OffNews.bg

Да си спомним за Георги Минчев

За всички нас той беше Бате Гошо - слънчевият приятел, бардът с китара на рамо. Днес, 9 април, той щеше да навърши 72 г. И нека сега почива достойно в бялата си тишина, както достойно и живя.

... 18 февруари 2001-ва беше тъжен, но слънчев и по зимному топъл ден. Точно като Георги Минчев. Стотици хора се бяха събрали, за да бъдат с барда в последния му път. Е, тогава той беше на мода и затова там бяха такива като Петър Стоянов и Асен Агов. Точно пред църквата Агов се хилеше и разказваше как бил в Банско на ски...

"Бих искала и мен да ме изпратят някога така. Надявам се да заслужа такова уважение", каза тогава плачейки Мими Иванова. Тогава Бате Гошо отиде в рая под звуците на песента "Равносметка", написана специално за него от Буги Барабата. "Браво, Буги", успя само да промълви тогава Богдана Карадочева...

... "Беше ми много близък приятел. Споделяли сме почти всичко. Гошо беше един от най-честните хора, които някога съм срещал. Много, ама много ми липсва. Когато си отидат личности като него, светът става много по-скучен", каза Кирил Маричков...

... "Георги проби още през 60-те години като певец. Имали сме много страхотни моменти с него. Пишеше прекрасни текстове и сме правили много яки концерти. Дано има повече хора, като Гошо", добави тогава и вечният "щурец" Петър Гюзелев...

... "За мен той беше Човекът музика. Не само автор на прекрасни песни. Доказа, че и в България можеш да правиш собствен рок. Гошо беше от първите, които още през 1990 година застанаха истински зад "Подуене блус бенд" и каза: Искам да ви помогна да издадете албум", върна лентата и Васко Кръпката...

... "Гошо е сред малкото хора, за които не може да се каже нещо лошо. Той беше изключително искрен, директен и прям. Създаде изключителни песни. Беше огромно удоволствие да работим с него", добави и Иван Лечев...

... "Винаги остава с нас. Няма как такъв човек и творец да бъде забравен. Дано все повече млади хора тръгнат по пътя на рока", мечтаеше Ивайло Крайчовски...

Какво се случи после ли? Случи се това, че всички ние, приятели и ученици на Бате Гошо, направихме всичко възможно той да не бъде забравян никога и да бъде пример за всички следващи поколения рокмузиканти и историята с китара на Георги Минчев да бъде вечно разказвана. Направихме му паметник в Каварна.

.. След цели 3 години ходене по мъките eдин журналист щеше да напише: "Беше много трудно, но накрая успяхме!" А защо 3 години ли - защото цели три години събирахме пари за този паметник и хич не беше лесно. Не беше, но тогава цялата рокгилдия се обедини зад идеята, а и не само тя. Зад нас застанаха кметът на Каварна Цонко Цонев, БТА и почти всички влиятелни медии в България. "Не знам как стана", както пееше Бате Гошо, но тогава Кръпката успя да уреди един благотворителен концерт не къде да е, а в "София лайв клуб"...

... Те също приеха идеята и ни предоставиха напълно безплатно не само сцената си, но и озвучаването. На този концерт дойде, свири и пя, почти целият рокелит на България без една стотинка хонорар. Там бяха всичките "Щурци", тогава Пеци дори усука жици в името на вечно младият рокендрол... Милена, Звезди, Жоро Денков, "Монолит", "Сънрайз", "Подуене Блус Бенд", "Аналгин", ПешЕто и кой ли още не...

... Дойде да помогне дори тогавашната мегазвезда Елица, която заедно със Стоян Янкулов бяха почти докоснали призовете на "Евровизия". Малко по-късно я предупредих да внимава какви ги върши, защото тя тогава хлътна по някой си Криско. Казах и че така ще загуби играта и тя я загуби, а аз бях изтрит от профила и във фейсбук...

... Не знам дали това ви е интересно, но искам да ви разкажа как и къде се роди идеята за паметника на Георги Минчев. Това стана в навечерието на откриването на паметника Рони Джеймс Дио, пак в Каварна, и който направихме също ние. Бяхме на масата в клуб  "Корнер" в Каварна. Кои бяха там - Цонко Цонев, скулпторът и на двата паметника - на Дио и на Гошо, Краси Ломски, Антони Здравков - Сухия, който тогава беше треньор на "Калиакра" - Каварна, а после на "Левски", а сега и на младежкия ни национален отбор по футбол. Тогава по телевизията даваха мача "Бешикташ" - ЦСКА, който свърши 3:0 за "Бешикташ". Цонко, като виден чорбар, само нагъваше миди...

...Сега най-интересното - на същата тази маса, точно тогава, бяха още Стив Минарди - турмениджър на Рони Джеймс Дио, както и Саймън Райт, бивш барабанист на AC\DC. Те бяха специални гости за откриването на паметника на Дио. През цялото това време на Цонко му късаха нервите ПР-ите на Manowar, защото Джоуи  Димайо искал да снима със свой екип откриването на паметника на Дио. Цонко го отряза като кисела краставица...

... Какво се случи после - изведнъж на сцената се появи и Цветелин Кънчев. С безкрайно красива мацка, макар и с очевиден индийски произход. Не бива хората да се подценяват. Цветелин тогава извади перфектен английски, с две щракания на пръстите синът му ни донесе някаква убийствена ракия. Докъм 5 сутринта бяхме само тримата - Кънчев, Саймън Райт и аз...

... Мога още много да разказвам, но темата ни е друга. А именно Георги Минчев: Честит рожден ден, приятелю...

....Джими Хендрикс....Завинаги в нашите сърца...така пише на гроба на най-великия герой на китарната музика за всички времена....а днес е рожденият ден на нашият си, български китарен герой Георги Минчев. Щеше да навърши 72....Остана на 58...отлетя без време и ни остави сираци, да се оправяме някак с Рокендрола по нашите земи. Автор и изпълнител на вечни бг парчета, Гошо беше и голям ентусиаст на промените и неволите по пътя ни към Свободата. Организираше постоянно концерти, събития и не спираше да дерзае.

Не се сдоби с поколение, може би не му вървеше в любовта и за това песните му останаха негово наследство.В името на неговата светла личност и песните, които завеща се събираме от 2001-ва на фестивал Цвете за Гошо, който наближава. 6-ти и 7-ми юни от 17:00 на поляната на Южния парк за 15-ти път ще разцепим тишината и ще си попеем негови и наши парчета. Гошо отлетя, да живее Гошо!!!

Васко Кръпката

Та така, приятели. Тук само ще добавя една разходка на душата. Бате Гошо искаше някога да види Джими Хендрикс. Не стана, но пък китарата му успя. Кръпката занесе китарата на Гошо на гроба на Джими в Сиатъл и ги остави да си говорят... Нека завършим така: Какви времена...