Ден 337: Новини от Канада. Канадските дневници на Райна Александрова

Продължавам да пиша и на следващия ден, че то всеки ден се генерират безумно количество новини-изцепки от 47 и администрацията му, та не остана време за Канада да напишем две думи!

Но тъй като 47 гледа на външната политика на Канада като на своя вътрешна, ще се наложи и него да споменем тука, но този път по-обрано, надяваме се. 

От няколко седмици/месеца/даже почти година се говори за отделянето на Албърта от Канада чрез референдум, който заклетата консерваторка и тръмпопочитателка Даниел Смит - премиер на провинцията, упорито бута към провеждане. За целта им трябват едни към сто и осемдесет хиляди подписа на граждани, които доскоро събираха. След това идеята може да се подложи на гласуване в местния парламент. И при положителен резултат, да се пристъпи към провеждането на референдума. 

Причините за отделянето могат да се обобщят икономически така: Албърта има големи залежи на петрол, които извлича от нефтоносните пясъци и продава на САЩ, като това оформя едно голямо приходно перо на канадската икономика. Бидейки обаче канадска провинция, където данъците са високи, цените също, те често гледат към ниските данъци и възможностите, които САЩ предлага(ше). Пък и останалата страна не ги ценеше достатъчно, воглаве с бившия премиер Трюдо - налагаха им например разни еко-данъци, прибирайки едни много пари във федералния бюджет, което тях като едни шейхове на Севера ги дразнеше доста.

Отделно не се отделяха федерални средства за инфраструктура и проекти по разширяването й, като например нови тръбопроводи, които да водят до пристанище и да направят износа по-лесен, включително за трети страни. И цялото това пренебрежение към най-доходоносната провинция намери израз след избирането на Даниел Смит, която обеща да води провинцията към проспритет въпреки либералния гнет (в Алберта са повече консерватори) , което пък доведе естествено до отдалечаването на Албърта от централната власт, като например отделянето на пенсионния й фонд, както и други подобни политики.

И когато на власт дойде "консерваторът" тръмпуша, по асоциация с Консервативната партия на Канада, Даниел Смит се хвърли да предлага близко сътрудничество, изтичвайки към Мар-а-Лаго докато още 47 дори не се беше заклел. 47 я посрещнал радушно-снизходително, ама като размислил, което при него е доста противоречив процес, си рекъл: я вместо да присъединя Албърта, да присъединя цяла Канада заедно с нея!

И така тръгна приказката за 51-ви щат, та до днес. В страната това "предателство" на Албърта се прие като петно, контрапункт на всенародния патриотизъм и бойкот на американски стоки, ведно с освиркването на химна по хокейните мачове с американски отбори.

И след като видяхме голямата картина - недоволна провинция, слаба централна власт, хищен нов съсед без скрупули - да зуумнем малко картината на самата Албърта и албъртчани, които традиционно си гласуват за консерваторите и недолюбват окопалите се повече от 10 години либерали в централната власт. Отдалече погледнато, би трябвало да са по-нахъсани от квебекски сепаратисти по повод тоя референдум.

Обаче социологическите проучвания показват съвсем друга картина: от 5 милионна провинция Албърта, около 800 000 са желаещите да се отделят от Канада (и евентуално - да се присъединят към САЩ). Това е към 16 процента от цялото население - далеч недостатъчно за "победа". Дори ако сметнем само гласуващите - се получават към трийсет процента - пак не стигат.
Освен това, като се разбият по групи, само една трета от недоволните са наистина твърдо решени да идат докрай. Като част от проучването, социолозите докладват, че след запознаване с всички ефекти от такъв сценарий, 2/3 от анкетираните се разколебават силно. Явно идеи като платена здравна услуга и личен фалит заради болнични сметки - причина номер едно за фалити в САЩ - не са им минавали през ума на недоволните. Като си роден на уредено, някак го приемаш за даденост.

И като теглим чертата накрая, квебекските сепаратисти си остават повече на глава от населението в сравнение с албъртчани, дори в този момент, когато и те веят федералното знаме с кленовия лист. Въобще в Квебек се гледа на албъртските сепаратисти като на меркантилни, безидейни реднеци, пълни аматьори в сепаратизма. Е, все пак нали сме канадци, това се изразява с нужната толерантност и за по-безопасно - само на френски ????

Ще е нечестно да не споменем и будните албъртчани, които са силно против такова отделяне, начело с бившия премиер - консерваторът Джейсън Кини, който заяви в прав текст, че присъединяването на Албърта към САЩ ще бъде иономическо самоубийство. Той проведе и контра-събиране на подписи, от граждани за единство на Албърта и Канада, които само до Нова година бяха събрали над 450 000 подписа в защита на канадското единство. Което е почти три пъти повече от напъните на пишман-сепаратистите.

И стигаме до путинската нишка в цялата тази история. Освен Даниел Смит, която поддържа топла връзка с цялата администрация на 47, има и други албъртски ентусиасти (от партия Проект за просперитет на Албърта) с тесни връзки в Републиканската партия - които така зачестили "приятелските" посещения във Вашингтон и уговарянето на отделянето, че работата направо замирисала.

Админстрацията на 47 на свой ред така се увлякла, че в началото на януари обявили едни 500 милиарда "финансиране" на Албърта "докато трае отделянето и присъединяването", по точки:
1. Референдумът успява
2. Албърта обявява независимост
3. САЩ светкавично я признават
4. Албърта кандидатства за приемане като щат на САЩ, прексъвайки всякакви връзки с Канада (дори отрязвайки петролопроводи!)

Цялата тая дивотия предизвика страшно негодувание, премиерът на Бритиш Колумбия Аби дори спомена думи като "държавна измяна" и наказателно преследване, да не говорим за путин-сценариите с ДНР и ЛНР, в нашия случай АНР. Администрацията на 47, чак да не повярваш, се смути и се измъкна по терлици, че уж нямало нищо такова, ама как можахте да си го помислите ("само луди хора без морал могат да мислят, че ще нападнем Украйна" - Мария Захарова, една седмица преди 24.02.2022)

Та в момента нашата АНР е леко замразена като проект, и се надяваме така да си остане. Но зверовете зад оградата все ще гледат да отхапят живо месо, не си правим илюзии.
Питали миналата седмица 47 нещо за Китай и Канада и той заплакал с крокодилски сълзи, как Китай ей сега ще ни покитайчат, и като първо ще сложат край на Ледения Хокей! На което канадските зевзеци отговориха: "Ние в Канада имаме само хокей, ледът (Айс) е при вас!"
Ама освен тоя смешен плач, сигурно и наистина скърца със зъби, защото Канада му се измъква елегантно по всички линии.

Пак миналата седмица чул, че не сертифицираме няколко вида американски самолети да летят тука - причината е чисто техническа, че международната агенция ФАА не ги е сертифицирала още - ама в неговия мозък нали всичко е война и правене напук - и излезе и вика - и ние ще отсертифицираме ВСИЧКИ канадски самолети, докато не минат нашите при вас!
И една трета от американските самолети застинаха в ужас, защото имат по тях канадски части. А цялото население на Канада взе пуканки и седна пред телевизорите да гледа как една трета от гражданската авиация на САЩ ще бъде приземена. Слава Богу, размина им се. Ама ей така си живеят, весело. И ние покрай тях.

Когато в съседната къща при братовчедите ти дойде хаймана и бабаит, и се настани там да ги командва, първата му работа е да хвърли нещо в двора на съседите и да чака реакция - и ако няма, да продължава с още по-голяма наглост, и така да си затвърди и местната власт. Така че реакция трябва да има. Дали е адекватна, е отделен въпрос и се учи в движение. Но без реакция не може.
А братовчедите - едни ги е срам, други не толкова, трети въобще не гледат натам, а някои - най-глупавите - се кефят.

Но чувството е, че не можеш пък да им бутнеш цялата къща заради един идиот. И говориш с тия от Европейската махала, после с тия от Източноазиатската, с другите братовчеди от Горно Нанадолнище (Down Under), да направите нещо по въпроса заедно. И полека лека го правите. Избирате улици, по които да минавате само вие, носите си по тях кошници с продукти, учредявате си тайна сигнализация, строите нови плевници и кошари - и в един момент - селото се преместило с триста метра към реката.

А бабаитът така и не разбира, че хората вече не минават по неговата улица.

Слава на Украйна!
Да живее свободен Иран!
Минеаполис - с Нобел за мир!
8647Taco!
Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews