Ръсел Кроу и Райън Гослинг - любезните пичове на мафиотския Ел Ей (трейлър)

Понеделник вечер е запазена за филмите от София Филм Фест за учащи. Салонът на Дома на киното отново е пълен с млади, жадни за среща със света на киното хора, а на екрана виждаме „Любезните пичове” – единствената комедия от предварително подбрания списък със заглавия.

Холанд Марч (Райън Гослинг) е недодялан частен детектив с гъвкави морални принципи, който разследва не особено значими случаи и отглежда сам малката си, но изключително прозорлива и любопитна дъщеря Холи. Поредният случай успява да му донесе „удоволствието” от срещата с професионалния бияч Джаксън Хийли (Ръсел Кроу), който е доста убедителен в желанието си Марч да стои настрана от млада девойка на име Амилия. Малко след началото на филма нишката се заплита и изведнъж се оказваме с убита порно звезда, която по някакъв начин е свързана с Амилия, чиято майка пък е високопоставен служител в Министерството на правосъдието. Като от нищото се появяват и двама гангстери, които също са по следите на момичето и доста бързо „разчистват” от екрана хората от нейното обкръжение, а Марч и Хийли малко късно разбират в каква точно крупна схема са се забъркали.

Филмът на Шейн Блек (познат с филмите си „Смъртоносно оръжие” и „Железният човек 3”) разказва типична детективска история от Ел Ей през 70-те години, в която Джаксън Хийли и Холанд Марч си партнират за разрешаването на загадката и попадат във всякакви нелепи ситуации. Сценарият е зареден с множество дребни комични откъси, на фона на които се разгръщат няколко брилянтни по-големи такива. Абсурдният хумор в тези сцени те кара да се смееш с гърло почти през цялото време, което е и основната цел, която си поставя лентата.

Въпреки че Ръсел Кроу отново представя изпипан докрай образ, който впрочем безкрайно много му отива, той все пак не успява да ни изненада, защото това е което очакваме от него във всеки един филм.

Този, който открадва вниманието и блести силно през цялото време, е Гослинг. Той трупа доста разнообразни като стил филми в кариерата си и не спира да доказва, че може да играе всякакви образи. Като започнем с „Тетрадката”, романтичната драма по едноименната книга на Никълъс Спаркс, с която актьорът изгря и достойно постави името си на кино небосклона. Продължим с „Халф Нелсън” – драмата за която Гослинг получи номинация за "Оскар", и безкрайно забележителният и необикновен филм „Ларс и истинското момиче”. Няма как да не споменем „Мястото отвъд дърветата”, където той отново изигра брилянтно готовия на всичко за сина си баща Люк Глантън. Изглежда драматичните роли са му страст, но този път Гослинг решава да разнообрази амплоато си. Ролята на Марч му предоставя възможността оправдано да се направи на идиот, който пищи като жена, губи съзнание при вида на кръв и пада безброй пъти от високо и всеки път оцелява.

Лентата е динамична, изпълнена с кръв, псувни, множество лафове и игри на думи, сред които единственият сантиментален момент е, когато татуировката на ръката на Марч бива частично заличена, за да опровергае вярата му, че никога вече няма да бъде щастлив. Единственото разочарование от филма лично за мен остана недокрай изпипаната атмосфера на 70-те, която се загатваше в отделни моменти, но сякаш само като напомняне за десетилетието.

„Любезните пичове” носят сантименталното чувство на едно безвъзвратно отминало време, за което някои си спомнят с усмивка, а други като мен и останалите в киното тази вечер могат само да гледат и четат.