Вчера е история, утре е опасност, днес е Rock’n’Roll, завинаги
Вратите отварят в девет. Още от входа виждаш, че се стараят, че им пука за теб. Екипът на "Терминал 1" по принцип е безкомпромисно точен, но този път е различно, усеща се във въздуха. Красиво момиче те прихваща и води директно до щанда на бандата с тениски, дискове, готини хора и уиски.
5 минути и вече си се изстрелял, а малко след това, почти конфузно, влизат Jeremy? - носят си ежедневните дрехи, от вратата ги дърпат хора. Кой знае колко им е свито отвътре, но се спират. Казваш си: "Ей, някакви земни са тези, свестни момчета, да речем".
Чуват се и сърденки. Някой няма как да влезе. Извинявайте - наистина няма място.
Точно в 22:15 всичко е както са ни обещали - Dead Men’s Hat дърпат струните и ти олеква, че има там един остров в София, сред море от тикви, на който има нормални хора, те са от България и се забавляват заедно с качествена музика. Идва ти да запееш, обаче не знаеш как. Толкова време сме се чувствали смачкани от другата реалност, че като си получил свободата си, не знаеш как да ѝ се радваш. Но ти се пее, което е нещо ново и свежо.
Върви "Bitter Sweet Symphony" на The Verve, песента, без която не може. И точно когато хората започват да стават нетърпеливи, един по един започват излизат Jeremy? Тихи, нечувано семпли в изпъчването си, но самият Rock’n’roll излиза на сцената. От стила им, който очевидно е помислен, до кратките погледи помежду им - ето това е банда. Палки. Започват.
Може би наистина има такова нещо като Jeremy? вселена - космични пътувания от онзи тип, които променят с малко ритъма на сърцето ти и знаеш, че после не си същия. Вече вибрираш в други честоти и си заличил няколко бръчки по душата.
Албумът е общо 10 песни и с времетраене около 45 мин. Толкова гладно ядеш всеки трак, че не усещаш кога си стигнал до последното и най-сладко парче. Пуснеш ли го, въртиш поне 4-5 пъти, докато сам не се накараш да спреш. Като полезен опият. И стоиш така, пред сцената, и те облива светлина, мелодия и ритъм и си като на душевен санаториум. Почти в ступор публиката посреща и трака "The Winehouse". Кой би предположил, че тази песен е измислена чак вчера?
Кой каза, че музиката е езеро, което лесно можем да изпием? Тя е извор и Jeremy? ни го показват. Албумът е направен искрено, дълбок е, и с убийствен звук, а музиката е насериозно и само rock’n’roll.
Не може да не направи впечатление, че Jeremy? има и верни приятели. Димът се пропива в кожените им якета, но те дишат общия въздух - Стенли, Свилен, Жоро Георгиев. Всички интервюта на Jeremy? споменават поне един от тези хора с благодарност, а явно е взаимно. Когато те обичат тези, към които ти си се стремил, и когато те следват новите - явно това, което правиш, е добро.
Bears & Hunters, NU/ANCE, Jin Monic, Ража, Алан, Мирян, Бойко Кръстанов и компания. Това е много млад талант на едно място в чест на раждането на "Jeremy?" - амбумът. Свирят "Close to The Stars", парче за историята.
Jeremy? забиват шумно, стегнато - рокендрол, хора, не поп. Не лъскаво, а бляскаво, не поза, а позиция към света. King Kong, Just Like The Rolling Stones…
Феновете знаят, че така участват в “мейкинга” и “микса”. Искат да има алтернативна музика, искат да има независими артисти. Дори и малката надежа, че си свидетел на раждане на нова ера, че си дал шанс на нещо добро, мисълта, че има смисъл, те вдига над земята. Очакването не е към Jeremy?, а е към самия себе си. Да се откриеш, да дадеш газ на мечтите си, да консумираш нещо, което те захранва.
Вечерта изтече твърде бързо. Без време за осмисляне. Мощният звук отвя мислите и си ги търсиш после по тротоарите към вкъщи. Too Wrong to Get it Right. Да не окъсняваме, утре е все пак е реална опасност. А и всеки си тръгна с диск. Сега остава да се ослушваме за ехото.
Ако някой иска да знае какво е изживяването Rock’n’Roll - заведете го на концерт на Jeremy? Ако някой иска да знае какво да слуша - купете му албума на Jeremy?