Юрий Шевчук. Вся власть поэтам! Част II

Първата част на текста можете да прочетете тук

Изселването на Шевчук е груба грешка на КГБ. В Уфа той никога не би достигнал популярността, която добива в Ленинград.

По това време Ленинград е центъра на руския рок, градът, в който се ражда всичко ново в Русия. Там са Виктор Цой (Кино), Борис Гребенщиков (Аквариум), Вячеслав Бутусов (Наутилус Помпилиус).

Още когато пристига, той вече е легенда и всички те го приемат като един от своите. Бутусов става един от най-близките му приятели, Виктор Цой му урежда работа в знаменития ТЕЦ "Камчатка". Невзрачния тогава местен ТЕЦ, сега е една от най-големите забележителности на Санкт Петербург. Възпят е в песните на "Кино", в нея е сниман култовия филм "Рок". Сега в него е музеят на Виктор Цой, а тогавашния директор на централата е шеф на рок-клуба, който се помещава в нея и е най-авторитетната сцена в Русия.

Като огняр в "Камчатка" работи и друг огромен руски талант - Александър Башлачов. Наричат го новия Висоцки и досега слушалите му твърдят, че не само по глас, а и в стиховете си, и в начина си на живот, толкова е наподобявал Висоцки, че сякаш Владимир Семьонович се е вселил в него. Именно с Башлачов е първият концерт на Шевчук в Ленинград.

Малко след това Башлачов пада от прозореца на жилището си на осмия етаж. Остава загадка дали смъртта му е инцидент или самоубийство. Загива на 27 години. Колкото Дженис Джоплин, Джими Хендрикс и Джим Морисън от любимата му група Doors. Възрастта, на която умират звездите.

В Ленинград със Шевчук идва майка му, а баща му и Елмира, за която наскоро се е оженил, остават в Уфа. Малко след това Елмира също идва в Ленинград и там се ражда синът им Петър.

Първият албум в Лениград е последният, който Шевчук записва с музикантите от Уфа. Той се нарича "Время".

Албумът е записан в остър конфликт със звукозаписната компания (ако изобщо могат да се нарекат така собствениците на студиото, които размножават касетки в ограничен тираж), която има своя представа как трябва да звучи. В него има три велики песни, но с ужасяващ аранжимент и изпълнение. И макар Шевчук да твърди, че харесва албума и го намира за игрив и новаторски, и трите песни ще бъдат пресвирени в съвършено нов аранжимент от следващата му, вече от ленинградски музиканти, група и ще влязат в албума, с който ДДТ излизат от ъндъргарунда и стават най-влиятелната съветска група.

Я получил эту роль

Шестият поред албум всъщност е първият истински албум на ДДТ, записан в истинско студио, първият, който издават на плоча и CD и се разпоространява в търговската мрежа.

Албумът е издаден през 1988 г, и носи името на химна на перестроечното поколение от забранения "Периферия" (1984) "Я получил эту роль", изпълнен в нов, близък до оригинала, но много по-изпипан аранжимент.

"Я получил эту роль" е шедьовър. Първоначалният замисъл е да събере най-хубавите песни от предишните албуми, но по време на репетициите им Шевчук измисля 4 нови песни.

Това е албумът, с който милиони са чули за първи път ДДТ. Това е албумът, който се разпространи масово в България в края на 80-те, от който и аз за пръв път чух песните им. В него няма слаба песен, а е трудно да се каже коя е по-добра. Странното е само, че за пилотно видео е избрана единствената песен, която после отпада от репертоара на ДДТ. Всички други Шевчук пее и до днес и са сред най-обичаните.

По личното ми мнение песента "Революция" е върхът на протестната поезия на Шевчук. Ще си позволя да публикувам целия текст:

Два пальца вверх - это победа!
И это - два пальца в глаза.
Мы бьямся насмерть во вторник за среду,
Но не понимаем уже четверга.

В этом мире того, что хотелось бы нам
НЕТ!
Мы верим, что в силах его изменить
ДА!
Но, революция, ты научила нас
Верить в несправедливость добра.
Сколько миров мы сжигаем в час
Во имя твоего святого костра?

Человечье мясо сладко на вкус.
Это знают иуды блокадных зим.
Что вам на завтрак? Опять Иисус?
Ешьте, но знайте - мы вас не простим!

И что же нам делать? О чем же нам петь?
Над чьими плечами моя голова?
Сколько афгани стоит смерть?
Если чья-то жизнь не права?

Този албум до голяма степен дължим на една девойка - Татяна Маркелова, която работи в държавната и единствена звукозаписна компания "Мелодия". Тя се пише "съпродуцент" на албума и с хитрост и чар успява да убеди директора на "Мелодия" заради нея да издаде албума. Той се съгласява, при условие, че музикантите няма да получат авторски права. Музикантите получават единствено по 40 рубли за участието си в звукозаписа.

Когато излязох от студиото, албумът вече се продаваше за 10 рубли на черно, макар коричната му цена да беше 2 рубли, разказва Шевчук.

Само за няколко дни са продадени над един милион копия и албумът получава "златен" статут. Поръчки за него валят отвсякъде. Тиражът достига два и половина милиона - рекорд в историята на Съветския съюз дотогава.

Перестройката е в разгара си. ДДТ са нейните суперзвезди. Към Шевчук валят покани за участие във фестивали и филми. Той е на върха на щастието. Радва се на малкия си син и е безумно влюбен в Елмира.

През 1990 г. ДДТ издават един веселяшки албум - "Оттепель" (Размразяване). Макар че те много го харесват, нито една от песните в него не е сред любимите на публиката.

"Актриса весна"

Елмира Бикбова, 17-годишната ученичка, която организира протестите в Уфа, когато КГБ иска да прати Шевчук в психиатрията, е най-усмихнатото момиче на света. Тя е балерина, и още в Уфа близките й я наричат "Актриса весна" (Актрисата на пролетта). В нощта, в която тя ражда сина им Петър, Шевчук пише за нея песента "Актриса весна" и първото, което прави на сутринта е да й я изпее.

През декември 1991 г. Шевчук записва "Актриса весна" за албума "Пластунь", който обаче ще види бял свят едва през 1995 г.

Докато траят записите, при една от тренировките по балет, Елмира припада. Диагнозата е рак на мозъка. Малко по-късно - през март 1992 г. Елмира издъхва. Тя е само на 24 години.

Смъртта на Елмира е прелом в живота на Юрий Шевчук. Тя е неговото вдъхновение, голямата му любов.

От този момент нататък той е много повече мъдрец, отколкото бунтар. Стиховете му, дотогава язвителни и агресивни, стават лирични, космически дълбоки и нежни.

Веднага след смъртта й Юра приема кръщението. Православието, вярата, присъствието на смъртта в живота ни, стават основната му тема.

В месеците след смъртта на Елмира, Шевчук се отдава на албума "Актриса весна", посветен на Елмира. Корица на албума става рисунка на Елмира.

Освен заглавната песен, вече направена за изоставения албум "Пластунь", в него влизат още две много стари песни - никога незаписваната "Фома" и записаната още в първия така и неиздаден албум "Дождь".

Макар и една от първите му песни, "Дождь" става популярна точно с албума "Актриса весна". Макар че е сред най-любимите песни на феновете, Шевчук не обича да я пее. Казва, че е прекалено болезнено.

Петте нови песни са шедьоври, дори по-силни от "Дождь" и "Актриса весна". Неочаквано мелодични, нежни и поетични, пропити с безкрайна болка. Сред тях е най-големият хит на ДДТ "Что такое осень". Написана е на един дъх, докато се разхожда в едно от петербургските гробища.

Няма човек в Русия, който да не я знае. И до ден днешен това вероятно е най-популярната песен в Русия от целия съветски рок. В една от двете класации за най-добрите руски песни за всички времена, "Что такое осень" заема второ място, в другата - седмо място.

В албума има още една песен, която има "есен" в заглавието си. Парадоксално за албум с "пролет" в заглавието. Оттук насетне есента ще стане любима тема за Шевчук. Той вече има 6 песни с "есен" в заглавието, а на много от останалите настроението също е есенно.

У нас, както и по света обаче по-популярна е друга песен, която приемаме за визитна картичка на ДДТ - "Родина".

В нея е най-дръзкият текст на Шевчук. Досега е пял за несгодите, които са му донесли властниците, номенклатурата, лошите. Сега пее за болката, която му е донесла самата Родина.

В текста думата "Родина" се римува с "уродина" (изрод). Това веднага предизвиква грандиозен скандал. По-късно журналист го пита:

- Вие по-добра рима към "Родина" отколкото "уродина" не можахте ли да измислите? Защо тогава живеете в Петербург, а не на Брайтън бийч?

- Аз никога няма да живея на Брайтън бийч, защото много обичам нашата страна. А вие слушайте "Любе", там всички рими са правилни. "Който живее без болка и печал, той не обича своето отечество". Кой е казал това? Некрасов.

Всъщност "Родина" е писана още през 1989 г., когато Шевчук чете разтърсващия роман на Борис Пастернак "Доктор Живаго", но не е пята на никого, а чак след смъртта на Елмира намира сили (или отчаяние) да я запише.

А омразата към "Любе" съществува от първия миг, в който Шевчук разбира за тях. Макар ДДТ да са любимата група на "Любе" и те да ги боготворят и никога да не изказват нещо различно от възхищение към Шевчук, той истински ги ненавижда заради "правилните" им песни.

На живо

Въз основа на "Актриса весна" Шевчук подготвя грандиозна програма за концерти на живо. По режисура, ефекти, пищност на осветление и и звук ДДТ, не отстъпват на най-добрите рок-групи в света.

На сцената са повече от 10 музиканти, бек-вокали, народни певици. Такива специални концептуални програми за концерти в следващите 28 г. ДДТ ще направят още два пъти. И трите турнета са толкова величествени, че нито една руска група не се доближава до тях и оставят нещо невиждано друг път в Русия.

През зимата ДДТ правят 12 концерта в големи зали, а през май 1993 г. на Дворцовия площад в Санкт Петербург се събират да ги гледат 120 000 души.

Следват турнета в Германия, САЩ, Австралия, Япония и още много страни. Дори в чужбина ДДТ пълни стадиони.

"Это всё…" и "Рождённый в СССР"

В продължение на почти цялата 1994 г. Юрий Шевчук и ДДТ записват албума "Это всё…". Първоначално той е замислен като двоен албум, но песните се получили толкова различни, че е взето решение да влязат в 2 отделни албума.

"Это всё…" излиза през 1994 г. само с лирическите композиции, социално-протестните песни са оставени за "Рождённый в СССР", който ще види бял свят през 1997 г.

Тук трябва да нарушим хронологията. Макар в "Это всё…" да са някои от най-хубавите песни на Шевчук, включително и едноименната песен, те ще добият значение много по-късно. Нито Шевчук, нито руската публика се занимава в тях в следващата година, защото веднага след издаването на албума избухва войната в Чечня.

Юра изоставя всичко и заминава за Чечня, за да се опита с една камера и една китара да спре войната.

(Следва продължение)