Напреднахме много. Вече освобождаваме окупирани територии. Кадри на Глиги от настъплението в Украйна
Почна се!
С това кратко съобщение ме събуди Глиги на 6 септември сутринта.
После връзката изчезна. Преживях няколко мъчителни часа. Бях единственият човек, който знае, че Глиги, един от най-близките ми приятели, тръгва в бой.
Часове по-късно ми прати видео, което беше заснел на тръгване. Първите кадри от контраофанзивата, с изричното предупреждение да не ги пускам, докато не ми разреши.
На тях се вижда и джипът, който лично аз му избрах, а той купи с парите, които събраха многобройните му приятели, подкрепящи борбата на Украйна срещу руските нашественици.
На видеото се чува и гласът на Глиги, който казва:
Ето това е!
6-и септември сутринта. Слънцето току-що е изгряло.
Началото на контраофанзивата.
До мен е българският джип, който купихме с пари от дарения.
На изток, на няколко километра от нас, са позициите на Червената армия.
Час по-късно получих ново съобщение:
7 километра навътре са нашите. Орките са в паника. Бягат, взривяват, каквото не могат да носят.
Още час по-късно ново съобщение. Съвсем кратко:
15 км
А след него и малко по-дълго:
Нашата артилерия работи необезпокоявано, няма ответни удари.
После отново връзката изчезна за дълго. А вечерта получих новина, по-добра, отколкото смеех да се надявам:
Вече освобождаваме окупирана територия.
Днес по обед за пръв път ми прати малко по-дълга информация:
Вчера напреднахме с много, обсадили сме един стратегически важен град от 3 посоки.
Москалската артилерия никаква я няма, само нашата стреля и то все по-надалеч.
Изобщо не бяхме спали предишната нощ и после цял ден в движение напред.
Преди броени минути ми се обади. Звучеше щастлив. Напреднахме, напреднахме много, повтори на няколко пъти.
Не ми каза кой е обсадения град, къде са в момента, какво точно прави, има ли загинали. Каза да не го питам нищо, което може да издаде някаква информация за бойните действия. Каза само, че е добре. И да се обадя на баща му.
Успях само да му кажа да се пази, преди връзката да прекъсне.
Няколко думи от мен:
Иван Калчев, когото всички винаги сме наричали Глиги, е един от най-близките ми приятели. Познаваме се от 30 г. Заедно сме правили момчешки бели, заедно сме откривали непозната музика, заедно сме бистрили какво има ценност в тоя живот и за какво си заслужава да се живее. Той е един от много малкото хора, на които се възхищавам. Още отпреди да тръгне на фронта.
Трудно ми е да напиша обикновена информационна дописка за него, за което моля да ме извините.
Много хора ме питаха ще се върне ли на 15 септември, както беше обещал по-рано, за да участва в предизборната кампания*.
Не знам.
Моля се само да оцелее.
-----------
Иван Калчев е кандидат за народен представител в листата на Демократична България в 23 МИР в София под номер 32 и в 24 МИР - София под номер 23.
Видеоинтервюто му пред OFFNews може да гледате тук: