Билетите за Малкович свършиха за минути. Театърът: Цените от 400 лв. не са алчност

Простете шегата в заглавието, но жълтите скандали в медиите на тема театър станаха повече от важните, съществените и интересните новини и на мен лично малко ми писна.

Сагата с цените на билетите за представлението "В самотата на памуковите полета" с участието на Джон Малкович продължава. Ако опитаме да се абстрахираме от слона в стаята - а именно, от неразрешения конфликт с пиара на театъра, бивш пиар на ДПС, и не говорим за политика, може да се каже, че Народният театър се справя чудесно. Всяка седмица създава скандал, а медиите се нахвърлят като лешояди да го отразяват. Не знам дали лично аз одобрявам точно този подход за популяризиране на изкуството - моят живот мина в опити да го правя по другия, честния начин. Но пък съм възхитена от мениджърския дух, успешните ходове и добрия вкус, които наблюдаваме там, а те със сигурност са плюс за директора. Дано, всички стискаме палци, той не е зависим и не му диктуват политици в ухото, както стана с журналистите в БНТ например. И не само там.

До такава степен се заговори за Народния театър - за жалост, почти никога за прекрасните представления и творчески постижения на сцената му - че народният гений вече измисли виц:

ГОРЕЩИ НОВИНИ
от Храма на Мелпомена:
Малкович написа КОР на вратата на Кръстева - постановката се отменя!

Като човек, подготвял интервюто с Джон Малкович, докато работех за американската CBS - той беше в студиото им в Лос Анжелис обаче, та не го познавам - мога да кажа, че това е изключително интелигентен, фин и дори циничен актьор. Наскоро той даде интервю, в което обясни, че би изиграл и Сталин, и Хитлер и че няма морални скрупули, както и че повечето му колеги са напуснали Русия и нямат намерение да се връщат там, но че едното няма общо с другото - дали той лично е против комунизма и изиграването на ролята на Сталин, да речем. Същото и с Народния театър - в края на деня салоните му са пълни, постановките - добри, привлечени са най-добрите ни режисьори, върнат е Сашо Морфов, гостуват големи имена, всички получават добри заплати (най-сетне), с две думи - няма повод за притеснение. Още повече, че предният директор беше кандидат за общински съветник от ДПС, а пък не можеше да се похвали с такива успехи - така че явно въпросът не е точно партиен. Но... въпросът е морален. И тук всички, мисля и най-големите циници, ще се съгласят. Че политиката няма място в театъра! Или поне - не бива да го владее.

Та, като се опитаме да не говорим за слона в стаята... да кажем и нещо за цените на билетите. Много хора намериха скандални цените от 400 лв. за театрално представление... Но това са цените по целия свят! В същото време у нас, някак си, публиката е научена, че може да гледа това най-скъпо изкуство за 15, че и за 8 лв.! Много е тъжно това. Откакто се помня, играя на сцените на софийските театри за много ниски хонорари. Чак напоследък се появиха предприемачи, които разбраха, че глад за представления има и могат и да печелят от тях - и те, и актьорите. Държавните театри винаги са плащали на актьорите колкото да не умрат от глад, което - откъдето и да го погледнеш - е срамно. Това е не просто една от най-тежките професии, тя не просто те иззема целия... тя е и много престижна, и много неблагодарна. Животът ти е на показ, а у нас си жертва и на страхотен хейт, защото българската публика е научена да мрази елитите си още от времето на социализма. Трябва да си голям сатирик и да се правиш на адски глупав човек от народа, за да може той, народът, да те преглътне. А знаем - актьорите са едни от най-богатите хора на изкуството например в Холивуд - да, пазарът е друг, да, бюджетите също... И все пак. Там техният труд не е по-ниско платен от този на кварталната фризьорка или на продавачката в Лидл, както, за жалост често се случва тук.

В този дух споделям написаното в социалните мрежи от Даниела Кузманова, съпругата на Румен Бояджиев от ФСБ, поетеса и общественичка:

"Разгарящите се страсти относно цената на билетите за постановката на Народния театър с участието на Джон Малкович са следствие от няколко фактора през изминалите 75 години:

задължително групово посещение на спектакли, концерти и манифестации;

безплатно провеждане на партийни митинги по площадите на градове и паланки с цел пропагандиране на всякакви идеологии;

принизяване на изкуството от “високо” до достъпно за масите избиратели;

унищожаване на дистанцията сцена-публика, артисти-почитатели;

тотално пренебрежение към създателите и издигане в култ на потребителите с техния вкус;

абдикиране на държавата от съзидателната и възпитателна роля на националната култура;

обезличаване на твореца като основен двигател на паметта и просперитета на нацията;

тоталното унищожение на професионалната критика в изкуствата;

допускането на политиката и властта като коректив;

подчиняването на четвъртата власт в интерес на статуквото.

Не съм изчерпателна, ама много се ядосах… Изкуството е скъпо удоволствие за зрителя и слушателя, но още по-скъпо, съкровено и дарено свише на хората, които го създават."

На другия полюс застана оперната прима Дарина Такова, която е пяла в най-големите театри по света. Тя контрира, че не би отишла на толкова скъп спектакъл и че не е вярно, че цените по света са такива.

И тя също е права. Не може минималната работна заплата в най-бедната страна в ЕС да е 710 лв., а ние да се правим на по-богати от хората, които ходят на театър например в театрите на Бродуей - там масово билетите струват по 100-200 долара, но за всеки спектакъл има и билети от по 15 долара, да - може да са правостоящи, но ги има. Впечатление направи и цената на билета за същото представление с Джон Малкович в Атина - там тя е от 5 до 55 евро. Защо? Нима хонорарът на Малкович в София и 5 пъти по-висок? Надали.

От пиар офиса на Народния театър, когато ги попитах защо са им толкова скъпи билетите и как така свършиха за 3 минути в сайта на Ивентим - там явно ги изкупиха спекуланти, отговориха, че навсякъде по света най-евтините билети свършват най-напред... Само дето в Ивентим свършиха ВСИЧКИ билети под 350 лв., и то - между 12:00 и 12:03 часа! (Виж целия отговор най-отдолу)

Междувременно отидох до касата и се оказа, че една доста внушителна опашка чака за билети от... 200 лв. нагоре... Самият сайт на театъра изобщо не пусна билети в продажба. От една страна, казах си, да се радваме! Има глад за изкуство, Джон Малкович не е Арнолд Шварценегер, по дяволите, той е познат на българската публика с изключително добрите си роли в "Опасни връзки", "Да бъдеш Джон Малкович" и още няколко бутикови филма, а хората не са вече толкова бедни и могат да си позволят да отделят достатъчно пари за високо изкуство. От друга обаче... остава да виси въпросът: защо нашето масло, яйца, ски-карти и билети за Джон Малкович са най-скъпи в Европа?

И докато ние се дивим над този хамлетовски въпрос, най-добре да си се качим на колата и за 8 часа да идем до Атина - със сигурност и сметката в ресторанта след театъра ще е по-ниска, а храната - доста по-вкусна. А тук... ще останат хората, готови да платят баснословни цени за билети за концертите на цигуларите Андре Рийо и Дейвид Гарет, певците Андреа Бочели и Хосе Карерас, любимия ми Стинг, Ерос Рамацоти, Дийп Пърпъл, Лени Кравиц, Веско Маринов... Съгласна съм с Даниела Кузманова - изкуството струва много пари. Но не мога да не се съглася и с Дарина Такова - много, ама не на гол тумбак! Т.е. - ако ги имаш. А ние, ех... Ние определено ги нямаме. Затова пък винаги имаме пищови. Особено във фейсбук.

Защо са високи цените на билетите за „В самотата на памуковите полета“ - коментар от Народния театър

Как се формира цената на билетите за спектакъла?

След много вътрешни обсъждания цената на билетите за спектакъла се формира на базата на целия разход, свързан с поканата на едно такова представление. От една страна, спектаклите, които пътуват международно, имат свой хонорар за изиграване, който се заплаща на продуцентите и те на свой ред се разплащат с ангажирания екип. От друга страна, канещата страна поема всички разходи, свързани с транспортирането на декорите и екипа, настаняването, техническото обезпечаване на конкретното гостуване, авторските права.

Тъй като това е гостуване на външна продукция за Народния театър и понеже няма целенасочена културна политика от страна на държавата, която да насърчава и подпомага представянето на чуждестранни културни постижения, цялата тежест на разхода в този случай бе насочена към крайния потребител, зрителите.

Театърът не получава държавна субсидия, за да кани чуждестранни продукции, поради което продължава работата на екипа на театъра по търсенето на механизми това да стане по възможно по-достъпен начин.

Защо са толкова скъпи билетите?

Билетите изглеждат скъпи на фона на обичайната цена на театралните билети в страната. Но не трябва да се забравя, че това е еднократно гостуване на чуждестранен спектакъл, в който участват двама световноизвестни театрални и кино актьори. Въпреки че театърът е държавно субсидиран, то гостуването на чуждестранни спектакли не е сред разходите, които той може да се позволи да финансира, нито пък продадените от спектакъла билети ще донесат допълнителна възвръщаемост на театъра, тъй като действащата финансова методика не включва гостуващи външни продукции.

Настоящите цени не са проява на алчност и самозабрава, а намереният баланс между наличните зрителски места в театъра и необходимостта да се балансират направеният разход и приходът.

Ръководството на театъра трябваше да вземе решение дали да предостави възможност на българските зрители да видят този спектакъл в София, макар и на по-висока цена, или напълно да ги лиши от тази възможност. В крайна сметка, бе поет рискът от едно такова непопулярно решение и спектакълът все пак ще бъде представен.

Кой определя тези цени?

Ръководството на театъра, на базата на всички финансови ангажименти, произтичащи от договора с продуцентите на спектакъла.

Защо в Гърция билетите са от 5 до 50 евро?

В Гърция институцията, която кани спектакъла е частна организация с огромен капитал – Фондация „Онасис“ (Onassis Foundation). Бюджетът, с който колегите там оперират им позволява да заплатят спектакъла без да съществува необходимост да възстановят вложените средства в бюджета си чрез реализирания приход. Един български държавен театър, пък било то и Народният театър, няма правомощията и ресурсите да си позволи подобна откупка, ако не я защити с (най-малкото равностоен) приход.