Ден 369: За важността да бъдеш прав. Канадските дневници на Райна Александрова

За важността да бъдеш прав ("The importance of being Earnest" Oscar Wilde)

Днес един последовател ме напусна, разочарован, че много искам да съм права (а не съм). И цял ден ме гнети тая мисъл, дали държа да съм права. Шегувам се бе, много често се моля да не съм, предвид ежедневните абсурди, които описвам/преразказвам. Направо ми иде да се скрия под одеалото. И като се покажа, да излезе, че всичко е измислено и просто съм се поддала на емоцията. И да идем да пием по биричка на плажа. И да се смеем дружно на паниката ми.

Ако следите подзаглавието - преводът на пиесата на Оскар Уайлд е за важността да бъдеш Ърнест, тоест честен, прям. Па дали си прав е субективно мнение, въпрос на интерпретация. Често след време се оказваш прав или не. А често никога не си прав, дори да е излязло точно както си казал. Това последното е фейсбук реалността.

И така, в тия хроники от Тръмполандия гледаме да сме предимно честни и прями спрямо собствените си възприятия, ако и да не е възможно винаги с тия фалшиви новини и Изкуствен интелект, който дебне отвсякъде. И както преди една година Тръмполандия беше само Северна Америка и взехме да пишем тия репортажи, сега с войните целият свят се е превърнал в една голяма Тръмполандия.

И това налага да се разпростираме и по други континенти дотам, докъдето стига далновидната политика на най-големия политически клоун на 21 век, по мое скромно мнение. Щото ако Путин е злодей, а Си - тиранин, и Ким Чен Ун - побъркан диктатор с ядрено копче, то 47 е като карикатура на всичко изброено, умножено по десет.

За да коментирам новините от последните дни означава да коментирам Близкия изток и ставащото там, но проблемът е, че по речите на 47 действително не може да се разбере какво става - даже журналистите най-после го хванаха да си противоречи в рамките на една минута изказване - ту че войната била нещо като малка екскурзия, която ей сега ще приключи, а само 30 сек по-късно - "че ще се бием колкото трябва, до разгром". За съжаление, не предавам точно, защото това е почти невъзможно, предвид че това е "най-яката война и такова нещо не сме виждали досега".

Верно, такова отразяване от най-високо ниво на военни действия досега не сме виждали. Клоунада, която е по-скоро зловеща, отколкото смешна. Хегсет например - и той същия фанфарон, произнася бойни речи, изпразнени от съдържание. То направо да се засрамиш да ги слушаш. Това разгромили, онова заличили, а какъв е плана - според зависи кой пита и до коя секунда ги слушат - мени се плана до края на същото изказване. Тоест план нямат, както и подозирахме.

И всичкото това е начело на най-мощната армия в света!

Тук не говоря, че няма военни планове и разработки на такива действия, по които военните се движат - тия неща слава Богу се пишат по-рано от специалисти и се пускат в действие при определено решение на руководството. Та проблемът не е в тактиката, а в липсата на стратегия.

Но от 47 толко.

Надявахме се, че стратегия имат поне от Израел и тя е ясна от тяхната позиция - обезсиляване на Иран възможно най-много и при възможност - падане на режима отвътре с малко помощ отвън. И съответно изкореняване на тероризма, поддържан от Иран - както в момента думкат по Хизбула из Ливан.

Бях пуснала едно видео, което ми попадна - на хора, които седят в ресторант в Бейрут, пълен ресторант-тераса, и гледат как Израел бомбят отсрещния квартал, за който се знае, че е седалище на командването на Хизбула. И спокойно си наблюдават, и даже коментират. Тоест сигурни са, че тях тия неща не ги засягат - уверени в точността на израелските попадения - едно силно признание за стратегия.

Подобно видео гледах преди няколко дни от тераса в Техеран - насочили камерата към казармите на Революционната гвардия - и направо аплодират попаденията. Да кажем, че всички иранци се радват на бомбите - не, то не е нормално да не те е страх. Но наличието на толкова безстрашни вътре в страната, които скандират от прозорците си "Смърт на Моджтаба (новият аятолах)" е силен сигнал, че дори при падащи бомби хората отчаяно искат да се отърват от режима - повече от всичко.

Стават грешки и ще го напиша ясно - като тази с училището, което е било казарма и после е станало училище. П ри нас дори в соца такива работи нямаше - училище можеше евентуално да стане казарма, но обратното - не. Именно заради старите бойни разузнавателни карти, с които американците са сгафили, като не са ги сравнили със сателитните снимки. Никой нормален военен не иска да убива деца. Никой.

Виж иранският режим няма такъв проблем - те стрелят наред по каквото дойде и затова евреите от десет дена живеят в бомбоубежища. Но евреите не са единствените, по които иранския режим стреля - те хладнокръвно застреляха от 40 до 90 хиляди СВОИ деца, по последни непроверени данни. По-вероятното число е към петдесет хиляди, за три дни стрелба по демонстранти. И това след като 47 се обадил на Хаменей и му рекъл (уж): "Не стреляй по демонстрантите, че лошо!' и оня му рекъл: "Не стрелям!" и 47 отговорил:"Добре!". Демек повярвал му като истински американец - веднага и наивно.

Дори само на това основание, че режимът провежда масови разстрели, можеше да се почне кампания и да се намеси международна коалиция. Да вкарат евентуално сухопътни войски, да спрат насилието. Макар че това са много пожелателни действия, те биха изглеждали поне международно оправдани. А не да пуцаме колкото можем, па като свършат ракетите за пейтриът, да искаме от украинците нещо против дронове.

Трудно мога да разбера и стратегията, и тактиката на тази война, както и всички дълбоки причини - и не се и опитвам - за мене е важно да има надежда за иранския народ, който пожертва вече много и иска да е свободен. И другото важно е, че с насилнически режими не бива да се търпи, защото също както психопатите, те действат точно както са казали.

И Путин заплашваше с оръжие и никой не му вярваше - докато нападна. При това у него го няма крайният религиозен фанатизъм, който се наблюдава тук. Но при всички случаи, отслабването на Иран е решаващо. Не мисля, че 47 осъзнава напълно във какъв филм се вкара, но от друга страна, ако не беше толкова луд, едва ли друг президент би нападнал Иран. Не и по този начин, директно. А той вече два пъти...

И сега му остава или да "победи", или да победи. В първия случай - до края на месеца най-много, защото тоя петрол как се вдигна... ще го изядят дома. Те са почнали. В другия случай - малко по-късно, но наистина да постигне разгром на режима, с помощта на някаква стратегия - по мнение на военни специалисти, без сухопътна операция няма да може.

А за такава операция ще му трябват страшно много хора. И пари. Конгресът отсега смята загубите в пари - над 6 милиарда за 12 дни война. По половин на ден. Та не знам доколко няма да избърза да обяви "победа" другата седмица. Горките иранци.

Та, така го виждам засега, драги читатели-приятели. Война, която започна, разрасна се и краят й не се вижда. Нито 47 е прав, нито противниците му в политическата сфера. Той не може да си защити мотивите (щото не знае какви са, освен Епстийн), а те пък в истерията си са се хвърлили да защитават иранския режим (щото на практика така излиза), който режим по принцип би трябвало да ненавиждат. И всичко това - да му намалят рейтинга на 47, като че той не е вече отдавна отрицателен.

Често пъти американското късогледство по отношение на вътрешната им политика, която се оказва външна и с медународни последици, е потресаващо. Хора, които не си дават сметка какво предизвикват, докато са заети да оборват в Конгреса политическия си опонент от градчето Нов Западен Йорк в южната част на Северна Каролина.

Прочее, чакаме да се разсее прахът. И да разминират Ормузкия проток.

Слава на Украйна!

Свобода за Иран!

8647Taco!

Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews