5 километра маратонско бягане в инвалидна количка (снимки)

Над 150 души се включиха днес в маратона "5 км бягане за всички", който се провежда традиционно всяка събота в Южния парк.

Сред тях бяха и две дами с двигателни увреждания - Милена Валковска и Александра Георгиева. Те участваха, благодарение на Люсил Колмиш - френска лекарка, която живее в България. Нейната фондация „Outward Bound БЪЛГАРИЯ" е осигурила високопроходими колички, с които те участваха в състезанието. С Милена и Александра тичаха 27 доброволци - ученици и учители от френския лицей в София.

Инициативата е част от проекта "Включи се и ти", който съществува от 4 г. и чиято цел е социално интегриране на млади хора с двигателни увреждания. Реализира се и с помощта на сдружение „Мечти и отбори". Неговият ръководител Люсил Колмиш е осигурила чрез фондацията си пет високопроходими колички за хора с двигателни увреждания, както и един адаптиран бус за походите.

"С тези пет високопроходими колички можем да отидем в природата заедно с хора с двигателни проблеми и те да излизат от изолацията", сподели Люсил Колмиш след края на състезанието пред репортер на OFFNews.

Тя признава, че въпреки осигуреното техническо оборудване намирането на пари за събитията остава трудно.

"Бягане като днешното не е скъпо, но поход на Витоша например струва 1500 лева, които включват разходите за транспорт, храна, застраховки", обясни Люсил.

Затова сега тя и помощниците й работят за изграждането на култура за т.нар. социален team building, при който дадената фирма предоставя необходимата за team building сума за такъв поход, а служителите се включват като доброволци.

Люсил се надява също да открие българи, които да приемат за своя каузата за социализирането на хората в неравностойно положение. "Целта ми е не аз да бъда известна, но да направя нещо, което да бъде продължено от българи", допълни тя.

„Безкрайно благодаря на Люсил за всичко. За втори път участвам в тяхно мероприятие – първото беше поход на Витоша. Тогава с нас бяха и български зъболекари, които споделиха, че инициативата е страхотна, но са разочаровани, че тя не идва от българи. Мисля, че е крайно време ние, българите, да станем по-отворени, по-внимателни и по-толерантни, да започнем да мислим за детайлите”, сподели Милена след състезанието.

„Мероприятия като днешното не са просто разходки или състезания. И мисля, че всеки в ежедневието си може да направи нещо, за да ни помогне. Става въпрос само за дребни, но много важни за нас неща - например като внимава да не паркира, като препречва скосенията на тротоарите, когато автобусите се спират плътно до бордюра, а не в средата на улицата”, обясни тя.

„Много често ми се е случвало през зимата да ми казват: „Къде отиваш, защо не си останеш вкъщи?”. Това отношение дразни. Друг е въпросът, че не винаги мога да стигна там, за където съм тръгнала с градския транспорт.

За нас е важно хората да имат отношение, да съзнават, че всеки от тях може да бъде на наше място. Време е българското общество да се събуди. Била съм в чужбина – на светлинни години сме и понякога ми се струва, че твърде много се бавим по този път, който трябва да извървим.

Неудобно ми е, когато в автобуса не млади и здрави, а възрастни хора с бастуни стават, за да ми направят място.

Не е странно, когато децата се обръщат след нас. Странна е реакцията на родителите: „Не гледай, всичко е наред”. Така няма да възпитаме толерантно поколение, което разбира проблемите и уважава всеки”, сподели още Милена.

„Първото нещо, което трябва да се промени, за да се промени нагласата на обществото е да имаме достъп навсякъде – сега хората просто не се замислят, че съществуваме”, казва пък Александра. И двете с Милена са категорични, че например метрото в София и градският транспорт като цяло не са създадени с мисъл за хората с увреждания и че в голямата си част не са достъпни за трудноподвижни хора.

Повече информация за проекта и останалите инициативи на фондацията вижте ТУК.

-----------

Сигнали, мнения и коментари по проблемите на хората с увреждания можете да пускате във форума baris.bg

Настоящият документ е изготвен с финансовата помощ на Европейския социален фонд. Сдружение „БАРИС” носи цялата отговорност за съдържанието на настоящия документ, и при никакви обстоятелства не може да се приеме като официална позиция на Европейския съюз или Договарящия орган – Агенция за социално подпомагане.