Ден 434: Ще нападнат ли САЩ Канада? Дневниците на Райна Александрова

Вчера САЩ се оттеглиха от най-стария отбранителен съюз/борд за сигурност с Канада, датиращ още от 1940 г. Още не сме подписали пакт за ненападение, но тъй като от вчера се носи тиха паника, а днес слушах премиера (на Канада) да се изказва накратко по въпроса, мога уверено да заявя, че слуховете за нападение са силно преувеличени. Засега.
В съвременния свят, в който освен брутални кървави войни има и икономически такива, можем да кажем, че направо сме от групата на късметлиите да ни нападат само икономически, макар и брутално.

Защо все пак САЩ се оттеглят от този исторически съюз със същия размах, с който намалявят числеността на контингента си в Европа? Парадоксално, причината по която са ни "сърдити" е самопредизвикана - Канада не отделя достатъчно средства за отбрана, както им се иска на САЩ. Не че по принцип не увеличихме бюджета си за отбрана - напротив, гласуваха се едни големи средства, само за участие в НОРАД се дават 40 милиарда - обаче - НЕ КУПУВАМЕ от ТЯХ!

Там им е болката. И не е само Канада, ами и Европа се ориентира по този начин. Вместо заплахите на оранжевия фюрер всички да купуват от големия ВПК на САЩ, ние се връцнахме и почнахме да търгуваме помежду си! Да не говорим, че украинските дронове и системи за заглушаването им станаха толкова популярни, че ето на - строим завод тук и ще ги произвеждаме съвместно! За страните от Залива да не говорим. Изведнъж не всички, но някои много важни карти вече не са в САЩ. И за това сами са си виновни.

Първо, че Дончо реши да не помага на Украйна, даже спря да им продава оръжие. И хората се спретнаха, повикаха Неволята и сега имат най-модерната армия с най-бързо развиващото се оръжейно производство от следващо поколение. Когато един дрон за няколко хиляди унищожава техника - ракети и самолети за няколко милиона. Тази асиметричност американците я проспаха, чисто и тръмпросто.

Оня ден чета, че Куба поръчала също дронове, защото се готви за война с Америка. Тhe audaciity, както биха казали англичаните. С други думи, как дръзнаха. Ами как, знаят че Америка ВЕЧЕ не е водеща във въоръжаването, и открито се подиграват на мераците дончови.

Другата причина е, че САЩ наритаха де кой съюзник успяха, започвайки със съседите си от Канада. Наритаха не просто поради цветистия речник на президента си, ами с конкренти действия и изказвания разни министри и сенатори докараха положението не до "знаем, че е луд", а до "и като знаете, що му уйдисвате?!". Не може всичко да се обясни с докарване пред "тати", има го и моментът на чистата глупост. Ей го Ди Джея, хвали се ония дни, че това дето спрял помощта за Украйна му било постижението, с което най-много се гордеел!

Ми ха гордейте се с изказването на Карни от миналата година още, че досега сме давали на САЩ 70 цента от всеки долар за отбрана, но това скоро и необратимо ще се промени! И го промени! И ся пищят и излизат от съюзи... и целуват на Си... таковата, праха под краката, ако прибегнем до източни символи.

Днес Карни открива предприятие за добив на графит в Квебек - като част от инициативата за независимост от Китай по отношение на редкоземните и критични за отбраната минерали. И дръпна една реч в дъжда, като не пропусна да коментира резките движения на южните ни съседи - че те хубаво излизат от отбранителни съюзи, но ние не им се сърдим, а и си считаме за важни И ДРУГИТЕ съюзници, както и такива извън НАТО, като например Украйна, която ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ да подкрепяме поради споделени ценности и ЗА ДА ОСТАНЕМ НА ПРАВИЛНАТА СТРАНА НА ИСТОРИЯТА.

Това за контраст с Ди Джея ви го давам. Който не знам част от коя история ще бъде. Може би забелязвате, че напоследък съвсем почти не споменавам 47, но мисля, че с него проблемът е ясен и той не е личностен, беше, но сега е проблем на целия естаблишмънт, демек цялата система свидетелства ежедневно за несъстоятелността си, предвид невъзможността да се справи с психически лабилен човек начело.

А системата - това са сенатори, конгресмени, кметове, губернатори, съдии, прокурори, журналисти и всички, които се страхуват да кажат нещо напреки и продължават тая агония на безумството от двора на Нерон.

Докато всичко това се случва, Канада си прави дългосрочни планове, които не включват САЩ като основен и надежден партньор. Изобщо не и като партньор, дори утре всичко да се смени. Както каза пак Карни в скорошно изказване в парламента, забравете надеждата, че трябва да се снишим и да чакаме нещата да се върнат както са си били, щото няма да стане.

И гласуваха за създаването на суверенен фонд на Канада, такъв какъвто имат Норвегия и май ОАЕ. Това е вложение с цел бъдещето на нацията, която се мъчи да си помогне сама както може и колкото може. И да се справи с всякакви външни попълзновения, като например отделянето на Албърта, което в голяма степен се оказа масирана онлайн хибридна атака - наскоро имаше разследване на Си Би Си, което проследява най-гласовитите "инфлуенсъри" ратуващи за отделяне - оказаха се платени актьори, неподозиращи един за друг, всичките финансирани от същата фирма, регистрирана в... Нидерландия. Знаем кой обича да оперира оттам, нали?

В Канада поне са откровени и всичко си казват веднага. Интересно беше как го пита журналистът: Даде ли ти пари? Даде ми. Колко? толкова (и всичко е декларирал надлежно пред данъчните!). Няма шест-пет (или беше 6-7?). Та самото разследване направо ме разсмя. Колко бързо стигнаха до целта с тия добросъвестни хора убедени, че нищо лошо не правят... докато не им доказаха, че са част от мрежа и нищо не е така невинно. Мила родна картинка. Канадска.

Та тия добродушни, но сериозни и упорити хора, които никога за нищо не се оплакват, понеже така са научени, могат да си изразят възмущението по много начини. И един от тях е като просто обърнат гръб и спрат да ти говорят.

Много хора се чудят на украинците, защо не вземели да се предадат, все пак един народ са, говорят руски, какво толкова. Също други хора се чудят на канадците, как така се дърпат и не искат да са 51·ви щат, щото те биха... нали. Ако знаехте руснаците, както украинците ги познават, и американците, както канадците ги познават, а бе нямаше да го задавате тоя въпрос ама въобще. Не вие конкретно, моите читатели, знам че вие знаете разликата?

Първо са свободата и достойнството, парàта идва после, ако изобщо идва бързо. Най-често отнема десетилетия и столетия на първите две, за да стигнем до богатството, което е честно и справедливо спечелено. Това е начинът, по който са построени демокрациите. "Не завиждай на нечестивия, че се е сдобил с богатство неправедно, защото няма да трае дълго", се казва в Притчите на Соломон.

Аз бих живяла във всяка страна, за която това са основополагащите принципи, от които се води мнозинството. Дребният тарикатлък е точно обратното на това. Знам хора, които смятат деня си за загубен, ако не са прецакали някого. За съжаление, те сами себе си мамят.

И когато дойдат на дневен ред дребните сметки да минем метър днес, да станем за малко 51·ви щат, да им платим военнен рекет и прочие - ето това е загуба на достойнството и свободата с него преди всичко. Парите са важни така е, но предвид горните принципи са на следващо място. Щото без свобода пари няма да има за дълго.

Дълго стана, но все още има хора, които не могат да разберат защо се инатим. Затова.
Слава на Украйна!
Свобода за Иран!
2547Taco!
Elbows up, up, up!

Следете новините ни в GoogleNews