10 януари 1863 г.: тръгва първото метро в света

Нарастващи задръствания, все по-трудно придвижване. Лондон - един от най-големите градове в света в средата на 19. век – се заема да облекчи положението на двумилионното си население.

Малко след откриването на тунела под Темза през 1843 година градският юрисконсулт и общественик Чарлз Пиърсън предлага прокопаването на тунел до централната жп гара на Лондон, който да се използва от различни жп компании. След първоначален отказ и десетгодишни дебати към края на 50-те години на века парламентът склонява.

Решено е да се прокопаят канали през самия град, над които да бъдат издигнати сгради.

Работата по изграждането на първата подземна железница в света започва през 1860 година. Първата ѝ линия - Метрополитън (Metropolitan) – трябва да свърже основни крайните гари на града с центъра му.

Отнема години, за да се прокарат тунели под някои от оживените улици на Лондон и под гета. Изграждането на подземната железница предизвиква огромни нарушения на движението по улиците.

Авторът на идеята не доживява да я види изпълнена. Пиърсън умира през 1862 г.

Въпреки трудностите проектът е завършен. На 9 януари 1863 г. малка композиция от дървени колички, осветени с газови фенери, теглена от парен локомотив, пробно изминава разстоянието от гара „Падингтън“ до „Фарингдън“. На следващия ден, 10 януари 1863 г., официално е открит този първи участък на линия „Метрополитън“ на лондонското метро между улица „Фарингдън“ и „Бишъпс Роуд“, Падингтън.

Участъкът е дълъг 5,5 км, които тогава са се изминавали за 150 минути.

Първата линия на метрото е огромно инженерно постижение (проектът за нея е дело на английския инженер сър Джон Фауър), но има един голям недостатък: парните локомотиви бълват постоянен пушек в станциите и тунелите. Решението е да се постави специален резервоар за пушек, намиращ се веднага след локомотива. Оказва се, че резервоарите се пълнят бързо и трябва газът да бъде изпускан периодично. Това налага отварянето на многобройни шахти по маршрута.

Въпреки серните изпарения, линията е успешна от самото си откриване. През първата си година превозва 9 500 000 пътници.

През 1866 г. компанията City of London and Southwark Subway Company (по-късно City and South London Railway) започва работа по своята "тръбна" линия, използвайки тунелен щит, разработен от J.H. Greathead. Тунелите са прокарани на достатъчна дълбочина, за да се избегне намеса в основите на сградите или обществено-обслужващите дейности, и не е нарушено уличното движение. Първоначалният план предвижда експлоатация на въжета, но преди откриването на линията тя е заменена с електрическа тяга.

Експлоатацията на тази първа електрическа подземна железница започва през 1890 г. с единна тарифа от 2 пенса за всяко пътуване по линията от 5 км.

В началото на 20. век системата от подземни тунели на Лондон се разширява, а дълбочината се увеличава и на места достига 30-40 метра. Затова и пред Втората световна война метрото е масово използвано за бомбоубежище. При въздушните нападения на нацистките самолети хиляди хора намирали сигурност в подземията му.

Днес общата дължина на лондонското метро е 408 км, линиите му са 11, а станциите - повече от 270.

Годишно то превозва над 1 милиард пътници.