41: разказ от Здравка Евтимова

Над психологическото равновесие на Райна отдавна бе надвиснала угрозата от експлозия, но тя не се страхуваше нито от угрози, нито от експлозии.

Беше разработила стратегия и я изпълняваше.

Никой от трите й деца не проявяваше признаци, че има намерение да се задоми. Упорството им я дразнеше.

Но те не познаваха майка си!

Заведе цялото семейство в родното си Старо село.

- Боядисваш този фургон вече пет месеца – Райна насочи тежкия залп на недоволството си към Калин, нейния съпруг развейпрах, който бе виновен за липсата на отношение у децата им към семеен уют. Калин беше личност с цветуща ограниченост, за жалост – Фургонът още не е боядисан. Защо?– попита тя, сочейки примитивната структура - преди години зелена, сега с неопределен цвят. - Отново ли си….

- …болен, уморен или компресорът ти е счупен? – довърши репликата Неда, великолепната дъщеря на семейството, цвете, излъчващо аромат на глезотия.

- Досадни сте – обобщи Калин и обърна мощния си гръб срещу близките си, от които му беше дошло до тука. - Никой не може да ме накара да работя нещо, което ненавиждам – заяви смело той, но очевидно бе надценил храбростта си, защото Райна попита:

- Така ли?

Синовете на фамилията, два АйТи гения, си смигнаха, а разлагащата се от капризи Неда, млада преводачка, се изсмя.

- Няма да има вечеря – обяви ледено Райна.

Отговорът беше мощно „Ура!“. Райна бе прочута като отвратителна готвачка. Гозбите гниеха в тенджерите и дори котаракът любимец Стивън Кинг отказваше да ги помирише.

Райна можеше да избухне, което не пропусна да стори.

- Задомете се и ми се махнете от главата! – закопня тя.

- Аз също искам да се задомя – изяви желание съпругът. Райна не се разфуча както обикновено. Вместо това изхвърча до фургона и след секунди се появи с два черни найлонови чувала.

- Събирай си дрешките и се задомявай – на което развяващият праха индивид обеща, че ще помисли по въпросa. Тия найлонови чували бяха представяни често на вниманието му и той отдавна размисляше, без да достигне окончателно решение.

- Окопай дръвчетата! – обърна се Райна към големия син Йоан. – Не се подпирай на мотиката. Започвай да боядисваш – жената спусна указания към развяващия праха съпруг. – А ти първо оплеви ягодите, после подреди фургона. Ще проверя – скръцна тя към преводачката княгиня Неда. Малкият син, който беше любимец на Райна (но по-добре да не си любимец на експлозивна смес), получи разпореждане както следва:

- Васко, донеси ми кафе и ела да ти възложа задача. Ти, Калине, започвай да боядисваш! – големият мъж, който сигурно би изградил блестяща кариера на бикоборец, отново излезе с номера, че е болен, уморен и компресорът не работи. Не му се получи и горкият пое унило към фургона.

- Йоане! – подвикна Райна. - Мотика не се държи така.

- Ако застана под някое дърво, то ще изсъхне! – измърмори големият АйТи.

- Я повтори – помоли Райна, в следствие на което АйТи-то стисна селскостопанския инструмент и светкавично окопа две хилави дръвчета, плод на безумната аграрна активност на майка му.

Райна се обърна се към втория си син, любимеца и постанови:

- Васко, грабвай търнокопа и започвай да подготвяш дупки за новите овошки, които ашладисах напролет.

- Тя не е добре! – гръмна хор от четири гласа със солист якия бикоборец. – Побъркана жена.

Въпреки умората, болката и неработещия компресор, квартетът недоволни певци се раздвижи в изпълнение на поставените задачи. Бикоборецът се зае да пръска фургона със зелена боя. Двете АйТи-та копаеха и около тях действително се вдигаше пушек. Уви, никаква осезаема дейност не се забелязваше откъм обхваната от летаргия преводачка.

- Ало, разлагащата се от мързел! – викна Райна. – На тебе говоря, Неда! - Дъщерята обърна гръб на майка си, но това не я спаси. – Височество, грабвай парцала. Във фургона да е светнало.

Отваряме скоба – Неда беше красива. Постоянно плуваше в сияние от превземки и прищевки. Появата й по улицата предизвикваше свлачище от пламтящи погледи, звънът на телефона й през минута-две нервираше цялото семейство.

- Парцала! – уточни Райна

- Гласът ти скърца като вагон на БДЖ - констатира щерката.

- И да измиеш прозорците на фургона – добави делово Райна. Княгиня Неда се затътри с възможно най-мудни стъпки към местоназначението. Тялото й ваеше такива чупки в кръста, че въпреки гнева си, Райна се възхити – „Хубаво момиче съм родила!“.

- Ей, внимавай с фиданките ми – обърна се жената към малкия си син. Висок, строен, с рижа брада. - Не си се обръснал! – скара се тя, но вътрешно си рече – „Хубаво момче съм отгледала. Браво на мене!“

- А ти, Йоане, къде блееш? – Райна посвети вниманието си на големия син. Беше умен, горкият, но тук колкото си по-умен, толкоз по-дълбоко потъваш. – Не се мотай. Копай.

Синовете й отдавна бяха на възраст и трябваше да се задомят, но дремеха. Йоан беше висок, тъмен, само той бе взел боята й. Виж какво лице, само интелект в него! Страхотно момче съм възпитала, рече си Райна и се усмихна дълбоко в себе си- Не трябваше да усетят какви се въртят из малките й сиви клетки (както казва Агата Кристи), защото щяха да клекнат да почиват.

- Калине, напръскай фургона два пъти. Не сядай на земята, а работи.

- Уморих се… – понечи да я окъпе с водопад оплаквания бикоборецът, но Райна знаеше този негов номер и предотврати по-нататъшните му изблици.

- Знам, че си уморен, болен и компресорът не работи, но искам фургона боядисан с два слоя днес!

Тя седна под ореха, който бе насадил дядото на развейпраха Калин, изпи кафето си и отиде да провери първо как се справя интелигентният Йоан, после рижият Васко и безподобната Неда.

- Зная, че сте изтощени, мотиката е крива, търнокопът не се вдига и парцалът е скъсан, но искам работата свършена докрай до довечера! Не ме карайте да наблюдавам мързеливци, че ми се вдига кръвното. Да се бяхте задомили поне.

Следобедът е баща на нощта. Залезът полека завива дърветата с топъл мрак. Толкова е хубав краят на лятото.

Я стига! Аз не съм поетеса. Райна имаше стратегически план да изпълнява, затова остави залеза на мира.

- Окопа ли всичките ми дървета, Йоане? - обърна се Райна към големия син, толкова умен, горкият, а за умно у нас място няма.

- Окопах – отвърна голямото АйТи, плувнало в пот.

Виж какви мускули разви момчето, самопоощри се Райна. Браво на мене. - Следващата неделя пак ще имам нужда от помощта ти, Йоане. Трябва да ми изкопаеш една дупка за варница. Имам визия.

- Аман от твоите визии! - въздъхна дискретно (виж ми окото!) развяващият праха неин мъж. Райна му напомни, че мълчанието е “само в твоя полза, Калине“.

- Ти, Васко – придърпа на килимчето рижия си син тя. Него, като любимец, товареше най-здраво, защото се водеше от принципа –„Бог прави гърба на мъжа според товара, който съответният мъж може да носи“. Васко беше широкоплещест и як. – Ти изкопа ли достатъчно дупки за моите ашладисани фиданки?

- Да, мамо – отговори рижият. И неговото лице лъщеше, подгизнало в пот. Райна си рече – „Аз съм страхотен фитнес инструктор. Виж ги тия двамата. Херкулес може да се засрами от тях!“

– А ти, Недо, изчисти ли фургона?

- Не – отвърна обхванатата от летаргия - хайде да си го кажем на български „грозен мързел“ - щерка на Райна.

- Ще чистиш, докато грейнe от чистота!

- Няма! – направи опит за метеж княгинята, но метеж не се получи. Райна просто изрече „Така ли?“ и хубавицата стисна повторно парцала.

Калин реши да изпревари събитията, което някога даваше добри резултати.

- Боядисах! – обяви той, без да го питат и Райна, противно на навика си да намира кусур във всичко, огледа фургона, не установи никакъв дефект и си рече наум „Виж какъв мъж съм създала. Работи като изкуствен интелект. Браво на мене!“ Вярно, този изкуствен интелект беше малко тъпичък, но това бе нейният шанс да го ограмоти.

- Яденето не е готово – обяви тя. – На баща ви се сърдете. Купил е нискокачествени продукти, макар че профука един чувал с пари. И само да е опитал да ми се оправдава с инфлацията! Нищо не разбира този човек.

- Ако разбирах, тебе ли щях да взема? – на свой ред направи опит за метеж бикоборецът.

- И ти ли се захващаш с брожение? – поинтересува се Райна и го погледна. Човекът веднага отрече, че се захваща, напротив, много е миролюбив даже.

Яденето на Райна беше твърде меко казано за боклука. Месото в супата се отличаваше с твърдостта на асфалт, оризът се беше разкашкал, лукът стоеше на цели глави, морковите стърчаха като шпаги.

- Харесва ли ви? – попита Райна.

Четири гласа й отвърнаха, че е божествено.

- Затова сте здрави като камъни – заключи тя. - Моята блестяща кухня прави чудеса.

Най-после следобедът, този нежен баща на нощта, повика дъщеря си. Тихо и с обич мракът реши да си дойде на мястото, за да загърне окопаните дръвчета, боядисания фургон и оплевените ягоди.

- Мамо, няма мога да пристигна на село следващата неделя – започна плахо интелигентният Йоан, най-голямата й гордост.

- Така ли? – изстреля ледения си залп Райна, но отговорът който получи, я накара да изпита особено чувство.

- Мамо, няма да дойда, защото… защото… ще помоля Яница – ти още не я познаваш …. да се омъжи за мене. Може и да не я харесаш…. Сигурно няма... Защото тя … е…

Това беше ново двайсет, но ново или старо, планът на Райна започваше да дава плод. Поне с Йоан. Неслучайно той беше най-интелигентното й дете.

- И аз няма да дойда на село, мамо - на това място гласът на рижия й любимец Васко безславно се прекърши. - Аз…. Аз смятам да се преместя при приятелката си Мария…. Тя може да не ти допадне… и двамата сме… ще ходим насам - нататък по света….

Още едно двайсет – ликуваше Райна. И този глупчо се задомява. Най-после.

- А ти – обърна се майката към нейно превъзходителство Неда, младата преводачка. – Няма ли да се изнесеш при някого? – Райна довърши мисълта в собствената си глава – „Ако аз бях хубава като тебе, да съм се изнесла хиляда пъти.“

- Не, мамо. Кристиян ще дойде в неделя у нас на гости.

Райна понечи да се хване за главата, защото гостите, опитали от нейната сияйна кухня, избягваха да я срещат поне месец след събитието. Но Райна е умна! – направи си поредния комплимент жената.

- Прекрасно – обърна се тя към дъщеря си, хубавицата. Неда се сви. След думата „прекрасно“ обикновено следваше поредната безумна идея на майка й. И наистина: – Ще вземем Кристиян с нас на село. Имам ябълки, които трябва да бъдат подрязани. Кажи на младежа да си купи и да донесе нова овощарска ножица.

Калин, съпругът на Райна, който би изградил блестяща кариера на бикоборец, се хвана за главата.

- Боже, помогни – изстена той.

- И защо да ти помага? – осведоми се Райна с леден тон. Мъжът й я погледна и изрече:

- 41.

- Какво 41?

- Женени сме от 41 години. От 41 години не се разбирам със жена си! - въздъхна горкият човек.

- И няма да се разбираш с нея още 41 години – заяви твърдо Райна. – Кухнята ми е здравословна. Няма шанс да умреш по-рано.

Добре, че се стъмни - помисли си с благодарност бикоборецът. Иначе щеше да ме накара да изям цялата й супа. Дано хубавата ми дъщеря Неда се омъжи за свестен индивид като мен.

- Има още храна – досети се Райна.

Ох.