OffNews.bg

'Дотогава БНТ беше бастион, не се влизаше без връзки.' Спомени за Нери Терзиева

Учител, визионер, матриарх - с тези думи описват Нери Терзиева колеги, работили с нея във формиращите новата българска журналистика години в  БНТ. Учениците й днес са навсякъде - БНТ, bTV, Нова, Би Би Си, Свободна Европа, Си Ен Ен и мн. други.

OFFNews разговаря с някои от близките колеги и приятели на голямата журналистка, която загубихме на 2 юни.

Дългогодишната водеща на БНТ Евгения Атанасова ("Екип 4", "Панорама", сега водещ на "Светът и ние") среща Нери във Факултета по журналистика в зората на промените - през 1989-а. "Дойде във Факултета по журналистика със Сашо Авджиев да търси „деца“, които искат да стажуват в Телевизията, единствената тогава БНТ. Аз бях убедена, че ще бъда пишещ журналист, но предложението ме заинтригува и реших да видя нещо ново. Променяше се цялата държава, разказва водещата на "Светът и ние" на БНТ и дългогодишен журналист Евгения Атанасова. - Телевизията също трябваше да се промени. И това започваше от новините. Те трябваше да станат от пропаганден инструмент, в обективно демократично отразяване на действителността ни. Моторът на това беше Нери и тя имаше чудесен съмишленик в лицето на Асен Агов. Заради тях останах в БНТ. Умееха да създават екип, да увличат хората, да поставят общи цели."

Евгения Атанасова Снимка: Десислава Кулелиева/БНТ

Нери преобразява езика на новините

- журналистите загърбват официозния тон и заговарят на езика на хората.

"Тя беше човекът, който вдъхна душа на новините, накара ги да говорят с гласа на хората, да се обръщат към тях и проблемите им. Всеки ден трябваше да отиваме на работа с поне две идеи за теми, които сме видели в реалния живот и сме готови да разработим. Не понасяше официозните новини и скучен подход. Пазеше ни ревниво от тях. Държеше да имаме сетива, да не сме равнодушни към материалите си и героите от репортажите.

Обичаше действени думи, глаголи с висок градус

и ни научи да бъдем точни в употребата им, без да спекулираме. Научи ни и кога да замълчим и да оставим картината да говори сама за себе си", спомня си Атанасова уроците на голямата журналистка.

Възлагаше важните репортажи на "децата"

"Когато отидох първия ден в малката стая, пълна с хора, тя ме изпрати веднага на снимки. И аз нямах никакъв избор освен да се справя. На първата годишнина от 10 ноември ми възложи да направя обобщаващ емоционален материал. Възлагаше такива важни задачи не на дългогодишните репортери, а на нас „децата“ и ни караше да надскачаме себе си ежедневно", разказва Евгения Атанасова.

Нери я насочва да специализира в Ройтерс. "Радвахме се като полудели, когато бях една от избраните сред много международни кандидати. Когато се върнах след няколко месеца, искаше да й разказвам всичко. Но тя знаеше много и преди да беше видяла на живо чуждите телевизии. Имаше вродена интуиция, чувствителност и изпълваше екрана, така че влизаше директно в сърцата на хората. Беше искрена и се вълнуваше от всичко, което правеше. Зрителите виждаха пред себе си човек. А тя виждаше зад екраните хора", добавя журналистката.

Ефир 2 и конкурентните екипи

"В Нери имаше тръпка за конкуренция. Тя държеше на екипната работа, знаеше, че съревнованието между Екип 1 на Емилия Иванова и Райчо Райков и Екип 2, в който беше тя с Асен Агов, вдига нивото и прави емисиите и на едните, и на другите още по-добри. Затова стана и създател на Ефир 2. Тогава, когато другите телевизиите се раждаха, БНТ вече имаше два канала благодарение на нея", разказва тв водещата.

Тя вярва, че в памет на Нери трябва да бъде учредена награда, която да бъде носена само от достойни хора. Защото десетилетия след като слиза от екрана, присъствието й се усеща. "Беше толкова стабилна в това, което прави, че дори журналисти, които само са я гледали в новините, смятат, че са научили важни уроци от нея. Давам си сметка, че тя не е била на екран повече от две десетилетия, а силното й присъствие не може да бъде заличено и резонира силно и днес. Когато беше принудена да напусне БНТ, журналистиката изгуби много", добавя Евгения Атанасова.

"Такава аура има само около най-големите"

Красимира Хендри Снимка: Личен фейсбук профил

"Първата ни среща с Нери беше в началото на 90-те. Спомням си я много добре - бях я виждала по телевизията и се разтреперах! Все едно виждах Господ Бог, разказва Красимира Хендри, която сега работи за Би Би Си в Лондон. - Спомням си и с какви думи ме посрещна - "Добре дошла, дете." Звучеше мило, предразполагащо. Тя нямаше огромно его и винаги помагаше на млади колеги, в които виждаше потенциал."

"Уникалното за нея бе, че имаше огромно спокойствие и огромна енергия.

Такава аура има само около най-големите.

Не можеше да влезе в стая и да остане незабелязана. Огромно присъствие!", казва Хендри.

По всеобщо мнение в гилдията, а и не само, Нери Терзиева създава независимата българска журналистика. "Тя създаде 90% от водещите журналисти - и до момента. Виждаше в бъдещето. Имаше опит от работата си в Си Ен Ен и контактите си. Успя да извади от черупката й официозната журналистика, в БНТ създаде екипите и конкуренцията между журналистика - в добрия смисъл. Учеше ни да търсим различна гледна точка, да търсим сами събития, да правим разследваща журналистика", казва Красимир Хендри.

По думите й

БНТ има голям грях към Нери

а й дължи много. През 1993 г. журналистката е уволнена от "телевизията-майка" от тогавашния й директор Хачо Бояджиев и никога повече не се връща на работа там.

Журналистката Диана Иванова - днес част от екипа на "Свободна Европа" - среща Нери на "Сан Стефано" 29 през 90-а. Тя е един от хората, които си тръгват с нея, когато ръководството я уволнява.

Диана Иванова Снимка: Martin Dietrich

"От първата ни среща си спомням пълната стая с репортери. Бях още студентка. Важно е да се каже, че телевизията дотогава беше бастион, там не се влизаше без връзки. Нери отвори вратите за всеки. Но имаше едно голямо „но“ – Нери казваше

„Всеки, който няма идея за репортаж, да излезе.“

Това не беше просто седянка. Тя даваше страхотна свобода, но и изискваше много“, казва Диана Иванова. Тя припомня, че Нери премахва скучния език в новините, започва да говори така, както хората говорят. Въвежда личната история – репортажът от първо лице. "Всъщност моделите на журналистика, които виждаме и днес, но тях ги нямаше преди това."

4-ма си тръгват с нея от телевизията

"Тя въведе и една голяма доза солидарност: за нея беше важно да сме екип, да сме хора, когато някой беше направил грешка, му се даваше втори шанс, когато е в беда – всички му помагат. Тази солидарност я болеше, когато си тръгна от телевизията, защото тя не искаше никой друг да си тръгне с нея. И наистина много малко хора си тръгнаха, въпреки че казваха „Ако теб те няма, и ние си тръгваме.“ Мисля, че това я болеше. Когато нея я уволниха, тръгнахме си четирима души от телевизията: Сашо Диков, Петко Георгиев, Георги Стойчев и аз, разказва днес Диана. - По-късно ми е споделяла, че й е станало драго от тази топлина, която е усетила, и тази топлина остана между нас през годините."

Създателят на фестивала One Dance Week Асен Асенов е един от близките приятели на Нери. Познава я от 14-годишен. Тогава тя става негов учител и ментор в журналистически клуб в Пловдив, откъдето са и двамата. Той й написа емоционално прощално послание, което препечатваме с негово съгласие:

Асен Асенов Снимка: Личен фейсбук профил

"Нерко, когато в 9-и клас те поканих да дойдеш в моето училище "Яворов" в Пловдив да разказваш за пътуването си в Северна Корея, нямах и най-малка представа, че ще станеш мое семейство и един от най-близките ми приятели. Обичаше често да цитираш “Приятел значи действие” на Марина Цветаева и ни показваше какво означава всеки ден…

Когато на следващата година - в 10 клас вече работех на телефоните в единственото телевизионно предаване на живо от Пловдив - “За инициативните и предприемчивите”, ти ме покани да “водя” едно издание за ученически изобретения и ми преподаде първия урок по смелост. В България комунистическият режим още не беше паднал, а аз се появих в студиото със значка на неудобния тогава за официалната власт в България Михаил Горбачов. От апаратната в София бяха видели значката и поискаха да я сваля. Няма да забравя какво чуха ушите ми и

как се би като змей за тази значка

и аз си “изводих” с нея няколкото изречения, които трябваше да кажа вместо Живко Желев.

Така започна нашата любов, в твоя чест учих журналистика и станах журналист...

Нерко, ти си ме научила да отстоявам истината и да живея с кауза. Ти си ме научила да имам респект от хора, а не от позиции, власт и пари.
Ти си ме научила да обичам България, въпреки че едва ли някога ще успея да произведа и частица от твоята любов към тази страна. Същата държава, която ти беше сменила името на Нели по време на този ад - възродителният процес в комунистическа България. Тези изроди бяха сменяли имената по паметниците на гробовете на отдавна починалите ти предци.

Как успя да продължиш да я обичаш? Не знам!"