Аун Сан Су Чи: От символ на демокрацията до масови убийства
Аун Сан Су Чи е име, което за мнозина граждани на Мианмар, а и за Запада, означава свобода и демокрация. Дълги години тя била политически затворник и борец за свалянето на военна хунта, управлявала Мианмар. Днес обаче страната под нейното управление изглежда като кървава баня, която ООН нарече "етничско прочистване". Мюсюлманите рохинги за пореден път са изправени пред изпитанието да оцелеят като етнос. Британският "Гардиън" пита какво стана с мианмарската икона на морала.
Когато на сутринта на 25 август пристигна новината, че бунтовници от Араканската Рохингска Армия на Спасението (Арас) са нападнали полицейски части в северната част на щата Ракин, убивайки 12 души и хванали армията неподготвена, не отне дълго на новия "комитет на информацията" на Мианмар да влезе в действие.
Преди Бирма, сега Мианмар, познава действието на подобни комитети в историята си. Авторитарните правила на действие повеляват истината да бъде казана, както властта я вижда и да опонира на "враговете на народа". И така в една официална Фейсбук страница доброволец от армията с неспирни ъпдейти говори за "Бенгалите - терористи и екстремисти" със снимки на обезобразени трупове до бисквити от Световната хранителна програма, за да действа като доказателство, че доброволците подкрепят бунтовниците.
"Поставяте хората ни в опасност", беше отговорът на хуманитарните организации, които осъдиха тези опити за дезинформация. Помощта за Мианмар е спряна. Бангладеш протестира срещу използването на думата "Бенгали", която носи в себе си смисъл, че мюсюлманите рохинги са нелегални емигранти от Бангладеш.
След това от името на същата тази официална Фейсбук страница изчезнаха думите "щатски съветник" - титлата, която носи управленецът на Мианмар (като министър-председател - бел. ред). Всички тези неща карат хората да се питат: къде е Аун Сан Су Чи?
След десетилетия хвалебствия на Запада по неин адрес, дългогодишният политик, познат и като Лейди, се намира в центъра на глобален гняв. Нейното лице отново е по плакати на протести, но този път скандиранията са ядосани. Подписка Аун Сан Су Чи да върне Нобеловата си награда за мир събра подкрепа от хиляди.
Източникът на гнева е бруталната военна кампания на Мианмар срещу етническото малцинство и военните части на мюсюлманите рохинги, които живеят в страната. По последни данни на ООН, след началото на новите боеве от преди 2 седмици около 270 хил. рохинги са избягали в съседен Бангладеш. Организацията на обединените нации изрази мнение, че това, което се случва в Мианмар, е "етническо прочистване".
И докато броят на ранени, прогонени и мъртви расте, известни международни фигури и "колеги" по Нобелова награда на Аун Сан Су Чи призовават поне за нейното публично осъждане.
"Ако политическата цена на това да се изкачиш на най-високия пост в твоята страна е мълчание, то цената е прекалено висока", написа в статия южноафриканският активист, носител на Нобел за мир Дезмънд Туту.
Дипломати и анализатори твърдят, че щатският съветник и нейната Национална лига за демокрация (НЛД) публично и не толкова публично са в един кюп с военните, които в продължение на десетилетия тормозиха Мианмар, дори държаха и Аун Сан Су Чи в затвора.
Някои казват, че казусът с рохингите обединявал страната, че Су Чи нямала друг избор.
Други смятат, че тя е дълбоко морален човек, осакатен от крехката политическа система на Мианмар, която обаче дава и много правомощия на военните. Трети виждат инатлив лидер, който се изолира от западните си партньори, които някога я възхваляваха.
С нарастване на кризата стана ясно, че Аун Сан Су Чи няма да участва в срещата на върха на ООН по-късно този месец, а там ще бъде вицепрезидентът на страната.
В новосъздадената квазидемокрация на Мианмар кризата отново събуди риториката на военната хунта, която умело си служи с техниките на "фалшивите новини" и описва медии като Би Би Си и Voice of America като "небе, пълно с лъжци".
Изявленията на армията и официалната власт са почти идентични. И въпреки това се смята, че хората около Су Чи, дори и тези назначени от нея, а някои са и военни, не я представляват напълно.
"Не се знае до каква степен армията упражнява натиск върху нея", казва Бенедикт Роджърс от организацията "Християнска солидарност", който е и дългогодишен наблюдател на мианмарските събития.
И докато Су Чи се опитва да се дистанцира от най-взривяващата реторика, тя се провали на друго място. В телефонен разговор с президента на Турция Ердоган тя обвинила "терористи" в създаването на дезинформацията в Мианмар. Вицепремиерът на Турция пък туитна една от многото фалшиви снимки уж от мястото на сблъсъците.
Допуска се и тезата, че Аун Сан Су Чи, дори и да иска, не може да говори в защита и от името на рохингите, без да рискува стабилността в страната.
На местно ниво истината е ясна - омразата към рохингите е нещото, което обединява всички в Мианмар - будустите екстремисти, масите хора, армията и дори партията на Су Чи.
В интервю за Гардиън личният адвокат и говорител на партията на Су Чи казва: "Те не са мианмарци, те са чужденци".
Въпреки всичко, Су Чи е най-доброто, което Мианмар има към този момент, смятат дипломати. Но разстоянието между нея и западните ѝ съюзници стават все по-голямо заради казуса с рохингите.
Надежда за справяне със ситуацията има и в нея най-силно вярват азиатски лидери. Миналата седмица индонезийският външен министър посети Мианмар и там призова насилието да спре.
За десетките хиляди рохинги в бежански лагери обаче не думите, а действията са важни.
"Су Чи е уважаван човек", казва Кяау Уин, рохингски политик. "Не смеем да критикуваме, да кажем дали е права или не. Само се надяваме тя да направи нещо добро".