Георги Ангелов: Кой съм аз, да си въобразявам, че съм свободен журналист в свободна медия

Георги Ангелов, водещият на "Денят започва с култура" по БНТ, излезе с отговор на критиките на министъра на културата, Вежди Рашидов, към него, които бяха приети от обществеността и медийната гилдия като опит за сплашване и цензура.

Публикуваме думите на журналиста без редакторска намеса:

Благодаря на всички колеги, журналисти, познати и непознати хора, които ми вдъхнаха вяра, че в нашата страна все пак има гражданско общество. Благодаря на БНТ за изразената позиция. Но тъй като писмото на министър Рашидов е направо лично, то аз също ще дам личен отговор, още повече, че след него остава горчив привкус на недоизказаност.

На 4 юли 2016 г. в ефира на „Денят започва с култура“ бе прочетено писмо на министър Рашидов, под формата на „право на отговор“. За моя голяма изненада писмото не бе нито отговор по темата относно гласуваните промени в Закона за културно наследство, нито персонален отговор на казаното от проф. Велислав Минеков, арх. Дафина Барфончовска и г-н Владимир Руменов. Нещо повече – те дори не бяха споменати поименно. За сметка на това четири пъти се споменава моето име и четири пъти „водещия“, което превръща въпросното писмо в „лична кореспонденция“.
Но по същество:

1. Обвинен съм, че „услужливо“ каня хора, които „обичат да плюят държавата“. Няма да коментирам средновековното самоотъждествяване на управляващ с държава, но не мога да приема критиката и посочването на определени недомислици за „плюене“;

2. Обвинен съм, че каня „група хора“ (вероятно това са всички писатели, художници, музиканти, артисти и интелектуалци, гостували в нашия ефир и несъгласни с настоящата културна политика), които превръщали предаването в „среда за оклеветяване, без да присъства другата страна“. Нещо, с което категорично не мога да се съглася, а що се отнася до конкретното предаване, то темата му бе „Протест срещу промените в Закона за културното наследство, организиран от форум "Културно наследство“.

„Другата страна“ многократно е изказвала своето мнение в нашия ефир, а окончателно го заяви, гласувайки въпросните промени в парламента. Всеизвестен факт е, че на всяка засегната страна, ако не присъства в ефир, винаги се предоставя право на отговор (което ние спазваме). Но на отговор, а не на саморазправа с водещите;

3. Обвинен съм, че постоянно съм възкликвал: „Какво ли прави тази държава за българската култура?!“ Прегледах три пъти записа и твърдо заявявам, че такава реплика не съм произнасял. Пък и никога не бих задал така въпроса, а бих възкликнал „Какво прави ПРАВИТЕЛСТВОТО за българската култура?“;

4. Следва умелата хватка „удар под кръста“ – отговор на по-горния въпрос: „отглеждаме например децата на някои водещи“. Пояснявам: по време на следването си във Великобритания дъщеря ми работеше от май до октомври 2013 г. в БКИ Лондон (без заплащане), от октомври 2013 г. до юни 2014 г. (на хонорар) и от юни 2014 г. до септември 2015 г. (на щат). След което напусна и си намери друга работа. Припознаването в бащинство над моите деца ми идва малко в повече, макар и този патернализъм да ми е добре познат от близкото минало. Впрочем отговорът на въпроса е друг – тъкмо поради политиките на това и редица предходни правителства две от трите ми дъщери живеят в чужбина;

5. На следващото обвинение просто отговарям: Не, министър Рашидов, нищо от „парите за театрите“, „средствата за българско кино“, „сесиите за книги, за музика, за независим театър“, „парите за галерии и библиотеки“, „новосъздадените музеи, разкриването на археологически разкопки“ не е убегнало от погледа ми. Но от погледа ми, г-н министър, не са убегнали и реформите на реформите в театъра, проблемите на сценичните изкуства, най-високото ДДС за книгата, бутафорните крепости и възстановки, рушащите се паметници на културата;

6. И накрая идва брилянтен финал-заплаха: „А колкото до водещия г-н Ангелов, съветвам го да не иронизира непрестанно държавата, на чиято ясла е и неговата заплата“. Тук вече с изумление научавам, че моята заплата е на "държавна ясла"! Кой съм аз, та да си въобразявам, че съм свободен журналист в свободна обществена медия, а не държавен хрантутник на поръчка?