Реставрацията на Ларгото: Бутафория или пресилена жлъч
През последните няколко дни обществеността насочи вниманието си към струващата близо 16 милиона лева реставрация на разкопките на Сердика, като основното обвинение е, че древните останки се превръщат в бутафория, подобна на много други исторически обекти из страната в последно време.
Въпреки че Вежди Рашидов се разхожда всеки ден из обекта (по негови думи) и наблюдава развитието по него, брожението доведе до реакцията на Министерството на културата, което днес замрази реставрационните дейности, за да свика съвет от експерти археолози, реставратори, архитекти, строители и т.н., които да разгледат случващото се при Ларгото и да решат дали то е правилно.
Преди началото на реставрацията OFFNews се срещна с ръководителя на проучванията на разкопките - гл. ас. д-р Марио Иванов от Археологическия институт към БАН.
"Надявам се всичко да стане по хубав и автентичен начин, да няма "зъбери" и т.н. - нещо, на което аз лично не съм привърженик", завърши тогава интервюто той. Днес отново се срещнахме с него, за да получим професионален и балансиран поглед върху ситуацията и да разберем изпълни ли се желанието му.
Пресилена критика или бърза работа
"Не знам кой за какво и срещу кого протестира, но явно има проблем. Дали е в това, че изглежда малко новичко, дали употребата на материала, дали височината, до която се вдигат определени сгради. Тук има момент, в който за съжаление не съм специалист и други хора също не са - как тези структури ще оцелеят при условия на открито. Знаете, че ще ги пече слънце, дъжд ще ги вали, снегове, вятър ще има, най-вече водата е проблемът, разбира се. Доста от тези градежи престояха много време след откриването си - вече 3 години, въпреки мерките да бъдат завити и покрити някакви участъци, си имат руиниране, дори докато са били в пръстта, градежът не е толкова здрав като спойка най-вече.
Това налага според колегите реставратори тези места да се заздравят с консервационен надзид на много места и префугиране почти навсякъде. Това префугиране е една от причините всичко да изглежда твърде ново на пръв поглед, защото това тук е оригинал (снимка 1), има 2 реда тухли нови, всичко друго е старо. Но понеже е префугирано за заздравяване, изглежда ново, особено от далече", коментира археологът.
Визират се тухлените зидове, които могат да се видят зад работещите на обекта. Снимка: Сергей Антонов
Той обясни, че на обекта има специалист технолог, който изготвя сместта за префугиране, която да имитира античния разтвор, но и да е по-здрава. Навремето се е ползвал разтвор от вар и чукани тухли, но сега е невъзможно подобна смес да се изложи на природните стихии, защото няма да издържи. Това обаче предизвиква част от недоволствата.
"Това, което мога да кажа като археолог, е, че надграждането е минимално, като изключим участъка там (снимки 2 и 3), който най-дразни хората. Аз също не му се радвам много, ако трябва да съм честен, но това е визията на проектанта архитект. Аз съм участвал, когато е правен проектът, плановете, обосновката на нива и т.н. са мое дело.
За съжаление, това е работа в колектив, всеки си има виждане за нещата, колкото да ми се иска, не мога да кажа: "Всичко така ще бъде". Главният проектант решава. Моята визия беше всичко да е пестеливо и с възможно най-малко намеси и проектантите се съобразиха. Те обаче искаха да има един акцент, който да се вижда по-изявено, от естетическа гледна точка е разбираемо, но може би то доведе до по-сериозната намеса, която хората не харесват, както и аз не харесвам много, малко по-ниско щеше да е по-добре", допълва Марио Иванов.
Визира се най-високата част сред разкопките, където са вдигнати тухлени стени. Снимка 2: Калоян Константинов
Високо надградените тухлени стени, погледнати от другата страна на обекта. Снимка 3: Сергей Антонов
Специалистът заяви, че е готов да остави името си на проекта, но не и върху "по-високото надзиждане, с което поначало не бях съгласен. Другото... точно да ми харесва - да кажем, че го приемам, защото не виждам как можем да запазим нещата в абсолютен оригинал, както ни се иска".
"Не съм сигурен, че е най-доброто, но не мога да кажа и че е най-лошото в реставрирането. Не бива да се забравя, че това е проект, който стартира със закъснение, твърде късно, работата се изпълнява ударно, което също не е добре, но по тия програми сроковете са такива. Само тук са 6 декара, в Ларгото са още 2 декара и нещо археология - за няколко месеца да се направи перфектен комплекс от това, няма държава, която да го направи", смята археологът.
Той се е постарал, доколкото зависи от него, да запази максимално автентичността на града и ръководителите на обекта са се съобразили с това в по-голямата част от останките. Така например оригиналната каменна настилка (снимка 4) е била номерирана, премахната, под нея е проучена керамичната римска канализация и е поставена нова, която да подсигури проблема с водата в почвата. Накрая античните дялани камъни са върнати обратно, точно където са били.
Римските канализационни тръби също са оставени, част от тях са взети за проучване и излагане, а малка бройка са се натрошили, което обаче е неизбежно.
Оригиналната каменна настилка. Снимка 4: Сергей Антонов
Под стъклен похлупак
Най-добрият избор според Марио Николов, който да предпази разкопките от влиянието на природните стихии, е поставянето им под стъклено покритие, както ще се случи с частта между президенството и ЦУМ. Решение, което е било отхвърлено от Столична община и МК.
"Доколкото си спомням, имаше много спорове преди някоя и друга година, когато още се изготвяше проектът и течаха процедури. Идеята да се покрие цялото пространство със стъкло отпадна от градоустройствена гледна точка с идеята, че ако тук се сложи купол, ще седи много грозно. Поглеждайки отдолу, няма да се вижда църквата (бел. авт. "Св. Петка"), както и част от "Св. Неделя", погледнато обратно (бел. авт. - в посока джамията) тук ще загрозява тази част на пейзажа". каза той.
Вариантът да се сложи плоско стъкло, върху което да се върви, пък изисква "гора от железни или бетонни" подпори, които да загрозят и разрушат разкопките.
"По-добре е да е имало стъклено покритие от гледна точка на археологическите останки. При всички положения е по-добре да са на сухо, съществено е да няма директна влага. По този начин щяха да отпаднат много от нуждите да се надзижда, надгражда, да се правят запечатки (снимки 5 и 6) и т.н. Или щеше да е в минимална намеса, нямаше да има нужда, затова и вътре по-този начин става (бел. авт. - частта от разкопките при ЦУМ на закрито)".
Запечатката, сложена върху част от разкопките, която цели да ги запази, но и стои неестествено. Снимка 5: Калоян Константинов
Тухлена постройка, която не е била реставрирана. Снимка 6: Калоян Константинов
И наистина, това, което OFFNews видя в покритата част на разкопките, изглеждаше далеч по-добре от частта на открито. Археологът беше на същото мнение, като изтъкна, че липсата на нужда останките да бъдат предпазени от дъжда и вятъра, позволява минимална намеса върху тях.
Така например мозайката в една от сградите ще бъде запазена по начина, по който е открита, а вълните по пода, образували се от времето, също няма да бъдат изгладени, за да личи отпечатъкът на историята.
Там не се забелязват и толкова контрастни намеси с нови тухли и неавтентични запечатки, и "стъпаловидно" оформяне на някои от руините, които изглеждат направо грозно.
"Да, това и аз съм съгласен, че е така, за съжаление, колегите, които го изпълняват, не знаят друг начин, по който да го оформят. Единият вариант е може би да се чупят тухлите, за да се придаде по-естествен вид, което също не е добре. С камъните е друго, там може да се придаде друг облик. Но и на мен не ми харесва", съгласи се специалистът.
Част от мозайките в закритото пространство, може да се забележи и вълнистият под. Снимка: Калоян Константинов
Част от мозайките в закритото пространство. Снимка: Калоян Константинов
Запазена керамична канализационна тръба в покритата част. Снимка: Калоян Константинов
Доизградена стена в покритата част, която изглежда далеч по-добре тези на открито. Снимка: Калоян Константинов
Разкопките, които Столична община забрави
По-встрани от нашумелия обект при Ларгото, при входа на метрото откъм джамията, седят и се рушат не по-малко ценни разкопки - дървеният плет от I век след Христа, който е свидетелство за най-ранния период от историята на града, от който са запазени малко градежи, защото са били дървени.
Стената в момента може да бъде видян под стъклен покрив, но не се знае за колко време още, защото поради нехайството на Столична община, той се руши.
"Състоянието ѝ не е много добро, въпреки че колега реставратор я промива едно време с различни химикали, за да не се руши. Най-големият проблем е с подпочвената вода, защото знаете, че София е с високи подпочвени води. На още няколко места в София имаме подобни дървени останки, които са съхранени благодарение на тези подпочвени води, които са позволили на останките да оцелеят без кислородна среда.
Това, което показахме, не е никак маловажно, въпреки че не се спират много хора да го гледат. Лошото е, че няма поддръжка, това, което е там, както е направено и си седи, никой не прави нищо за него. Трябва сериозна поддръжка от специалисти, да се прави профилактика, някой да минава и да прави преценка това нещо руши ли се, или не, за да се вземат мерки. Досега не съм видял някой да го е правил.
Напълно е възможно да се разруши изцяло в бъдеще. Там има помпа, която дърпа подпочвената вода и седи на сухо, но понякога тя се разваля. Не един или два пъти съм виждал период, в който помпата се разваля или не работи на пълен капацитет, и водата се покачва. Не е добре за стената един път, като е извадена от влажната среда, да се потапя отново. Това може би е една от причините да не си е в най-добрия вид и в бъдеще може да стане още по-зле", разказа Марио Иванов.
Рушащият се дървен плет при входа на метрото. Снимка: Сергей Антонов
Реставрацията на Ларгото по план трябваше да бъде завършена и отворена за посетители в края на октомври. Дори без днешното прекъсване и утрешно съвещание това изглежда, че няма как да стане. Според Иванов работата по-скоро ще приключи до края на ноември, но все пак и метеорологичните условия трябва да си кажат думата.
По официални данни всичко струва близо 16 милиона лева, проектът е дело на покойния вече арх. Васил Китов. След него ръководството поема един от любимците на Вежди Рашидов и Божидар Димитров - Арх. Юлий Фърков, свързван с реставрациите на Цари мали град, северната крепостна стена на Созопол, крепостите на Пещера и Хисарлъка и т.н.
Фърков, разбира се, защитава свършеното до момента. На същото мнение и зам.-кметът на София Тодор Чобанов.
„Тези надзиди имат за цел да запазят основите на оригиналните структури от разпад и от друга страна да позволят на посетителите, които не са специалисти, да обхванат с поглед контурите на древните сгради и да добият представа за късноантичния период. Но всеки може да се убеди, че те бързо придобиват автентичен вид – достатъчно е да се види комплекса около ротондата „Св. Георги“ (оформен в края на 70-те и 80-те години), където трудно може да се различи надзиждането от оригинала. Там е използван същият подход като на Ларгото, при това много успешно и това място се радва на оправдан интерес", пише той.
Изглед отвътре при разкопките. Снимка: Сергей Антонов
Изглед отвътре при разкопките. Снимка: Калоян Константинов
По всичко личи, че истината за качеството на реставрационните дейности при Ларгото е някъде по средата. На места те очевидно не се харесват нито на гражданите, нито на специалистите. Но в огромна част - предимно покритата, автентичността изглежда максимално запазена. Възможно е проблемът да се корени в решението Сердика да бъде оставена на открито и всички взети мерки на реставраторите досега просто да се опитват да направят най-доброто спрямо ситуацията.
Традиционното недоверие към качеството на работа на Столична община и МК пък - обосновано или не - засилва отрицателното впечатление от реално допуснатите грешки на проекта и преувеличените сравнения на реставрираните останки с "лего" и "торта".