Кои са най-влиятелните печатни издания у нас?

Вестниците не са това, което бяха, и никога няма да бъдат. Първопроходниците на журналистиката, за които се казва, че мерят „секундите на историята“ и с еднаква тежест могат да пребият с един удар и муха, и министър, са в тревожно развитие в застой. Общата картина показва, че доверието в медиите като цяло е в упадък. 

Това е обобщеното заключение на актуално проучване на печатните издания на АЕЖ (Асоциацията на европейските журналисти) в България.

През последните няколко години в България бяха положени поредица усилия да се разбере кой е реалният собственик на всяка отделна медия. Законодателни изменения, които се обсъждат в крачка, предлагат частични решения в тази посока и донякъде тези процеси доведоха до осветляване на собствеността. В същото време те не дават пълен отговор на въпроса как и кой контролира съдържанието на медиите, пишат авторите на изследването.

За проучването са изпозлвани анализ на финансовите потоци, на рекламния пазар, на съдържанието, използваме отворени бази данни, проследяваме имат ли и към кого задължения издателите, получават ли външно финансиране. Проведено е и национално представително изследване, извършено по поръчка на АЕЖ-България, от социологическа агенция „Маркет линкс“, което е определило 10-те най-влиятелни хартиени издания, които все още се продават на вестникарския пазар:

Това са „Телеграф“, „24 часа“, „Уикенд“, „Монитор“, „Труд“, „България днес“, „Стандарт“ „Капитал“, „Сега“ и „168 часа“.

Четат 1/3 от пълнолетните, най-вече по-възрастните. И още изводи:

Аудиторията на печатните вестници се свива до приблизително една трета от пълнолетните български граждани. Характерно за профила на тяхната аудитория е, че тя се измества към по-високите възрастови групи. Обхватът сред най-младия сегмент (18-34 години) е 23%, 29% е той сред 35–59-годишните и 44% сред гражданите над 60 години.

Профилът по тип населено място показва, че най-висок е делът на хората, които четат печатни издания, сред жителите на големите градове (39%) и на столицата (36%), а най-нисък – сред живущите в градовете (32) и в селата (25%).

Около две трети от читателите посочват, че избраните от тях печатни вестници отразяват актуалните проблеми в обществото. Също така около 57% от читателите споделят мнението, че вестниците, които четат, им помагат да формират мнение по значими въпроси. Тези резултати индикират, че печатните медии изпълняват поне част от основните си функции за преобладаващата част от читателите си.

Трябва да бъде отбелязано, че аудиторията не възприема българските печатни вестници еднозначно – от една страна, те са обективни по отношение на информацията, която представят в обществото, и печелят доверието на аудиторията, но едновременно с това са налице и нагласи, които проблематизират техния имидж и дейност.

Относително висок е делът на респондентите, които имат съмнение по отношение на финансирането на печатните издания. Нагласите относно зависимостта на печатните вестници към неясно финансиране (57%) се допълва и от мнението, според което „собствеността на вестниците, които чета, е важна за тяхната обективност и независимост“, споделяно от 48% от респондентите.

Резултатите от проучването ясно очертават демографската група на читателите в София като най-критична както към финансирането на печатните издания, така и към тяхната предполагаема обвързаност с политически и икономически интереси. Останалите демографски групи показват по-слаба чувствителност към независимостта на българските вестници.
В пълен противовес на четящите, профилът на нечетящите вестници (68%) обхваща основно млади респонденти- 18-34 г. (77%), населяващи селата (75%) и с месечен доход до 200 лв. (85%).

Сред респондентите, чели вестници последните 30 дни, най-четени са „Телеграф“ (46%), „24 часа“ (39%) и „Труд“ (27%). Хората, спадащи към тази група, са градско население с високи доходи.

Вестници като „Уикенд“ (26%) и утвърдилите се отдавна на пазара „Капитал“ (15%) и Сега (11%) са със средни нива на читаемост, но въпреки това затвърждават позицията си най-предпочитани в областта пазарната си ниша.

„Телеграф“ и „Марица“ оглавяват класацията по отношение на среден брой закупувани вестници месечно (3 бр.).
Регистрираните в рамките на проучването фактори за покупка на вестници са: „информация, статии, публикации“ (52%), „изграден навик през годините“ (39%), „предпочитание да се чете вестник на хартия, а не в интернет“ (35%), „доверие на конкретен вестник“ (24%), „лесно намиране на вестника, достъпност“ (19%), „ниска цена“ (15%), „авторитет на предпочитания от читателя вестник“ (8%), „авторите на статиите“ (7%).

Най-голям е интересът на читателската аудитория към новините от страната (70%), новините от чужбина (43%), свободното време и хоби (забавление, кръстословици, судоку, тестове, конкурси) (43%), публикации за здравето (35%), публицистика (политически статии и анализи) (34%), регионални новини (33%) и т.н. Новините от страната, чужбина, регионалните новини, спортните събития, публицистика и икономически теми представляват по-голям интерес за мъжете, отколкото за жените. От своя страна, жените се интересуват повече от мъжете от публикации в печатните издания за свободно време и хоби, здравна тематика, култура, светски новини и образование.

В печатните издания младите (18-34 години) търсят най-често от новините за страната, публикации за забавление и хоби (кръстословици, судоку), световни новини, спорт, прогноза за времето, хороскоп, обяви, култура и т.н.

Хората на средна възраст (35-59 години) четат най-често новини за страната, публикации за забавление и хоби (кръстословици, судоку), световни новини, култура, здравна тематика и т.н.

Рубриките и темите, които представляват най-голям интерес за възрастните (над 60 години), са новини за страната, световни новини, кръстословици и судоку, здравни теми, публицистика, регионални новини, прогноза за времето, хороскопи и т.н.
Преобладаващата част (57%) от читателската аудитория счита, че повечето печатни вестници в страната са зависими от неясно финансиране.

Не са еднозначни нагласите на читателската аудитория по отношение на взаимовръзката между собствеността на предпочитания вестник и обективността при представянето на информацията. Най-висок е делът на читателите, които считат, че собствеността на даден вестник е от съществено значение за обективността и независимостта на печатното издание – 47%. От своя страна, приблизително 21% от читателите не споделят опасение, че собственикът на вестника, който те четат, оказва значимо влияние върху обективността и независимостта при представянето на информация.