Даскала, попа и кмета

Още малко да се попенявим по темата, па после па ше си минем на северозападни шашавлъци, че много се натоварвам от тия неразрешими за пАчата ми глАва въпроси.

И те така те. Всичко е било много разбираемо и просто преди време. Не апелирам да се връщаме към маймуноподобните, макар че нататък сме се запътили, не призовавам да спираме развитието на човечеството, въпреки че то се е засилило по наклонената плоскост накъм коша за боклук, само ми се ще да си припомним откъде идваме. Ние не сме родени от нищото. Бившият държавно-политически строй ни обработва докъм шестнайсетата ни година. След това преминахме през един добре организиран хаос. През 93 – 94 година преживяхме такава анархия, каквато се рядко среща вече в съвремието ни. Или може би има някъде в Сомалия или Конго. И днес четиресетгодишните сме плод на целия този дълъг процес, наричан с неподходящата дума „преход“. Моите приятели са навсякъде по света. Не съм герой, че останах тук, имам си съображения. И са ми еднакво странни както неориентираното подскачане на двайсетгодишните, така и съмнителните философии на петдесетгодишните. Тези вторите се опитват пак да турят примката около врата на първите. Само че не се сещат, че между техните поколения е нашето. А нас не могат излъга.

Простите неща винаги са били за предпочитане. В простотата е гениалността, истината, силата. В силните държави приемствеността между поколенията е от векове и основните ценности са неизменни от много отдавна. Прости ценности, оразличаващи доброто от злото и т. н. И тая простота у нас някога е изградила модела на работещото общество, на устойчивостта - трите стълба на българското село били даскала, попа и кмета. Един да се грижи за знанието и бъдещето, един да се грижи за душите на хората и един да се грижи за асфалтирането на улиците. Оняден минах през София със седемгодишната ми дъщеря и й показах БАН, Народното събрание и “Св. Александър Невски” - “даскала”, “кмета” и “попа” на България. Трите стълба на обществото ни. Даскала вече и чистачките в училище не го броят за човек, попа го викат само поради суеверие, а кметът е покварен, развратен, корумпиран и крадлив (4 думи за едно и също нещо). Кой ни докара това?

В неработещото ни общество се появяват хора, които не искат да дават децата си в училище и имат право да мислят всички тия лоши неща за Системата. В медиите избухва поредният ялов дебат, подобно на оня за изследването PISA и произвеждането на неграмотници. Защо ялов? Защото не търси причините, а предъвква симптомите. Защото служи за прикритие на поредното престъпление спрямо образованието – планираното премахване на информатиката и ИТ от учебния план. Пак заради схемаджийство. И се получава интересно. Никой не говори за назначенията на директорите на училища и инспекторати по партийна квота. Никой не говори за липсата на прозрачност и критерии при избора на тия началници. Никой не говори за безчинствата на назначените по тоя начин „наши хора“ из градчета и селца. Никой не споменава за липсата на лостове за контрол на дисциплината и посещаемостта на учениците. Всеки се е съсредоточил болезнено единствено върху някакви научнопопулярни резултати, олигавени от медиите, или върху симптоматичните решения на шепа родители да обучават децата си вкъщи. Ще видим след месец какво ще измислят – поредната дъвка за балончета.

Но в държавата на схемичките е така. Директорите по партийна квота служат на партията, не на професионалното си призвание. Училищата са превърнати в кранчета за източване на бюджета. Когато един шеф реши да даде за изпълнение на „наша фирма“ поредния проект за ремонт примерно, никой не може да го спре. Надценките се поделят братски, има и за партийната каса, има и за личното джобче. И къде сме учителите в целата схема? Къде ни е трудът? Липсата на държавническо и морално мислене на най-високото ниво се отразява и в най-ниското. Как в такъв случай да бъде обвинен учителят в недобро изпълнение на задълженията си? Кой ще работи качествено за 500 лева на месец? Само идеалистите или аутсайдерите, които другаде не могат да се вредят. Идеалистите не са малко и са основната част все още от учителското воинство. Но наближава краят на тази ера. Ще почнат да преобладават неудачниците. Хора под четиридесет вече рядко се срещат. Такива, които се сприятеляват с учениците като оня от Пловдив, уволнен заради един танц, също не останаха. Следва покваряване и на даскалите. За тях остава схемичката с частните уроци.

Но цялата поквара е невъзможна без дирижирането й от министерството и законодателите. Така че образованието не функционира, както не функционират и останалите ни държавни основи – армия, здравеопазване... На доизживяване сме и това не е мрънкане, а констатация. Докара ни го шайката, маскирана като социалисти. Наследниците на БКП-то. Небългари без чувство за срам и съвест. Да променим нещо не можем. Но поне да гледаме падението си откровено в очите и да не се заблуждаваме за причините.

Протестиращите задават неправилния въпрос „КОЙ“ за едно назначение по бандитска квота в национален мащаб. Не се задава така въпросът, младежи скъпи, защото няма „кой“ в тая игра. Има само една нечиста и огромна сила, която си движи пешките и от двете страни на дъската и дори не е забелязала, че някакви си бълхи там й задават такъв странен въпрос - кой. Ами никой. Силата е наречена призрак още от създателя си. Неуловима е, невидима, безлична, но силно осезаема. Когато стегне хватката си мъртва, чупи волята за нормален живот като кибритена клечка. Партийната квота не е журналистическа измислица. Как да попитам „кой“, като при тях никога не се стига до личност, носеща отговорност? Хайде да не е личност, ама поне лице...

Те са митичните „те“ от теориите на конспирациите, недосегаеми и високомерни, и сякаш не им дреме за някакво си образование там... Но това е привидно. Много даже им дреме. Защото имат да изпълняват поръчения. Защото им е заповядано да унищожават образованието. Защото този народ трябва да изчезне. Както изчезна думичката „народна“ от абревиатурата НРБ. За това им плащат на гадините и те това правят.

Сега ще се появят умниците и ще кажат, че пак си фантазирам за тия последните неща, за умисъла и плана, за директивите и сценариите. На тоя пък цървул все заговори му се привиждат, може и в атакизъм да ме обвинят... Ама да казват, каквото си щат, нито съм кьорав, нито съм глупав. Виждам и разбирам как и защо се подиграват с нас. Душат и задушават, ограбват и разрушават. Целенасочено, методично, постепенно, от ден на ден и от година на година. И финалът няма да е далече. Отречете това, ако можете.

Разбирате ли сега какво причиняват на Системата? Схващате ли какви са принципите им на действие срещу българското образование? Отново ли ще обвинявате учителите, че произвеждат неграмотни ученици? Виждате ли връзката между събитията и цялата картинка? Ама хайде, че пак се отплеснах в разни чувства... Хайде, почерпете се за Бог да прости!