Започна с предложение за работа. Продължи с бой, изнасилвания и принуда за проституция (обновена)
"Обеща да ми помогне да си намеря работа, за да мога да помогна на децата си."
Така започва разказът на жена, принудена да проституира, след като заминава за морето уж с оферта за работа.
Мъжът я уверява, че ѝ е намерил работа като барман на Черноморието. Изкарвали се добри пари на сезон. Мария (името е променено) му се доверява. Смятала го е за приятел. Заминават и кошмарът започва.
Същата вечер е заключена в хотелска стая, а телефонът ѝ е взет.
"Бях заключвана, унижавана, пребивана и изнасилвана в продължение на една седмица. Принуждаваха ме да проституирам" - разказва тя в интервю за БНТ.
В изтезанието над Дебора има белези, каквито оставят трафикантите на хора
ТВ разказът обръща внимание на тревожния недостиг на места за настаняване на избавените от трафик на хора жертви - на приюти и защитени жилища, където те могат да намерят подкрепа и защита. А жертвите са все повече.
„Вечерта, в която ми посегна – не само с шамари, а и с предмети – казах, че искам да си тръгна, че няма да се получи, не мога да съм далече от децата си толкова време. Този човек каза: „Не, ти ми дължиш пари. Ще ми ги връщаш“. За пръв път чувах нещо такова."
Първата бяла робиня, осъдила мъчителите си
Последвали още физически и морален тормоз. Мария била принуждавана да проституира. След поредния побой успяла да избяга и да намери спасението. Била настанена в защитено жилище, където получила подкрепа. Успяла да осъди насилника си и днес той е в затвора.
Всичко това се случва преди пет години. Преживяното обаче още я разплаква.
"Тази ситуация продължава една седмица, но ехото и последствията продължават години наред. Само наказателното дело, което се водеше срещу извършителите, продължи четири години.
Мерките включват и психологическата помощ, и спешното настаняване на защитено място, което е ключово", разяснява Ани Николова, управител на фондация „SOS – семейства в риск“, колко голям ресурс изисква спасяването на един човек, попаднал в мрежа за трафик на хора.
В София, Варна и Бургас има защитени жилища, където могат да бъдат настанявани жертви на трафик, а сигналите за такива зачестяват. Кризисен център има и във Велико Търново.
Но това е крайно недостатъчно, особено за мащабите на явлението трафик, а и предвид дългия процес - жертвите остават в тези защитени места за дълго време.
"Сигналите, които получаваме на националната телефонна линия, зачестяват - споделя Моника Николова, директор на фондация "Кампания А21" за България. - За съжаление, не виждаме да намаляват все още. Тенденцията, която забелязваме на база обажданията, които постъпват, е, че много често жертвите на трафик са получили фалшиво предложение за работа."
Никой не е застрахован, всеки може да бъде въвлечен в трафик на хора – предупреждават от неправителствения сектор и призовават при въвличане или съмнение за трафик да се подават сигнали на националната телефонна линия на А21: 0800 20 100. Тя е безплатна за България и ЕС и денонощна, до нея може да се подават и анонимни сигнали.
Трафикът може да е с цел трудова, сексуална експлоатация, продажба на органи, на бебета, насилствени осиновявания, принудителна просия и др.
Как да се предпазите? От сайта на националната телефонна линия можете не само да подадете сигнал, а и да изтеглите и наръчник с полезна информация.