Сглобяването на Музикални кутии в Рокателието на Оффроуд Радио е първото ни начинание, което има реалната възможност да остави следи в Глобалната мрежа. Докато поне я има Офф-Медията /или до някое истинско грандиозно слънчево изригване, което ще скапе земните комуникации/. Затова този декември посветих на празниците и архивите – а те са свързани много емоционално с българския рок на Второто поколение – именно „цветята от края на 80-те”, които бяха си извоювали Сцената.
Вече разполагате с онази паметна „Една нощ в Операта” /от 2 декември 1992 г./, която ознаменува вдигането на „капака” на Кутията за 100-тен път.
Споменах в началото на тези Парчета от БГ рокхрониката, че могат да се пресметнат не една бележити дати, свързани с предаването: например точно 20 години от влизането на рокаджии в Операта. Което значи пък и точно 22 години – след 20-тина дена - от пускането ѝ в ефира /2 януари 1991 г./. А изтичат също 22 от старта на единствената българска Черна роккласация „Блек Топ: Гласове и мелодии, които не помним” /м. юли 90-та/ и точно 15 – откакто тя отлетя в ефира /март 97-ма/. Тя така и си остана в черната рокхроника; нямаше друго подобно място за демозаписи, непускани парчета и нечувани групи. Гошо Минчев още беше сред нас, но Интернетът го нямаше даже и архивите като че ли не бяха належащи. А събирането им – занимание самотно: или оставяш в къщи някой от домашните да обръща 90-минутна касетка на която се записваше онова, което се случваше в студиото и течеше по БНР. Или в малко по-щастливи случаи с налична техника и услужливи колеги /пак в БНР, но сетне и в Дарик/, да успееш да свалиш предаването на лента или на професионалния дек в апаратната. А още с първото гръмване на Блектопа, за пръв път български рокгрупи свириха в зала 1 на НДК – на афиша написахме „Първи Рок конгрес” /организиран от „ботевската” програма на БНР/, а любопитни англичани от BBC Channel 4 Europe Express го заснеха. По-малките празнични предавания – кратни на 50: 150-та и 250-та кутии се правеха по онова време в Дарик и по свой си начин пак са знаменателни с присъстващите, със специалните поздрави и с паметното над 9-часово водене на предаването навръх двеста и петдесетата. Сетне, №300 ознаменувахме с мощен лайв на площада в Добрич. А следващата стотица бе отбелязана заедно с приятелите от „Рива Саунд” и съчетана с техен празник на роксцената в Южния парк в столицата.
Рокателието се стараеше да прави феновете съпричастни и с крупните роксборища из страната: винаги с репортажи от празниците на Ритъм и големите фестивали по време на съществуването й: „Бяла Светлина” на Анди Барет от Приморско, варненските „Откритие” на Доно Цветков, добричкия за млади таланти, една от двете Видински рокпанорами… Изобщо, който познава дейността на Музикална кутия – или сега слуша знаменателните празнични фиести, ще усети колко искрено близо и неотменимо приятелски в Рокателието на различни честоти сме живели с тръпката на БГ рока!
Тази сряда: първото оригинално Live & UnpluggedParty у нас, с автентичното участие на повече от 15 от водещите имена от същата тази БГ Сцена – чукнало точно 250-та Кутия в залата на клуб Ялта на 25 октомври 1994 г.
Вече две години Кутията се сглобяваше в ефира на Дарик Радио, където водещият имаше честта и отговорността да бъде негов музикален продуцент. Никога и насетне не е имало толкова много музикални предавания в „новинарска” медия: по един час по обед и по 3 часа всяка вечер. В обедната Музикална линия течаха представянията на музикални къщи, продуценти и издатели: своя територия имаха не само „Унисон”, РТМ, „Юниън Медия”, „Вирджиния Рекърдс”, „Рива Саунд”, „Бейби Рекърдс”, „Витоша Ентертейнмънт”, „Ара” /които тогава издаваха звездите на „Полиграм” и „Върджин”; например „Дийп Пърпъл” – с първо пускане на „Пърпъндикуляра” изобщо в нашия ефир от мейджърската промо-хромова-касета!/… Водещата в национален мащаб музикална „линия” даваше място и ефир на звукозаписните студия /собствени предавания на „Субдибула” – със и без „Дилема”, „Сити”, „РТМ”, „Графити”/ и цяло голямо редовно предаване на любимото също в национален мащаб тогава музикално издание „Ритъм”. Ще спомена само някои от водещите в онова славно и за БГ рока време на мощна радиоподкрепа: Румен Янев и Чавето Чендов, Ники Кънчев, Валери Шварц, Вальо Найденов /още не беше станал познатия тук АкЪдемик Найденов/, Румен Бончев и Васко Серафимов, Боби Бончев, Ачо Пенчев, Венци Дреников, Косьо Вълков /сега програмен шеф на Дарик/, Марти Захариев, Габи и Сашо /единият от тях, д-р Александър Канчелов, днес е президент на Българската асоциация за метадоново лечение и ръководи Клиниката за зависимости към психоактивни вещества/, Мони и Дани, Роза, „малкия” Ники и др. Разбира се, че пропускам някои – нека бъда извинен. Други пък не са вече сред нас в студиото и на сцената /помня ви, липсвате на всички посветени/.
Как ви се струва? Радиото още не се слушаше в страната, но Блектопът се изпращаше на записани касети за да го въртят в радио „Гларус” /Бургас/ и във „Форте радио” /Шумен/. А също и на няколко запалени фена от Добричко, Варненско, Търновско и Пловдивско, които го споделяха с групите и почитателите им. Печаташе се по вестници и списания /извън столицата – във Варна, Пловдив, Михайловград – днешна Монтана, Добрич/ и рокаджиите: „свирещи” и „гласуващи” нито за месец не „счупиха” контакта.
С такъв „бекграунд” и в силно емоционална обстановка, в края на 94-та се зададе Музикална кутия № 200. Музикално-концертната къща на Юлия Христова още съществуваше и вездесъщият Христо Русанов, който си бе ко-създател на предишния бенефис в Операта, отново се зае да помогне с всичко, на което бе способен. Напоследък акустичните „джемове” бяха станали актуални и дори модерни по MTV, така че решихме ние да направим един истински, голям, празничен и еуфоричен Live & Unpluggedкупон. Подслониха ни от клуб Ялта на пъпа на столицата и оставаше само всички приятели: рокаджии, студия, медии да внесат там каквото трябва. Вижте пак в по-горния пасаж с водещите в тогавашната Музикална линия – те са и част от хората, които съорганизираха и безплатно осигуриха почерпката, инструментите, уредбата, осветлението... Може да ме лъже вече паметта, но май докараха и внесоха дори голямо пиано. Пултът беше запазен за Генчо Стоев. Нова ТВ приеха поканата и снимаха /е, при толкова много „височайши” свирещи и пийващи си БГрок-гости, те си направиха три 1-часови „предавания с продължение”, които излъчваха три съботи наред/. VHS-касета има запазена, не е ясно само дали магнитния прашец още си лежи залепен за лентата и да се прехвърли. Художник нарисува плаката. А от „Рива Саунд” го направиха на „запазен знак”. Имаше и тениски /възможността изникна в последния момент и не успяхме да ги изберем черни/, които групите след свирене получаваха; още награди за томболата и какво ли не.
Купонът беше фантастичен! В записа нещо ще проличи, друго ще се е загубило. Но като си го слушате полека-лека, ще усетите какво сме изпитвали тогава. Всички, които бяхме в Ялта. Медии са запечатали присъствието на Маричков и Джон Пийл /по онова време, той честичко ни посещаваше и празникът на Кутията му показа, че не сме рокаборигени – макар да се свиреха и доста кавъри, които той каза, че не са му нужни/. Най-емблематичният български рокветеран, Гошо Минчев, към края не се стърпя и заедно с Васко Кръпката, Павката Васев и други, сложи капака на вечерта.
Които имаха желание и се престрашиха да ударят „ънплъгд” – го направиха. Е, включиха се електрически баскитари по някое време, но това пък бе добре за записите. Точно 50 кутии по-късно, с „Рива Саунд” издадохме касета-спомен. Изпълнителите бяха доста повече, но в нея с най-добро качество влязоха: Милица Божинова с „Бъкстаун”, „Атлас”, „Лоши съседи” /с Бойко Трифонов/, „Монолит”, младите от „Натюрморт” /герои за две години в Блектопа, който идната сряда ще продължи декемврийските БГрок-празници в Оффроуд Радио и Медията/, „Дисонанс”, „Ер малък”, „Фраджайл” /друга неизвестна до тогава рокджаз-банда/, Васко Кръпката /сам и с подкрепа/, Гошо Минчев.
А репортерките на Рокателието – Ади, мис Рейли, Танчето /мис Хотметъл БГ-нюз/ пък събраха поздрави и възгласи от „БТР”, „Графити”, „Стоунхендж”, „Джин Сюр”, „Ера”, „Креш”, Фонобутика „Грами”, Кольо Гилъна, Коцето-Калки, старите ми колеги от „Как си ти?” и „ботевското” 39-то Студио и много други присъстващи.
Това е в спомените. Много повече ще намерите в самото предаване. По радиото ще пусна ок.два часа, а пълния запис от Партито за Музикална кутия № 200 – Live & Unplugged at Yalta Club/времетраене: приблизително 180 мин./ ще намерите в „склада”; линк към него ще ви очаква тук /добавен/ и в темата на Кутията във Форума ни. (PS Докато там се "ремонтира", звуковият файл е наличен в MediaFire. Бел.Е.Бр. от окт.2017.)
Интересно, когато събирам сега нещата за текста и ровя из папките у дома, нямаме снимки от Купона. Фотографи имаше. По вестниците нещичко е излязло. А аз нямам нищо и не знам защо е така. Затова в илюстрациите ще имате „допълнителни четива” с няколко факсимилета. А ако някой по някое време открие Медията ни, статията, записа и се сети за Кутията – но пък има снимки, нека ни потърси.
Обобщено казано – десетилетия от тези празници. Надявам се да ви е любопитно, да се забавлявате и най-естествено – да се чудите кой - кой е, отвреме-навреме. В сряда вечер в обичайния час на линка на Оффроуд Радио, от четвъртъка и със аудиофайла в „тубата”. Да живее Рокендролът! /както се пее в едно парче/.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Без вода в части от София утре
''Реликва от Студената война''. САЩ да излезе от НАТО, предлага републикански конгресмен
''Зелено движение'' предлага намаляване на възрастта за гласуване от 18 на 16 години
Демократите спечелиха кметското място в Маями за първи път от 28 години