"Злополучно криминале" в Сатирата или злополучна постановка?

Става 19:30 часа, седим си в залата на Сатиричния театър "Алеко Константинов" и чакаме премиерата на "Злополучно криминале" да започне. Става 19:40, залата свети, ние си чакаме... Някакви сценични работници започват да се моткат по сцената, чукат някакви рафтове, разбутват седналите на първия ред гости в търсене на изгубен диск на Дюран Дюран.

Дори предупреждават, че един от прожекторите е слабо хванат и има опасност да падне, но малка.

Накрая, след около половин час по-късно от предвиденото, постановката най-сетне започва, след като всички артисти, техници, директори и прочие души са открити (без диска на Дюран Дюран) и завесата е повдигната (е, това трябваше да си го представим, тъй като механизмът ѝ беше заял, но ние бяхме публика с въображение).

И като се започна... Пълна аматьорщина. Честно казано, това е едно от най-професионалните аматьорски изпълнения, които съм виждал. Казват, че две от най-трудните задачи на артистите е да се правят на пияни и на лоши актьори.

В случая цялото войнство на сцената на Сатирата - от Йорданка Стефанова, Михаил Сървански, Пламен Великов, Богдан Казанджиев, Мартин Каров, Константин Икономов до Кирил Бояджиев, Стефан Щерев-Чечо, Димитър Живков, Полин Лалова, Тодор Близнаков и Явор Борисов - направи всичко възможно, за да убеди публиката, че стъпва за пръв път на сцена.

В началото наистина повярвах, че хората в гащеризони са от техническия екип. Никога не съм бил схватлив, какво да кажа. Но след минута се окопитих и зацепих за какво става въпрос - пиесата на Хенри Луис, Джонатан Сейър и Хенри Шийлдс е пародия.

Тя е като театрална версия на "Генезис" с бате ви Лео - актьори играят ролите на неактьори, които се правят на актьори, докато участват в постановка, в която се преструват, че участват в пиеса. Чатнахте ли?

^{Пияните сценични работници. Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов".}

"Злополучно криминале" ни запознава с бездарния, но за сметка на това много некадърен екип на театър "Корнли Политехник", който представя премиерата на своето последно изтърсаче - „Мистериозно убийство в имението Хавършъм”, където цари законът на Мърфи: "Ако нещо може да се обърка, то задължително ще се обърка".

Ставаме свидетели на едни липсващи, а други падащи декори и актьори, на пожари, припадъци, нокаути, подхлъзвания, настъпвания, гърмежи, наводнения, злополуки, технически неизправности и още, и още.

Постановката, дело на Пламен Марков, и благодарение на гореизброените артисти, успешно и смешно потапя залата в приятното чувство - и в случая съвсем невинно - да гаднееш над нечий провал, защото "Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле".

Провалът обаче, разбира се, бе напълно нарочен, а изпълнението на Сатирата не мога да нарека по никакъв друг начин освен успех.

Но с някои слабости. Въпреки че сюжетът разглежда разследването на убийство, мистерията всъщност не е дълбоко завоалирана или развита, за да предизвика интерес (знам, че това не е основна идея на постановката, но все пак) а наистина забавните реплики и остроумни диалози застават на заден план, като вместо това основно средство за разсмиване на публиката са поредицата от нелепици, развиващи се на сцената. Например, детективът моли да му донесат тефтер и химикал, за да си запише нещо. Но понеже всички в театър "Корнли Политехник" са загубеняци, на сцената няма подобен реквизит и другите артисти му донасят ваза и връзка ключове, които той е принуден да се прави - в името на професионализма, - че са тефтерче и химикал и пише с тях.

И това е наистина забавно изиграно, но подобен тип шеги се повтарят твърде много пъти и в един момент просто се изтъркват, особено като се има предвид, че представлението е близо 3 часа с антракта. С течение на времето глупашките реакции на персонажите стават твърде предвидими и човек започва да се пита не можеха ли да премахнат някои от не толкова сполучливите моменти и да съкратят продължителността на постановката, тъй като - както споменахме - самата сюжетна линия не е от почти никакво значение и е много семпла, и спокойно можеше да се лиши от половин час, или там някъде.

^{Бой с възглавнициииии!!! Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов".}

Въпреки това представлението е изпълнено със страхотни комедийни проблясъци и всеки път, когато нещата започват да забуксуват, се случва нещо наистина оригинално и непредвидимо, което зарежда публиката с нова доза смяха и възхита.

Особено място трябва да се отдели и на най-важния герой в постановката, който обаче не е одушевен - декорите. Това са най-изразителните и подвижни декори, които съм виждал (станаха две неща, които досега не съм зървал, бедна култура имам, какво да се прави). Сами ще разберете какво имам предвид, като отидете да гледате, защото те просто не спряха да шават. То не беше въртене, не беше падане, ставане, хлъзване, катурване и всевъзможни акробатистики. Честно, на следващите "Икар"-и трябва да номинират самата сцена за главна роля, и да победи. Не, че живите артисти не са добри, напротив, те бяха страхотни, но декорите като че ли бяха източникът на най-големи изненади и майтапи.

"Злополучно криминале" определено не се е получило злополучно на Сатирата, въпреки срещащите се тук-таме критики, и предлага стабилни забавление и разтуха, по един приятен, неангажиращ ума и отпускащ тялото начин (помислих си за масаж, като го написах това, последното, но вие не си мислете за масажи!).

И все пак, ако мисълта за масаж вече не може да ви излезе от главата, ви предлагам да си запазите час за дата, различна от 14 и 23 март, както и 9 и 27 април от 19:30 часа, защото именно тогава комедията ще се играе отново на "Алеко Константинов", а не бихте искали да я пропуснете.

П.П. Дискът на Дюран Дюран се намери, а прожекторът на падна на главата на никого, така че спокойно.