Бъдещият министър на културата? Една смела мечта

През 2016 г. Министерството на културата продължи със своето енергично танго, като за всяка стъпка напред, правеше две назад, и почти по магически начин успя да превърне позитивните си проекти в негативни: рекордният спад в посещаемостта на галериите, традиционните скандали в театъра, ремонта на ремонта на "Квадрат 500", фиаското с Ларгото и барбекюто в тютюневия град.

На този фон през юни месец в Габрово, почти без да е за вярване, бе назначен първият в историята на България директор на музей, който е завършил един от най-престижните университети по изкуства в света - Кралския колеж по изкуства в Лондон (Royal College of Art).

Маргарита Доровска застана начело на Дома на хумора и сатирата с амбициозната цел да върне не само града, но и цялата страна на европейската културна карта.

„В Габрово режат опашките на котките, за да влизат по-бързо през вратата и да излиза по-малко топлина от стаята през зимата“ - габровска традиция

По образование Доровска е културолог от СУ, а през 2011 г. взема и диплома по кураторство от най-утвърденото висше учебно заведение в бранша, дало директори на повечето големи музеи и галерии на планетата. Именно то първо в света въвежда подобна специалност в началото на 90-те години на миналия век, която да е ориентирана към работа в музеи и публични институции.

"Организационната работа за направата на една изложба или управлението на институция е много специфична, защото изисква едновременно да имаш познания по историята на изкуството, да можеш да изведеш концепция, да я защитиш и да я претвориш в реална изложба, която да говори добре на публиката и да я ангажира. Това е нещо, което не се преподава никъде в България", разказва тя.

Преди да поеме ръководството на музея, е участвала в организирането на редица международни и европейски проекти в сферата на съвременното изкуство и технологии, в колаборация с признати специалисти, музеи и фестивали. Годината, преди да участва в конкурса за директор на Дома на хумора и сатирата, работи в Министерството на културата.

"Конкурсът се провежда за трети път. Честно казано, мисля, че бях избрана, защото този музей има нужда от сериозно развитие. Това е наистина много работа, а не сладка позиция на заплата. В такива случаи няма навалица от желаещи", отговаря на въпроса, как човек без политически връзки може да победи в конкурс, организиран от община у нас.

Музеят обаче притежава една от най-големите сгради и фондови сбирки в цялата страна, а годишно през него преминават 40 хил. души. За сравнение, през Националната галерия "Квадрат 500" за година са минали 146 хил. посетители, едва 27 хил. от които са си заплатили билет.

"Мисля, че свободата, която през годините е заявявана тук, не е за подценяване. Ако се гледа внимателно колекцията, ще се види, че социалистическият реализъм не е определял дейността на Дома в никакъв случай. Развитието на музея е свързано с едно от най-старите европейски биеналета - това на Хумора и сатирата в изкуството от 1973 г., което го прави чудесен вариант за работа за човек, който има интереси и опит, свързан със световния разказ за история на изкуството. Да не говорим, че съвременното изкуството е изключително много свързано с иронията, сатирата и хумора като форма на критиката", посочва Доровска.

„Богатство се събира с триста мъки. Мъка да го изкараш, мъка да го спестиш, мъка да го запазиш“ – хаджи Рачков от Габрово

Според нея у нас има огромен проблем с възприятията спрямо музеите. Властите ги приемат като складове за ценности, а музейните работници като място, където представят себе си и колегите си. Вместо това те трябва да гледат на тях като на публична образователна институция, която да възпитава и обогатява посетителите.

"За мен голямото предизвикателство е музейните работници да излязат от съзнанието, че правят разказ за себе си и за колеги. В момента, в който започнеш да правиш изложба, гледайки на нея от позицията на някой друг, трябва да си зададеш въпроса каква е неговата входна точка на знание, да направиш разказ, от който различните хора да си тръгнат обогатени. Тоест и на този, който знае повече, и на този, който знае по-малко, да им е интересно. Има ужасно много какво да се прави. Да вземем например етикетите, най-елементарното нещо. На места те изобщо липсват, а много други не са уеднаквени - попадала съм на етикети, където един път има година, друг път няма, на едни има родното място на автора, а на други не".

Директорката обяснява, че е дошла на поста с романтична нагласа и огромна енергия, но романтичният ѝ период вече е отминал и сега стъпка по стъпка се бори да доближи Дома до световните стандарти в музейното дело, но не без да среща съпротива и неразбиране от страна на хората, работещи в него.

"Знаете ли каква битка беше да надпишем фотографиите в изложбата за историята на Дома? Първоначалната идея беше да са снимки, хвърлени на стената, и това е, посетителят нека да се досеща, ако може. Постоянно напомням, че осветлението в залите трябва да се наглася наново специално за всяка една изложба, вместо да стои постоянно едно и също, независимо какво се случва около него."

Тя си обяснява това с остарелия модел, по който работят музеите и галериите у нас. Експозициите им са подредени по начин, удобен за разглеждане от големи групи хора с екскурзовод, който да разяснява значението на всеки експонат. Съвременните тенденции по света, а и у нас, от години обаче са точно обратните - мнозинството посетители са малки компании приятели или семейства, които разглеждат сами. На този фон българското музейно дело остава в миналия век.

Дарил дядо Миньо Попа с 40 хил. лв. габровското читалище и отишли в банката да направят прехвърлянето, ала когато му казали да даде 2 лв. за таксова марка, той кипнал: Който има – да даде! Аз пари за това не давам!

"Това е музей, който е замрял някъде в 80-те. По-страшното е, че през 80-те са се правели много по-авангардни и адекватни неща. За всяка изложба трябва работиш с различни специалисти, които се занимават с това и знаят как стават нещата. Сега музеят разчита основно на хората в екипа, а всеки един екип без намеса отвън се капсулира, става си самодостатъчен, завладява го усещане за спокойствие и комфорт. Колко често музейните работници пътуват и виждат какво се прави по света? Колко от тях регулярно следят актуална информация за музейни тенденции на чужд език? При подобно положение ние сме просто откъснати от останалата част на света", обяснява директорката.

Според нея по-голямата част от постоянния екип на музея по принцип не трябва да бъде постоянна и за всеки отделен проект е редно да се наемат точните професионалисти: "Знам с кого искам да работя, знам какво и как искам да направя, но нямам парите за това. Най-голямото перо в бюджета е за заплати, не за дейност."

Тук идва другият голям проблем на музеите у нас: финансирането. Основен проблем, разбира се, е недостатъчната му стойност, но другият е чисто технически - вместо да бъде програмно, то е базисно. Доровска дава примери с различни световни галерии, където се получават пари на одобрен проект, което гарантира, че институцията постоянно ще се опитва да представя ново и интересно съдържание. Вместо това на музеите у нас се отделя една основна сума пари, която по никакъв начин не зависи от това прави ли нещо музеят, или не. По този начин музейните работници и директори са стимулирани просто да поддържат постоянната си изложба, да се грижат да не ѝ стане нещо и да векуват.

Веднъж дядо Миньо Попа седнал у тях да се види с приятел вечерта, ала когато рекъл онзи да говори, той вдигнал ръка с думите: Чакай малко, нека изгася лампата, нали само ще се слушаме...

Ръцете на директорите обаче са вързани от закона: "Ако уволниш служител, съдът ще ти го върне след 3 месеца. Единственият шанс да назначиш ново лице е, когато някой служител се пенсионира. Екип се развива с години – с обучения, с пътувания, с контакти с колеги. Това отнема време и средства. Бърза смяна на облика означава да работиш с хора, които имат ключовите знания и умение сега, в този момент. Имаме пари за заплати, но не и средства, с които да се ангажират такива външни специалисти."

Именно затова е необходимо изготвянето на изцяло нова държавна политика на финансиране на музеите, която да ги накара да организират непрекъснато нови изложби и събития, да се развиват. Това ще повиши и посещаемостта, която ще носи приходи от билети и сувенири.

"Да поддържаш сувенирен магазин е сериозна стопанска дейност, трябва да си наясно какво биха купували хората, по какъв най-добър начин да им продадеш спомена за музея. Проучвания в такива магазини показват, че най-добре продаваните сувенири са практичните и модните аксесоари. При всички случаи става дума за артикули, които са белязани от музея, не неща, които да намериш във всеки магазин. Но това е ужасно много работа за управата и счетоводството, а счетоводителят ще си получава заплатата със или без магазина. Затова и сувенирните магазини в много музеи у нас липсват или са изключително оскъдни", обяснява директорката.

... По едно време на вратата обаче почукала да влезе жена му с децата, дядо Миньо Попа рипнал и викнал: Стой, нека си обуя панталона първо! Приятелят му се удивил и запитал, защо Миньо си е събул панталона в тъмното. Ами така и така не се гледаме – рекъл той – свалих го да не го хабя, докато седим

Маргарита Доровска е твърдо убедена в британския модел на финансиране на музеите, в който се включва цялото общество: държава, посетители и меценати. Според нея не може постоянно да се върви по пътя с най-малко съпротивление и да се очакваме нещо да се промени към по-добро.

"Постоянната колекция на „Тейт“ е с безплатен вход. Както за британците, така и за туристите се смята от държавата, че е тяхно право да имат достъп до тези културни ценности, които са в постоянните изложби. Отделно всяка една временна изложба, конференция и прожекция си има вход. Въпреки това няма музей в сферата на изкуството, който да си покрива изцяло разходите с вход. Винаги се търсят спонсори, програми, обвързани с различни фирми, сериозни субсидии от британския Съвет по изкуства за конкретни проекти и т.н. Ценното в британския модел е, че той е много свързан с програмен подход, където организацията кандидатства не с една изложба, а с програма. Можеш да направиш страхотна изложба, която да ти струва толкова много обаче, че в останалата част от годината да поддържаш скромна програма. Затова програмният период включва серия от експозиции, образователни програми, прожекции и т.н., които се обвързват заедно така, че да доведат до реална промяна, до ефект. Имаш цел, която институцията си поставя, и заложени дейности, които да постигнат тази цел, а при нас това липсва", категорична е английската възпитаничка.

Като подчертано успешен пример у нас тя посочва "Музейко". Организиране на различни интересни проекти в областта на изкуството би дало възможност и на много млади хора да се включат в музейното дело по свое желание, защото ще се занимават с нещо, което им е интересно. А с увеличаването на публиката ще се увеличат и приходите, които да отидат за добри заплати на въпросната "свежа кръв".

"Важно е работата да е привлекателна с нещо за младите и да им покрива минималните битови изисквания - твърди тя - Друго важно нещо при музеите е честотата, с която се правят нови конкурси за работни позиции, включително и за директори. Често пъти достъпът до тях не е възможен за хора извън музея. Това капсулира още повече професията."

Габровци купуват кокошки отвъд Балкана, защото след всеки тунел кокошките мислят, че се е съмнало и снасят по едно яйце

Въпреки ограничените възможности, които има, Доровска е далеч от това да се откаже от плановете си и вече бележи сериозни успехи в работата си. За няколкото месеца, откакто заема поста, директорката е организирала различни прожекции, презентации и дори стенд ъп комедийни представления, които са се превърнали в истински хит. Освен това тя лично се е заела и с комуникация в социалните мрежи, популяризирайки Дома чрез Фейсбук група и страница, в които има ежедневна активност. Модел, превърнал се в ключов за високата посещаемост на музеите и галериите в Европа и Америка, но пренебрегнат от родните културни пространства, които рядко имат адекватен сайт, камо ли страница в социалните мрежи.  

Според нея музеите и галериите във всяко едно населено място трябва активно да се грижат за неговите култура, забавление и образование, да направят така, че местните да почувстват музея като техен.

"Как музеят може да управлява процеса на развитие на публики, ако няма данни за него? Начинът да знаеш кои са повтарящите ти се публики е, като следиш на какво идват, какво им харесва. Развиваме проект за членски карти, за да разберем на какво и колко често идват посетителите. Разбира се, тези карти ще им дадат отстъпки и т.н., но основната идея е да разберем какво се търси и от какво имат нужда габровци.

Спорно е дали трябва да правиш повече от това, което публиката иска, това е едната възможност. Другата възможност е да предложиш на публиката това, което тя все още не знае дали иска. При нас публиката е предимно преминаваща: групи ученици, семейства, чужденци. Това са хора, които идват веднъж и в следващите 5-6-10 години не се връщат. Вярвам, че като общински музей имаме публичен ангажимент към хората в Габрово да правим неща, които са интересни.

Музейната култура сред българите няма да се появи от себе си, трябва да се работи в тази посока. Музеят е на пазара заедно с всякакви други форми на чисто забавление, затова е важно той да е приветлив, интересен, да предизвиква вниманието. Дидактичният модел, в който хората влизат и някакво знание им се изсипва на главите, не работи", категорична е Доровска.

Именно заради това е горда с развитието на Дома на хумора и сатирата и въпреки всичко е положително настроена, защото вижда все повече семейства и приятели да идват на събитията, които организира:

"Искам в един момент ходенето на музей да се превърне в нещо, за което после да казваш на приятелите си: "Абе знаеш ли аз къде бях?""

„Лесно се любят ергени, мъчно се тъкат престилки...“ – габровска поговорка

Според нея промяната в българската култура не може да дойде отгоре или отдолу. Тя трябва да дойде от всички нас, от малките крачки, които правим в правилната посока. Въпреки това безспорно важна роля има Министерството на културата и политиката му.

Запитана за мечтата ѝ за следващ министър, тя не си представя имена и личности, а качества:

"Задължително е министърът да познава механиката на правене и представяне на културните продукти и услуги в местен и международен контекст. Няма нужда да се открива топлата вода, моделите за управление на културата са разписани и изпробвани. Представата, че това, което ние правим в България, е много ценно, уникално и само тук може да се види, е изключително неадекватно извинение."

"Всеки един добър пример за човек с международен опит", простичко повтаря тя.

Като Маргарита Доровска, простичко бих казал аз.