Малкото книжно сърце на София, побрало голямата любов към четенето
В най-стария столичен парк са приютени две духовни съкровища – големият храм на театъра и малкият олтар на четенето. Народният театър и читАлнЯта.
Стъкленият павилион в Градската градина някога е бил цветарски магазин, а после се превръща в убежище за бездомници. Всеки път, когато минават край него, Александър Шпатов и приятелите му си говорят колко хубаво би било на това място да има библиотека.
Александър Шпатов е юрист и писател. Когато издава своите разкази за София, Александър е поканен на среща в Столична община и използва случая да разкаже идеята си. Събират се различни хора в няколко уъркшопа, и благодарение на партньорството със Столична община, идеята става факт:
ЧитАлнЯта се ражда, а този месец навършва цели 5 години.
Създадохме Сдружението в началото на 2015г., за да развиваме нови градски пространства, улесняващи достъпа до литература и промотиращи четенето. Първият ни проект е читАлнЯта в новата инфо точка на София в Градската градина, но се надяваме това да е само началото. Това е краткото, но амбициозно представяне на Сдружение за градски читални от основния му екип: Александър Шпатов, Александра Генова и Петя Дапкова.
„Някои хора се шокират, когато разбират как може толкова бързо от нищото да се оформи една идея, да се разпише проект и да се реализира. Но въпреки че като цяло администрацията е много тромава и бюрократична, има хора, които я движат напред със свои сили и енергия. Важно е да попаднеш на хора, на които им пука“, споделя една от причините за успеха си Александър.
Другата е любовта към книгите:
"Нашата основна цел е да осигуряваме достъп до хубави книги на възможно най-много хора", казва той.
Като най-трудно определя това да се запази мотивацията, „защото всичко, което правим е с идеална цел. Това е нещо, в което само влагаш собствени усилия. Не е свързано с приходи и заплата. Всеки от нашето сдружение има друга работа, от която се издържа“, споделя Александър Шпатов.
26 000 книги за 5 години
През ноември 2019 година сдружението стартира кампания, с цел да бъдат събрани поне 2020 книги до началото на предстоящата 2020 година , които да бъдат дарени на читалищни, училищни, общински и регионални библиотеки в цялата страна.
Към декември, резултатът е двойно повече – събраните книги са 5142 като в кампанията са се включили над 500 души, обединени от желанието да помогнат.
За почти пет години дарените книги са над 26 000 тома.
„Не сме си и представяли такива резултати. Имали сме моменти, в които сме правили кампании основно покрай Коледа, на които събираме толкова много книги, че не ни стигат кашони. Куриерите не са много радостни като ни видят - един кашон книги тежи между 20 и 40 килограма“, смее се Александър, но отново става сериозен:
„За съжаление това е крайно недостатъчно за обновяването на библиотечни фондове в страната. Няма как библиотеките да изпълняват нормално функциите си, ако в тях хората не могат да намерят най-новите заглавия.“
Създали сме си име и доверие – наши читатели редовно даряват и много хора знаят, че ако имат излишни книги могат да се обърнат към нас. Хубавото е, че вече се научиха, че няма как да приемаме много стара, неприложима литература. Радостното е, че има и много ценни книги, които трябва да се запазят.
Доверието в сдружението е видимо, както в онлайн активността, така и в трансформирането ѝ в активност на живо.
Пандемията: книгите като първа необходимост
"Коронавирусната пандемия беше истинско предизвикателство за нас, защото трябваше да затворим читАлнЯта , а същевременно имаме дълг към читателите. Трябваше да осигурим достъп до книги и да уплътним времето им по време на изолацията с нещо наистина ценно", разказва Александър.
Така както през 14. век десетима флорентинци се оттеглят в карантина, за да си разказват истории, събрани в сборника “Декамерон” на Джовани Бокачо, по време на извънредното положение се стартира инициативата “Декамерон2020”, която събира стотина български разказа от едни от най-утвърдените български автори.
Резултатите доказват, че книгите са стоки от първа необходимост и оправдават напълно вложените усилия: 15 000 сваляния на файла за четене и над 20 000 посещения на страницата.
"Четенето ти позволява да се концентрираш и да осмислиш това, което четеш, то е най-пълноценната и дълбока форма на комуникация. И като такава ти позволява да влезеш в различни епохи като машина на времето. А в една библиотека - всички посоки са възможни. Из рафтовете има най-невероятни комбинации от заглавия, които да те телепортират из невероятни места. Като най-интересните пътувания са из нашата страна и история", убеден е Александър
„Има и много хубави нови български книги, издавани през последните 20 -25 години, които са на световно ниво. Има смисъл да се четат български книги, защото те осмислят нашето битие и съществуване. Ние имаме наш културен контекст, който трябва да се развива. Не бива човек да подценява себе си и мястото си в света“, допълва той.
Литературната история на един град
Една от най-интересните инициативи на сдружението са литературните разходки из центъра на София, които разказват за изключително интересни места, свързани с литературата.
Пандемията спира и тях, но не съвсем.
Александър Шпатов прави самостоятелна разходка из Централни софийски гробища и заснема гробовете на някои от най-обичните български поети и писатели. Интересът е толкова голям, че след облекчаване на мерките, се осъществява и реална разходка до последния дом на класиците.
Постепенно се възстановяват и разходките по установените маршрути.
А междувременно читАлнЯта отново е възобновила дейността си, в очакване на читателите си и на първия си юбилей.
Този материал е част от проект „Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската енергия в подкрепа на гражданските организации“ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ОФФ Медия“ и финансиран от Фонд Активни граждани България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.
