„Писна ми от хандбал и обещах на татко да играя в националния по футбол”

След сензационната победа на Исландия над Англия в осминафиналите на Евро 2016 във всяко кътче на земното кълбо хората научиха по нещо ново за тази мистериозна островна страна и нейните сурови футболни герои.

Ето какво разказва Владислав Воронин от най–големия руски спортен сайт sports.ru за 27-годишния брадат полузащитник и капитан на Исландия Арон Гунарсон.

Щом навършил 15 години Арон най-накрая осъзнал: затъвам, трябва да променя нещо. По настояване на своя баща той прекарал цялото си детство в хандбалната зала и толкова много надобрял, че се превърнал в звезда още при юношите. (Да уточним, че до вчера хандбалът бе водещият национален спорт на Исландия). Малко след 15-тия си рожден ден той дори записал три мача в мъжкото първенство на Исландия. Но статутът на един от най-младите дебютанти в историята изобщо не го радвал, а хандбалните мачове му били досадни. Искало му се да се премести във футбола.

„Хандбалът се оказа прекалено елементарен за мен: аз бях по-едър, силен и добър от другите момчета на моите години, така че с времето започнаха да ме пазят по двама съперникови играчи, а аз нямаше какво да направя, - спомня си Гунарсон. – След това ме качиха в първия отбор, но вече беше късно, защото ми беше писнало от всичко това”.
Смяната на спорта се оказала много по-лесна от разговора с баща му, който сам бил полупрофесионален хандбалист и имал зад гърба си повече от 500 мача за местния клуб Тор. Бащата изобщо не разбирал къде е проблемът, но все пак приел решението на сина си. Но само при едно условие: Арон трябвало да обещае, че няма да се изложи и няма да кара бащата да съжалява за изгубената хандбална кариера.

Гунарсон бил изпълнен с желание да докаже своята сила, затова той допълнително усложнил задачата. „Аз не просто ще стана футболист, но ще играя и за националния ни отбор”, извикал на баща си и се запътил към футболната секция на Тор. Това се случило няколко месеца, след като станал на 15.

Мечтата на бащата за син хандбалист в същото време осъществил брата на Арон – Арнор, който играе в германската хандбална лига и е национал на Исландия. „Цялото ни детство мина в борба, ако не успявахме да докажем кой е по-добър на хандбал или футбол, се състезавахме на масата – кой първи ще си изяде кашата на закуска или рибата на вечеря. Този дух на съперничество ни кали”, разказва хандбалистът Гунарсон.

Две години след преминаването от хандбала във футбола, качествата на мощния и напорист Гунарсон били забелязани от скаути на АЗ Алкмар. Арон с радост заминал за Холандия, но двете години, които престоял там не дали кой знае какъв резултат – за първия отбор изиграл едва един мач. Последвал трансфер в Англия (Ковънтри), където неговите габарити се оценявали като относително актуални за тамошния футбол. Оказало се, че главното събитие в онези години на Гунарсон не било лично, а колективно и било свързано с младежкия национален отбор на Исландия (до 21 години). Този отбор за малко не се класирал за елиминациите на Евро 2011 в Дания, но загубата в групата в директния мач с Беларус им попречила.

Тези младежи в момента са наречени „Златното поколение на Исландия”: Гилфи Сигурдсон, Биркир Бярнасон, Йохан Гудмундсон, Арон Гунарсон, Колбейн Сигторсон – почти половината от героите на Евро 2016 преди пет години играят на турнира в Дания.

„Нашето полколение е първото, което премина през изградените в цяла Исландия футболни центрове и днес този процес вече е на още по-високо ниво”, неотдавна коментира Гунарсон. – Шведският ни треньор Ларс Лагербак рискува и заложи на тези младежи и то на сто процента. Именно на него трябва да кажем огромно „Благодаря!” за тази приказка”.

Хандбалните тренировки дали отражение на невероятната техника на Гунарсон при хвърлянето на тъч. Снощи англичаните освен всичко друго, показах и че не са гледали внимателно изпълнението му за първия гол срещу Австрия (2:1) от миналата сряда.

Даже с такива трикове Гунарсон не е най-впечатляващият играч на Исландия, но пък е най-твърдият, упорит и съсредоточен. Именно затова той е избран за капитан още на 22 години, когато в отбора имало множество по-опитни играчи.

Наистина, малко след като получил лентата, той можел завинаги да бъде изхвърлен от отбора. Преди една квалификация с Албания той се пошегувал неуместно в телевизионно интервю, казвайки, че „почти всички албанци са престъпници”. Това се случило в Тирана, а местните не оценили високо неговия хумор и обкръжили хотела, в който били настанени исландците. Обстановката се нажежила дотолкова, че на гостите било препоръчано да не напускат хотела, за да не бъдат нападнати от разярените националисти и хулигани.

„Този инцидент ме научи на много неща. Разбрах, че капитанът не може да бъде краен и рязък – всяка дума трябва да се обмисля няколко пъти. Даже може би е по-добре, че това случи, защото аз станах по-опитен, сериозен и силен”, разказва Гунарсон. Треньорът Лагербак прощава на импулсивния си капитан едва след като той официално се извинил.
Съзряването на Гунарсон се показало и на терена. Ако в първите години той необосновано често нахлувал в чуждото наказателно поле и отслабвал отбраната, то сега той вече е изключително дисциплиниран и много по-съсредоточен в разбиването на чуждите атаки. Той е най-важният човек във връзката между защитата и халфовете на Исландия.
Благодарение на представянето му в националния отбор около Арон бил изграден образ на корав тип и е невъзможно да се повярва колко се е страхувал да остане сам у дома. Причината била прозаична – той бил кръгла нула в домакинството. Трудно е да си представим този сериозен боец в по-нелепа ситуация.

„Започнах да се държа разумно благодарение на майка ми, която две години живееше с мен в Англия, когато се озовах в Ковънтри на 19 години. Не зная къде бих бил сега без нейното внимание и грижи”, неотдавна признава Арон. – Щях постоянно да ям пица и други купени гадости, а за мен бе нужно да се храня правилно и да не се занимавам с глупости. Може би щях да съсипя кариерата си, ако не бе майка ми”.

След това той се жени за известната в Исландия фитнес моделка Кристбьорг Йонасдотир. Заради тяхната връзка тя зарязва отличната си кариера на личен фитнес треньор и шампионка по бодибилдинг. Преди три години тя се мести в Кардиф, където играе той и бързо започва нов бизнес, създавайки марка крем за тен Brasilian Tan. Заедно с Арон тя възпитава малкият им син.

„Никога през живота ми не ми е било така комфортно, - с усмивка разказва Гунарсон. – Аз винаги съм мечтал за син. Имам 12 братовчеди и братовчедки и докато бяха малки съм се грижил за много от тях. Но когато се роди синът ми разбрах какво е чистото щастие. Тогава помъдрях за един миг”.

В Исландия смятат семейство Гунарсон за идеално – просто разгледайте тези пасторални фотографии.

Трепетното отношение на Гунарсон към всичко родно се подчертава и от татуировките му. Капитанът наскоро татуира на дясната си китка цифрите 603 – пощенския код на Акурейри, градчето, в което се е родил и научил да играе хандбал и футбол. По ръката му нагоре има още изображения на църкви от родния град. „Тези татуси са част от моят живот, - обяснвяа Арон. – Благодарение на тях не забравям, кое ме е оформило като човек. Това ми дава увереност”.

Увереността е особено нужна в историческия осминафинал на Евро 2016 между Исландия и Англия.

„Това ще бъде великолепно, защото аз съм фен на Манчестър Юнайтед”, - признава Гунарсон. – Това отново е някаква приказка, защото почти всички исландци са почитатели на английския футбол, на нас ни провървя даже и със съперниците. Остава да покажем духа на викингите, най-добрия ни футбол и да минимизираме разликата в класите”.

Исландия победи в един забележителен мач и отива на непредсказуем четвъртфинал срещу Франция, а независимо от неговия резултат Арон може да се върне при баща си и да каже: „Татко, аз не се изложих”.

. . .
По време на първия мач от Евро 2016 г се разигра една случка, която внася допълнителни щрихи към този голям образ. След края на мача Португалия – Исландия (1:1), Арон се обръща с молба към капитана на съперника: „Хей, Роналдо, да си сменим фланелките?“ – „Да си сменим? Ти пък кой си?!“, отвръща с кисела усмивка звездата на Реал (Мадрид). – „Син на Гунар от Акурейри в Исландия”, по викингски отвръща Гунарсон.

Роналдо отказа да свали фланелката си и даже си позволи да нападне исландците пред медиите: "Радват се, сякаш са станали европейски шампиони. Това показва, че се задоволяват с малко и означава, че няма да постигнат нищо на това първенство”.

Ден по-късно, явно посъветван от пиарите си Роналдо изпрати фланелката си на Гунарсон. За останалото се погрижиха един бивш хандбалист и неговите съотборници, сурови синове на рибари, смели мъже и силни футболисти, водени от отличния си шведски треньор и неговия исландски асистент, който в свободното си време работи като зъболекар.