OffNews.bg

Русия осъди украински режисьор на 20 г. за тероризъм

Руски съд осъди кримския филмов режисьор Олег Сенцов на 20 години затвор за тероризъм, въпреки критиките на международните наблюдатели, че обвинението е скалъпено, съобщи "Гардиън".

Украинецът бе обвинен, че е организирал терористична група, планирал е терористични нападения и се е сдобил с нелегални експлозиви в началото на 2014 г., когато Русия завзе Крим и помогна в организирането на прибързан референдум за отцепване от Украйна.

Тежкозвучащите обвинения срещу него и другия подсъдим Александър Колченко, който получи 10 г. в затвора, са за планиране да взривят статуя на Ленин и че са подпалили два офиса на проруски организации.

Стоейки пред съда на Ростов на Дон, режисьорът оспори легитимността на руската анексация на Крим и обвини управниците на полуострова, че са престъпници.

По-долу може да прочетете част от заключителната реч на Олег Сенцов пред съда:

Надявам се това да не са последните ми думи. Няма да искам нищо от вас. [...] Съд от окупатори по дефиниция не може да е справедлив. Нищо лично, Ваша чест!

Но искам да кажа нещо друго. Имаше един човек на име Пилат Понтийски. След като той седял години наред на Луната, мислейки какво е сторил, накрая му било простено и той си тръгнал по един лунен лъч, като казал на Ха-Ноцри (бел.прев - Иисус от Назарет на иврит): "Знаеш ли, беше прав. Най-големият грях на Земята е страхливостта". Това е написано от големия руски писател Михаил Булгаков в книгата му "Майсторът и Маргарита". И аз съм съгласен с него. Страхливостта е основният и най-лош грях на Земята. Предателството е лична форма на страхливост.

Голямата измяна понякога започва с малки крачки страхливост. Както когато ти сложат чувал на главата и те бият в продължение на половин час, тогава си готов да се откажеш от убежденията си и да се обвиниш във всичко, да обвиниш другите - само за да спрат да те бият. Не знам колко струват убежденията ти, ако не си готов да страдаш или да умреш за тях.

Радвам се, че Гена Афанасев (свидетел на обвинението, който се отказа от първоначалното си свидетелство срещу Сенцов, под предлог, че е свидетелствал по принуда) бе способен да надмогне страха си. Той изгуби себе си, но накрая разбра, че все още има шанс. И направи една смела и достойна постъпка. Много се изненадах от това и се радвам за него.

[...] Радвам се за него, защото ще може да изживее остатъка от живота си и да знае, че е човешко същество, което не се е предало на страха, въпреки че са продължили да го заплашват, да го натискат, да го ритат. 

Вече прекарах 1 година в прекрасната ви страна и гледах вашата телевизия. Новинарските предавания "Вести" и "Время" са много добри предавания. Пропагандата ви работи отлично. Повечето от руснаците вярват в това, което те казват. Путин е велик. В Украйна са фашисти. Русия никога не греши. Навсякъде е пълно с врагове. Това е много добра пропаганда.

Но също така разбирам, че има  хора, които са по-умни - като вас, събралите се тук, например - които подкрепяте правителството. Вие отлично знаете, че в Украйна няма фашисти, че Крим бе анексиран незаконно, че войниците ви се бият в Донбас. Дори аз, който съм в затвора, знам, че войниците ви са в Донбас.

Разбирате какво се случва по света - какви ужасни престъпления извършват вашите управляващи.

[...] Но освен всички тези хора в Русия има още една част от населението, което знае перфектно какво се случва. Но тези хора се страхуват от нещо. Не мислят, че нещо може да се промени, мислят, че всичко ще продължи да е както си е, че системата не може да бъде победена, че са сами, че сме малко, че ще ни хвърлят в затвора, ще ни убият, унищожат. И си седят тихо и спокойно в мишите си дупки.

Ние също имахме престъпен режим, но го отхвърлихме. Те не искаха да ни слушат, затова започнахме да удряме по кофите за боклук. Те не искаха да ни видят - затова подпалихме гумите. Накрая победихме.

Същото ще стане и тук рано или късно. Не знам под каква форма и не искам да видя как хора страдат. Просто не искам да сте управлявани от престъпници.

Съдията: Това не засяга конкретното дело. Обсъждаме специфични въпроси. Според закона нямате правото да си говорите каквото поискате.

Сенцов: Приключват, Ваша чест.

Съдията: Не Ви прекъсвам, но...

Сенцов: Разбирам, че не ме прекъсвате. Накратко - всичко, което мога да направя, е да се надявам, че тази трета, информирана част от руското населене ще се научи как да не се страхува.