Ден 365: Една година тарифи. Канадските дневници на Райна Александрова

Една година.
Една година вече пиша за Търговските войни, а краят им не се вижда. За съжаление, няма нищо празнично в тази годишнина. Войната в Украйна, войната в Иран, всички изострени локални конфликти - може да се каже, че ние сме от късметлиите да "воюват" само на икономическия фронт.

Търговските преговори между Канада и САЩ продължават с цел да се постигне споразумение, което да замени настоящото, а то изтича в средата на тази година. И засега ни "пази" от мита за всички възможни стоки - защото прословутите "тарифи" обхващат само стоките, които не са част от това споразумение. Плюс някои изрично споменати, като стоманата, алуминият и частите за автомобили.

Но предвид как се разпада световният ред, това са, така да се каже, бели кахъри. За малко се бяхме успокоили, че Върховният съд на САЩ се произнесе по незаконността на тарифите, обаче 47 както винаги избяга по тъч линията, търсейки други начини да си върти далаверата - сега има право на още 150 дни да ги прилага, пак без одобрението на Конгреса.

Което си е почти половин година и ще има време да измисли други начини за тормоз. Защото, когато нещо няма икономическа логика, то със сигурност има някаква друга, например придобиване на собствеността върху държавните ни дела, което много, ама много му се иска на 47.

Обаче Канада не е Венецуела и се стараем вече цяла година, с всички сили, да се измъкнем от мъртвата хватка на най-големия си клиент, вносител и неизбежен съсед. Започнахме с избирането на топ икономист за премиер, който се захвана с изместването на центъра на тежестта, подобно на похват от бойните изкуства - да използва силата на противника срещу самия него.

Често казваме, че управляващите са това, което един народ може да излъчи като най-доброто или съответно най-лошото от себе си, но винаги са моментна снимка/отражение на народа и въжделенията му (или на непукизма му), а не на някоя природна, дори външна сила. Така и канадците, предизвикани в чувството си за ред, почтеност и национално достойнство, се постараха да излъчат някой, който да отговаря на въжделенията им и да постъпи така, че горните чувства да бъдат защитени.

Не знам дали времето ражда героите си, или героите обръщат времето, но историята помни личностите, които са се оказали в необикновени времена и са избирали - или са били подтикнати - да постъпват по "правилния начин" - който пък е обърнал хода на събитията.

Изминалата една година показа, че този избор е бил правилен. След като заяви ясно, че трябва и ще се "опълчим на бабаита" още в първите си изявления, Карни успя да наложи един стил на международно общуване, който без да е гръмък и декларативен, показва сила и превъзходство - не само интелектуално, но и на полето на сделките - където "сделкаджията" с претенции не веднъж и дваж изрева измамен - за радост на зяпачите.

След година на борби по всички фронтове - като се почне от спортните състезания, мине се през бойкота на алкохола и впоследствие - всички американски стоки, както и туризма, и въобще всякакви пътувания в САЩ - канадците развиха инстинкт да странят от американските стоки и услуги като израз на патриотизъм и непозната досега вълна на независимост - може да се каже, че Търговските войни ни предефинираха като нация по още един начин.

Както се шегувахме, старият лаф "Канада не е САЩ" стана най-повтаряната реплика - този път не у нас, а навсякъде другаде. Накратко казано, светът ни опозна и обикна още веднъж - този път като антипод или поне учтив антагонист на САЩ.

И след година на упорито себедоказване и себеотстояване, светът ни разпозна като лидер на нормалността - и съответно стабилността и предвидимостта - поне на Американския континент (а защо не - и на равна нога с другите европейски народи - по Алеко).

След тази година на изпитания като синтез на преживяното и изстраданото дотук, когато приехме, че трябва да се грижим едни за други - вътре в страната, между отделните провинции и отделните хора - дойде историческата реч на Карни в Давос - речта за "средните по големина" сили, които трябва да се грижат за себе си и да действат обединени. И не бяха само овациите, а и осъзнаването на острата нужда от здрав разум, който смело да говори на най-високо ниво без страх и особено - без станалото противно на публиката през последните месеци безгръбначно "приспособяване" на световните, с извинение, лидери.

Когато най-засегнатата икономически страна отстоява достойнството си, макар това да ѝ струва много, някак не върви да се спотайват и скатават останалите "средни " сили от Средна земя. И отзвукът не беше просто овации от залата, а последване на тази политика на дело. Защото, когато се появи водач, който води чрез пример, останалите го следват по един много естествен начин.

Дори в момента Карни продължава поредната си обиколка из Тихоокеанския регион - Австралия, където държа още една историческа реч в парламента (нарекох я кратко "брат'чедите" - както той нарича австралийците), Япония - където беше посрещнат също така радушно - навсякъде, подписвайки търговски съглашения и заздравявайки двустранни отношения с всички големи икономики, правейки "голям шлем" без САЩ.

Отиде дори в Китай и Индия - две страни, с които сериозно бяхме развалили отношения дипломатически, да не говорим икономически. И сега, макар и несъвършени, отново имаме отношения и даже споразумения за търговия и сътрудничество - там, където преди следвахме сляпо политиката на САЩ.

Но това, което спечели симпатиите на всички към Канада, беше неотслабващата подкрепа за Украйна - тогава, когато 47 правеше срамни сцени в Овалния кабинет и си позволи да унижава лидера на свободния свят - какъвто Зеленски е несъмнено. Предвид отмъстителността на 47, дори самото застъпване за Украйна беше в този момент акт на бунт срещу "Големия брат", но принципът си е принцип и не се отместихме от него.

Казвам "отместихме", защото отново лидерът на една страна има подкрепата на народа си и гледа да действа така, че тази подкрепа да продължи - съответно нямаше начин Карни да постъпи по друг начин, освен да покаже гръбнак.

Та, макар Търговските войни да продължават и ние да не сме забогатели от принципната си позиция - сме опазили достойството си, а то се оказа най-важното. В политиката има интереси, но без приятели, или поне съмишленици, е невъзможно да се оцелее. Канада е пример за това.

Слава на Украйна!

Да живее свободен Иран!

8647Taco!

Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews