Истинското ми име не е Мо Фара: легендарният бегач е станал жертва на трафик като дете

Легендарният бегач на дълги разстояния сър Мо Фара е станал жертва на трафик като дете, бил е доведен нелегално от Джибути във Великобритания и накаран да работи като домашна прислужница. Името му не е Мохамед Фара, а Хусейн Абди Кахин - разказва пред Би Би Си четирикратният олимпийски и шесткратен световен шампион във филм, който предстои да бъде излъчен в сряда.

Получил името Мохамед Фара от хората, които го докарали от източноафриканската страна в Обединеното кралство, когато бил 9-годишен. Прехвърлила го жена, която никога преди това не е познавал, след което е бил принуден да се грижи за децата на друго семейство.

Бегачът на дълги разстояния е казвал преди, че е дошъл в Обединеното кралство от Сомалия с родителите си като бежанец. Но в документалния филм на Би Би Си и Red Bull Studios той признава, че родителите му никога не са били в Обединеното кралство - майка му и двамата му братя живеят в семейната ферма в сепаратистката държава Сомалиленд. Баща му Абди е убит от случаен куршум по време на гражданското насилие в Сомалия, когато Мо, или Хусейн, е на 4 г. Сомалиленд обявява независимост през 1991 г., но не е международно призната.

Мо разказва, че е бил на 8 или 9 години, когато е отведен от дома си при семейство в Джибути. След това е транспортиран до Обединеното кралство от непознатата. Тя му казва, че ще бъде отведен в Европа, за да живее с роднини там - нещо, от което той бил "развълнуван". "Никога преди не бях се качвал на самолет", казва той.

Жената му казала да се представи като Мохамед. Тя носила фалшиви документи за пътуване, на които е била изобразена неговата снимка до името "Mohamed Farah".

Когато пристигнали в Обединеното кралство, жената го завела в апартамента си в Хаунслоу, Западен Лондон, и взела от него лист хартия, на който имало данни за контакт с роднините му. "Точно пред мен тя го скъса и го хвърли в кошчето за боклук. В този момент разбрах, че съм в беда", казва той.

Мо казва, че е трябвало да върши домакинска работа и да се грижи за децата, "ако съм искал да имам храна в устата си". Той казва, че жената му е казала: "Ако искаш някога да видиш семейството си отново, не казвай нищо".

"Често просто се заключвах в банята и плачех", казва той.

През първите няколко години семейството не му позволява да ходи на училище, но когато е на 12 години, той се записва в 7. клас на Feltham Community College. Служителите научават, че Мо е бежанец от Сомалия.

Старата му класна ръководителка Сара Рени разказва пред Би Би Си, че той е дошъл в училище "неподдържан и неглижиран", че е говорил много малко английски и е бил "емоционално и културно отчуждено" дете. Тя казва, че хората, които са се представили за негови родители, не са присъствали на родителските срещи.

Учителят по физическо възпитание на сър Мо Алън Уоткинсън забелязва промяната в младото момче, когато то излиза на лекоатлетическата писта. "Единственият език, който той сякаш разбираше, беше езикът на физическото възпитание и спорта", казва той.

Сър Мо казва, че спортът е бил спасителен пояс за него, тъй като "единственото нещо, което можех да направя, за да се измъкна от тази ситуация, беше да изляза и да тичам".

В крайна сметка той се доверява на Уоткинсън за истинската си самоличност, за произхода си и за семейството, за което е принуден да работи. Учителят по физическо възпитание се свързва със социалните служби и помага Мо да бъде приет от друго сомалийско семейство. "Все още ми липсваше истинското ми семейство, но от този момент нататък всичко се подобри - казва Мо. - Почувствах, че много неща бяха свалени от раменете ми и се почувствах като себе си. Тогава Мо излезе наяве - истинският Мо."

Започва да се изявява като спортист и на 14-годишна възраст е поканен да се състезава за английските училища на състезание в Латвия - но няма документи за пътуване. Уоткинсън му помага да кандидатства за британско гражданство под името Мохамед Фара, което му е предоставено през юли 2000 г.

В документалния филм адвокатът Алън Бридок казва на Мо, че формално гражданството му е "получено чрез измама или неверни данни". От правна гледна точка правителството може да отнеме британското гражданство на дадено лице, ако гражданството му е получено чрез измама. То Бридок обаче обяснява, че рискът от това в случая на Мо е малък. "По принцип определението за трафик е транспортиране с цел експлоатация", казва той на сър Мо.

"Във Вашия случай Вие самият сте били задължени като много малко дете да се грижите за малки деца и да бъдете домашна прислужница. И след това сте казали на съответните органи: "това не е моето име". Всички тези фактори се съчетават, за да намалят риска Министерството на вътрешните работи да Ви отнеме гражданството".
Сър Мо казва, че иска да разкаже историята си, за да оспори обществените представи за трафика на хора и робството.

"Нямах представа, че има толкова много хора, които преминават през точно същото нещо, през което и аз. Това само показва какъв късмет съм имал - казва той. - Това, което наистина ме спаси, това, което ме направи различен, беше, че можех да бягам."

Жената, която е довела сър Мо в Лондон, е потърсена от Би Би Си за коментар, но не е отговорила.