Гъмза - каприз за ценители

Всеки разговор за вина от висока класа неизменно започва със сорта Гъмза.

А когато говорим за тероара на Северна България и за местните сортове грозде, имаме предвид Видинска Гъмза.

Много легенди се носят из северозападния край за това откъзе произлиза сортът. Жителите на Ново село вярват, че той идва от тeхните земи. Според преданието неколцина кръстоносци по своя път обратно от Йерусалим към родните места избират да се заселят във Видинско и именно тук засаждат лозата Гъмза, донесена някъде от юг.

По-стара легенда гласи, че вино от сорта Гъмза се пиело още по времето, когато синовете на хан Кубрат дошли от Волжка България. Вярвали, че то има магически свойства да дарява със сила и да помага в битки.
Когато мълвата за тия му качества се разнесла из Видинско, хората започнали да го пият масово и първите случаи на пиянство и битови престъпления не закъснели.

Затова известен с твърдата си ръка болярин на земите от региона решил да изкорени лозята, но според друга легенда той бил повлиян по-скоро от изповедта на няколко пленени аварски войници, които винели именно пиянството за разпада на великата им Аварска империя. Същият болярин се ползвал от необичайна охрана - лъв, който нощем пускали на свобода да бди над двореца. Това коствало живота на много войници от нощната стража. Появил се, обаче, момък, който не само оцелял до сутринта, но и преборил лъва. Завели юнака при владетеля, за да разкрие тайната на успеха си и, неочаквано за всички, младежът признал, че той и семейството му запазили лозата Гъмза, от чието вино пиели редовно. За сила и кураж. Тогава владетелят отменил решението си и Гъмзата отново започнала да се отглежда, което бележи и моментът на нейното кръщаване. Боляринът я нарекъл с името на една от своите дъщери – Гъмза, на древно арабски “капризна”.

Подобни легенди разказват и за сорта Мавруд, но неоспорим факт е, че Гъмза е запазена и до днес. И тук е мястото да посочим братята Петко и Мико Микови – основатели на винарна „Видинска Гъмза”, намираща се в село Ново Село, Видинска област, на които дължим възраждането на сорта.

Още преди 1989-та, лозаро-винарството в региона е в разцвет. Отглеждат се около 17 000 декара с Гъмза и вината се изнасят основно за Англия и някогашния СССР. С началото на прехода, обаче, регионът запада икономически и в наши дни е сочен като най-бедният и обезлюден в Европейския съюз.

В тези смутни времена братя Микови се заемат със задачата да съхранят емблематичните стари лозя, обработвани от бившия Лозаро-винарски „Винкомплекс”-Ново Село. През 2004 и 2005 г. изкупуват масиви със сортове Гъмза (250 дка), Ркацители (150 дка), Мерло (80 дка) и Каберне Совиньон (50 дка), всички по поречието на река Дунав, на проветриви хълмове с 80 метра надморска височина и с южно изложение. Те не само да съхранят лозята, започват и производство на вино, като през 2006 г. поставят началото на винарна „Видинска Гъмза”, но и патентоват името на сорта като Новоселска Гъмза, защото той се отличава от останалите подобни сортове, отглеждани в района на Видин, Плевен, Павликени и Сухиндол.

Сортът Новоселска Гъмза е изначалната и оригинална Гъмза, за която се смята, че е пренесена и засадена в района на село Ново село през 1711 г. И докато сортът Гъмза, отглеждан в Централна Северна България, е видоизменен от специалистите по винарство и лозарство, и от него се произвеждат по-плътни вина, то сортът Новоселска Гъмза се отличава с далеч по-голяма елегантност.

Петко Миков

Тя е капризна, свежа и трудна за отглеждане, поради тънката си ципа и късното зреене, и поети я сравняват с любовница, която, дарявана с любов, отвръща с нежност, но, оставена сама под дъжда на студената есен, линее и губи от своя чар и топлота. Дъждът по време на гроздобер е пагубен за нея, защото напуква нейната ципа и гроздето мухлясва. Затова успешното отглеждане и винифициране на сорта е трудно, изисква майсторство или чалъм, както казват старите люде.

Златко Петков е технологът на винарната, работил най-дълго със сорта Гъмза и истински боец-ветеран в производството на вино от нея. Златко Петков следва традициите на най-добрите в Европа, а те повеляват всеки отделен масив да се обработва от едни и същи лозар и технолог в течение на 30-40 години, с цел да се изучат особеностите на земята и да се осъществи и запази връзката с нея. Затова той винифицира грозде още от времето, когато е работил в кооперативния комплекс на Ново Село и оставя Гъмза, Памид и Ркацители да ферментират с диви дрожди, за да подчертае сортовите характеристики, и спецификите на тероара.

От сортът Новоселска Гъмза се произвеждат вина, близки по стил до Пино Ноар. Те са с високи киселини, лек, прозрачен цвят, и с изобилие от червен плод, като череша, ягода и малина, което, с настъпването на топлото време, ги прави все по-актуални.

Факт е, че охлаждането и сервирането на Гъмза до 12-13°C подобрява нейните вкусови особености и я прави подходяща за консумация и през лятото, което естествено води до извода, че тази елегантна дама е перфектна за класическа авантюра без храна или с по-лека и неангажираща такава. А ценителите на виното знаят, че както с всичко останало, така и тук, ако прекалиш с количеството, чаровницата неусетно те опиянява и на другия ден се събуждаш разстроен и огорчен, което консумацията в умерени количества не допуска.

Още една легенда гласи, че преди повече от век лозарите изграждали в лозята корита от камък, с цел гроздето да не пътува дълго преди ферментацията и процесът да се извършва бързо, на място. Тъй като Гъмзата е късно зреещ сорт, местните лозари са намерили решение - за да не ги изненадат ниските температури през октомври, по време на гроздобера замразявали гроздовата мъст в каменните корита и я пренасяли за ферментация на по-късен етап.

Снежен гроздобер в масивите на „Видинска Гъмза”

Жителите на земите около Ново село, Видинско, са убедени, че местната Гъмза е първенец по съдържание на антиоксиданти и разказват как армейски подразделения, екипажи на някои подводници и служители от централата в Чернобил пиели вино от не кой да е сорт, а именно от Новоселската Гъмза. За неутрализиране на радиоактивността. Смятат, че в създалата се ситуация с COVID 19 именно редовната консумация на вино от Гъмза е предотвратила разрастването на епидемията в региона.

И ако в миналото старите масиви с Гъмза са били засаждани на ниска, чашковидна формировка, и лозите са били гъсто и близко разположени една до друга, то днес формулата е друга. Поради машинната обработка се налага издигането им на 1,20 м от земята, в редови, високи формировки, което променя крайния резултат. Златко Петков посочва, че последната реколта с 25% захарност е била през 2013 година, но в наши дни реколтите са с 20-22% захарност и, за да успеят да приберат гроздето без риск от загуби, е изместена и датата на гроздобера. Гроздето се бере около 20 септември и не достига биологична зрялост, но пък достига технологична такава и запазва по-висока, балансирана киселинност и свежест, което е отличителен белег на модерната Новоселска Гъмза.

Актьорът Димитър Маринов е с видински корени

Изба Видинска Гъмза произвежда два основни стила Новоселска Гъмза от собствено грозде. Видът на серията TRADITIONS е без дъбово отлежаване и се отличава с изключителна свежест, обилност на плода и сортова изява. От реколти 2017-та и 2018-та са произведени по около 15 ооо бутилки. GAMZA TRADITIONS 2017 г. печели конкурса „Изборът на потребителя“ за най-добър продукт.

Серията „Специална Селекция” пък отлежава 6 месеца във френски дъб, второ зареждане, слави се със същата свежест и елегантност, но и доказва, че вината от сорта Новоселска Гъмза могат и да стареят, макар и до известна степен. От реколта 2013-та са произведени само 1200 бутилки, като всяка от тях е с етикет с индивидуален номер, бързо се изкупува от търговската мрежа и е носител на наградата за най-добър дизайн на Винария 2020, гр. Пловдив.

Продукт на „Видинска Гъмза” е и единственото едносортово розе от Гъмза, кръстено на Дарзалас, тракийски бог на плодородието, и серията носи името „Дарзала”.

Другата голяма гордост на винарната е сортът Сторгозия, който е селектиран през 1976 г. в Лозаро-винарския институт в Плевен и е кръстоска между сортовете Букет и Вилар Блан. Букет, от своя страна, е кръстоска между Пино Ноар и Мавруд, създаден през далечната 1951 г. Името на сорта идва от названието на древноримската крепост Сторгозия, издигната някога на територията на град Плевен и всичко започва през 2011 г., когато изба „Видинска Гъмза” засажда 20 декара от него. През 2020 г. купува 12 декара от друга видинска изба и така запазва мястото на единствен винопроизводител от Сторгозия у нас.
Още един сорт, характеризиращ се с богата плодовитост, свежест и изтънченост е Пино Ноар, представен от първите 2500 бутилки, реколта 2013 г., пуснати на пазара през 2019 г.

Изключително обнадеждаващ за всички нас, като българи, е фактът, че основното производство на изба „Видинска Гъмза” е от български сортове, екипът залага основно на местни такива и нейният следващ проект в тази насока е PAMID TRADITIONS (Традиционен Памид), реколта 2019-та, 5000 бутилки, от които предстои да излязат на пазара.

Интересно предложение на избата е и нейният Мускат Отонел от стари лозя. За него избата започва да купува грозде от 2019 г., от доказали се местни производители. Резултатът е действително отличаващ се от многото други вина на пазара с характера на Мускат Отонел. Типичният аромат на цветя и наситения цвят прекрасно се допълват от финия тон на екзотични цитрусови плодове. И играта с Мускат Отонел не свършва дотук. През 2018 година избата винифицира и снежно вино с внушителното съдържание от 275 г на литър захарност, в серия от 1500 бутилки, което отново издига Видинска Гъмза до ранга на единствена в България, представяща този стил от сорта.

Днес винарска изба Видинска Гъмза осигурява работа на около 70 души, от които и постоянно заети, притежава над 600 дка собствени лозя, както и фирмен магазин в град Видин. Бутилирането и етикирането се извършват ръчно, макар набирането на работна ръка във все по-обезлюдяващия се регион да е трудно.

„Видинска Гъмза” има успешно представяне на 8-я Балкански фестивал на виното през юни 2019-та, на изложението DiVino Taste, осъществено през ноември същата година в гр. София, на Фестивала на виното в Бургас от лятото на 2019 година, и на тазгодишната Винария в гр. Пловдив.