една личност.

Подготвя се масово убийство! Масово убийство на един човек. На мен.

Наско от "Гевгелийски".

А сега ви оставям, защото току-що направих нова група в подкрепа на Висшия съдебен съвет. Вчера направих група за натиск над ВСС и сега чувствам необходимост да дам алтернатива.

Ваш Наско (или под каквото име ме знаете)...

С това писмото на Наско свършва. Иде ми да правя изводи, но ще ги запазя за себе си.

А вие помнете едно... Животът е всичко това, което се случва в кратките паузи, в които не сме в социалните мрежи.

Чао, Наско. И спокойно. Ти си универсален боец. Убеден съм, че ще си намериш място под слънцето...