Алекс Алексиев: На насилието се отговаря с насилие

Алекс Алексиев е председател на Центъра за балкански и Черноморски проучвания в София. Бил е научен сътрудник в института „Хъдсън” във Вашингтон. Експерт е по международна сигурност и радикален ислям. Бил е съветник на бившия премиер Филип Димитров. Работил е за корпорация „Ранд”. Анализите му по национална сигурност са се ползвали от Пентагона и ЦРУ. Lentata.com потърси експертната оценка  на г-н Алексиев за коментар относно религиозното напрежение  в световен план и делото срещу 13-те мюсюлмани, обвинени в проповядване на радикален ислям у нас.

- Г-н Алексиев, предполагам, наблюдавате процесите в България, що се отнася до исляма. Това, което вижда едно обикновено око, незапознато с онова, което се случва, е, че една циганска махала в Пазарджик в последните 5 до 8 години се превърна не само в турска, дори бих казал ислямска махала. Появи се нова мода, появиха се бради. Там се случи нещо много особено и по-интересното е, че то не се случва само по отдалечените родопски села, а се появи в града. Моля Ви, обяснете ни тези промени.

- Процесът не е много странен и не е толкова нито случаен, нито необикновен. Подобни процеси се случват в цяла Европа, особено в Западна Европа. Много по-рядко обаче такива неща стават в Източна Европа. Най-вече заради това, че ислямските общности в Източна Европа са от  по-традиционен ислямски характер, който не се поддава на радикализация до такава степен, както новите общности в Западна Европа. Но съвсем явно е, че има опити българската мюсюлманска общност да се радикализира. Повечето от тях, предполагам, не са успешни, но в дадени случаи, когато става дума за по-малки общности, които са по-уязвими от гледна точна на тяхната идентичност и от гледна точка на тяхното социално положение, беднотия и прочие. Понякога тези опити са успешни. Най-вече промените настъпват след намесата на чуждо влияние от страна на Саудитска Арабия и Турция, която започва все повече да се ислямизира. Различни фондации, които съществуват в Западна Европа, са проводници на политиката на радикални ислямски кръгове.

- Как изглежда този процес? Какви са тези хора и в какво се превръщат?

- Процесът е доста елементарен, макар и тревожен. Дават се страшно много пари млади хора да се вербуват и да се пращат на обучение в Саудитска Арабия. Те биват надъхвани с уахабизъм и салафизъм. Те са едно и също. Тези хора се връщат в родните си места и почват да казват на родителите си, че те не са истински мюсюлмани, защото не презират неверниците или не следват това, което салафизмът диктува. Това е една екстремистка интерпретация на исляма. Нашият ислям в България е традиционно умерен. Това е нещо, което е съвсем ново, което се появи в последните 20 години. Процесите започнаха след падането на комунизма.

- Един наш мюфтия казва, че в България винаги са се носили бурки и фереджета, но просто комунизмът е спрял тази традиция и сега тя се възражда наново. Вярно ли е това?

- Не е вярно според мен. Полигамия в България не е съществувала като такава. Повечето наши мюсюлмани пият алкохол и много от тях са от суфистки произход. Нашите села винаги са били многонационални, българи, мюсюлмани и прочее. Винаги хората са съжителствали много мирно. След като България се освобождава, голяма част от мюсюлманите не се изселват, а  остават да живеят тук. Което е неоспоримо доказателство за това, че хората са живели мирно.

- Толерантността грешка ли е?

- Толерантността към една друга религия е много важна и е нещо, с което може да се гордеем, но тук става въпрос за толерантност към едно изкривяване на една религия, което е много опасно. Ислямизмът, дали се нарича уахабизъм, салафизъм или джихадизъм, това е един и същ феномен и той не е присъщ на религията. Всяка религия обикновено казва, че е най-добра, всяка религия обещава рая най-добре, това е съвсем нормално и няма нищо лошо в това, но ако една религия започне да проповядва насилие срещу други религии, това е все едно да превърнеш свободата на словото, която всеки би трябвало да има, в свободата да отидеш в едно кино и да започнеш да викаш пожар. Толерантността е абсолютно важна, но да се проповядва насилие е недопустимо.

- Какво е важно да разберем за ислямизма?

- Важно е да се разбере, че ислямизмът е първо и най-вече насочен срещу други мюсюлмани, ако сте забелязали напоследък в Либия бяха разрушени стари свещени джамии на суфистите, защото за ислямистите умерения ислям, мистичния ислям, който е бил доминиращ през вековете е отстъпление от религията. Ислямът, типичен за нашите земи, е абсолютно неприемлив за радикалните екстремисти.

- Ако някъде засечем промяна на традиционния ислям, можем ли да кажем, че става дума за радикализъм и винаги ли е сигнал за това едно такова изменение?

- Не бих определил така нещата. Има религиозни забежки, които не непременно водят до фанатични промени. Но радикалният ислям се разпознава по това, че всички, независимо как се наричат, всички тези хора, изповядващи този фанатизъм, вярват, че е религиозна задача на мюсюлманите да установят пълно мюсюлманско господство над света под формата на халифат на една мюсюлманска държава, в която религията и държавата ще се слеят. Много от тези хора са готови да употребят насилие, за да постигнат тази цел.

- Стават ли подобни неща в Пазарджик?

-  Онова, което четем в пресата ни дава доказателства да вярваме, че тези хора са убедени ислямисти, дали се наричат салафисти или с някакво друго наименование няма никакво значение. Това се вижда по литературата, за която става въпрос, това се вижда от тяхното държание. Това, което за мен е много тревожно е, че сегашното духовно ръководство на нашите мюсюлмани, мюфтийството като че ли се мъчи да защитава подобно изкривяване на исляма и това е тревожно. Това дава един ясен сигнал за просмукването на радикалните идеи на едно друго ниво. Тези процеси са много опасни. Те водят до тероризъм, водят до насилие. В една държава като нашата може да има последствия, които са много неприятни. Западът е виновен за това, дали от страх или заради нещо друго, за това, че ни прави толерантни към една пълна нетолерантност.  За тези хора декорацията е недопустима, тя е една порочна система, защото тя отказва пълния суверенитет на Господ. Свобода на религията е недопустима, защото тя позволява на хората да изберат някаква друга религия различна от исляма. Свобода на словото също е недопустима, защото това може да даде правото на някого да критикува исляма.

- България страх ли я е? Ще си проличи ли от това дело?

- Според мен да, но фактът, че делото се води, означава, че все пак държавата е готова да се бори и е наясно с тези процеси. Експертите от ДАНС са наясно с тези процеси и то от години.

- Терористичен акт, терор над евреи на наша територия, следователно наличие на радикален ислям у нас?

- Безспорно има хора тук, съвсем ясно е, дори този човек да е дошъл от Швеция, на мен ми е много трудно да повярвам, че той може да извърши този акт без помощ от България.

- Какво да се прави?

-  Трябва да се защити държавата от хората, които проповядват насилие.

-  А ако те тръгнат с насилие?

- Ако те скочат с насилие, на насилието трябва да се отговори със същото. Никоя правова държава не може да си позволи в нея да се проповядва насилие. 

Мартин Карбовски

Симона Георгиева

www.lentata.com