Нашите пълководци: ген. Владимир Стойчев (видео)

Десетият епизод на документалната поредица „Нашите пълководци“ представя генерал Владимир Стойчев. През годините той успява да си славата на непокорен и „черна овца“. През 1915 г. Стойчев взема участие в третата си война, а още няма 25 години. Сраженията грабват интереса му още от малка детска възраст. Като дете той отказвал детски приказки за заспиване, а настоявал да му разказват истории за походи и сражения. Роден е през 1892 г. в семейство на офицер-кавалерист, което допълнително определя и любовта му към конете и мечтата за военна служба.

Остава отрано без баща, 10-годишният Владимир е изпратен във Виена, където учи в прочутата императорска Терезианска академия. По-важното е, че неговият чичо, флигел-адютант на император Франц Йосиф, е известен като един от най-изкусните ездачи в света. Точно той въвежда младия българин в изкуството на конния спорт, който му се посвещава напълно и постоянно е на седлото.

През 1910 г. Владимир се завръща в България, постъпва във Военното училище и като доброволец участва в Балканските войни. Той се сражава като кавалерист, а дори ранен остава в строя, за което е награден с орден за храброст. В кратките почивки между боевете издирва най-непокорните коне, за да обязди.

След края на Първата световна война е инструктор по езда в Кавалерийската школа и създава не един и двама майстори на седлото. Между състезанията успява да стане военен аташе във Франция и Англия и началник на Кавалерийската школа в София. Като член на Военния съюз участва в държавния преврат на 19 май 1934 г., но скоро цар Борис ІІІ взема в свои ръце цялата власт, а Стойчев е уволнен от армията, многократно е арестуван и интерниран.

Той участва в преврата на 9 септември 1944 г. и е произведен в чин генерал-майор. Стойчев е натоварен с командването на Първа армия, която води тежки боеве срещу германците при Стражин и Страцин. Отново с Първа българска армия стига до Унгария. Българските войници обаче са отдалечени на стотици километри от родината и техният командир трябва да поддържа моралните им сили.

При Драва, всички го виждат как стои на първа линия, нахлупил по кавалерийски маниер накриво фуражката си, и отказва да се крие при вражески обстрел. Налага се командирът на ІІІ Украински фронт маршал Толбухин да издаде заповед, с която му се забранява да ходи по огневата линия. След 12 денонощия тежки боеве при Драва германската офанзива е отбита. Във финалното си настъпление Първа армия стига чак до град Клагенфурт, Австрия.

Обявявавайки края на бойните действия, Стойчев е носен на ръце от войниците, които вдигат дори и колата му с цялата свита в нея. На тържественото посрещане в София, ген. Стойчев се обръща към Българския народ: „Връщам ти днес армията, която ми беше поверил. Връщам ти синовете – не само живите, които стоят пред тебе, а и онези, които дадоха живота си за честта на твоето име... Там, далеч от родината, оставихме техните кървави тела, но тук аз ти връщам техните безсмъртни имена.“

Вижте цялата истроия за генерал Владимир Стойчев във видеото: