Награденият с "Оскар" "Citizenfour" идва на София Филм Фест
Носителят на "Оскар" за документално кино на тазгодишните награди - "Citizenfour", и още 10 изключителни филма от документалното кино ще се борят за приза на 19-ия София Филм Фест, който започва на 5 март.
Селекцията е дело на режисьорите Андрей Паунов, Боби Десподов и Светослав Стоянов. Победителят ще получи Награда, осигурена от международния кинофестивал Милениум в Брюксел, чийто главни организатори са нашите сънародници - режисьорката Златина Русева и продуцента Любомир Георгиев.
Носителят на наградите "Оскар" и "Независим дух" за най-добър документален филм „Citizenfour” ще бъде показан пред публиката на фестивала.
Разказът е фокусиран върху разкритията на бившия агент от Агенцията за национална сигурност на САЩ Едуард Сноудън. Филмът печели признание и почитатели със своя напрегнат, вълнуващ и общественозначим сюжет – все пак надали има някой, който не е чул за детайлите, изнесени от Сноудън във връзка с работата на американската система в разузнаването - те предизвикаха широк отзвук не само на територията на САЩ, но и в цял свят.
Филмът се случва в резултат от специалната кодирана покана, която Едуард Сноудън изпраща до самата Лаура Поитрас и до журналиста Глен Грийноулд, с която ги кани да направят с него лични интервюта в Хонконг и да им разкаже какво е научил за Агенцията за национална сигурност и възможността за прихващане на данни от телефонни обаждания, имейли и от разходките из уеб пространството на американските граждани. На въпроса на Лаура Поитрас защо е избрал именно нея, Сноудън отговаря, че за него са били важни опитът й като журналист и документалните й филми.
„Citizenfour".
Независимо от категоризациите на Едуард Сноудън – като „герой” или „предател”, документалният портрет „Citizenfour” е добра възможност да надникнете в мислите и душата на един мъж, успял да предизвика световни геополитически дискусии и спорове, остри и шумни реакции в медиите. Това е филм, който работи в името на гражданската свобода и възможността да се говори свободно за проблемите на американското разузнаване.
„Образът на мълчанието”.
„Миналото е минало” е общият рефрен, който обединява двете гледни точки в документалния филм „Образът на мълчанието” на режисьора Джошуа Опенхаймер – на отговорните за клането на половин милион предполагаеми комунисти в Индонезия в средата на 60-те и на хората, оцелели от геноцида. Разказът е фокусиран върху историята на едно семейство, което загубва сина си по време на събитията от средата на 60-те години. Историята е за Ади Рукун, който дори не е бил роден по времето, когато загива брат му, но е отдаден изцяло на ангажимента към своето семейство да намери отговорите на въпросите, които се задават, но и да „постави” страната си на пътя на истината и помирението. Чрез интервюто с Ади са разкрити престъпниците, които са отговорни за геноцида в Индонезия. „Раната е заздравяла”, настояват някои от хората, докато други твърдят, че „не сме ние, които да съдим”, оставяйки възмездието в ръцете на някой с по-висша сила.
„В мазето”.
Документалният проект на Улрих Зайдл „В мазето” се опитва да надникне в ежедневния живот на австрийците и да разкрие какво всеки един от тях прави в мазето си - онова, което хората правят далече от погледа на обществеността. Залагайки на сюрреалистичен подход в историята си, Улрих Зйдл представя широка гама от австрийски характери, като някои от тях подчертават най-лошите аспекти от човешкото поведение. Извън провокацията на действието, заснето във филма, то може да бъде хранилище за спомени, съжаления, заблуди и очарователни забавления. Улрих Зайдл е роден на 24 ноември 1952 във Виена, Австрия. Той е режисьор и писател, автор на десетки успешни игрални и документални проекти, добре познат на публиката на СФФ с игралните си филми.
„20 000 дни на Земята”.
„20 000 дни на Земята” е любопитно документално пътуване, създадено от британския кинотандем Иън Форсайт и Джейн Полард. Филмът предлага поглед към австралийската музикална икона Ник Кейв, който споделя със зрителите някои детайли от личния си живот и от творческия процес през годините на доста богата кариера. Без никакво притеснение и като една отворена книга, Ник Кейв говори за връзката със съпругата си Сузи и с двамата си синове близнаци, за любимия Брайтън, за ранните спомени и първите сексуални преживявания, за детството си и за баща си, за бурното минало и наркотиците, за интереса към религията, за миналите дни в Берлин и Англия.
В „20 000 дни на Земята”, легендарният изпълнител и музикант, любимец на много поколения меломани, разкрива и тайните на професионалния си живот – от големите промени по време на концертите му, през взаимоотношенията и отдадеността в звукозаписното студио до вдъхновяващите хепънинги и странни концерти с първата му група „The Birthday Party”. В документалния разказ на Фортиш и Полард не са подминати и книгите му с техните чудовища и странни образи. Включени са й разговори с неговия приятел и член на групата – Уорън Елис, както и с поп-иконата Кайли Миноуг, с която Ник Кейв има връзка от доброто старо време. За феновете на Ник Кейв „20 000 дни на Земята” е истинско предизвикателство, но и интелигентността и достоверността, с която е направен филма, го превръщат в любопитно кино-изживяване за всеки зрител.
„Относно насилието”.
Сред участниците в документалния конкурс на София Филм Фест е и филмът на Йоран Олсон „Относно насилието”, създаден по книгата на влиятелния психиатър, философ и революционер Франц Фанон - „Прокълнатите на Земята” („The Wretched Of The Earth”), която още с излизането си във Франция е забранена за разпространение от властите. Сегашният документален разказ на Олсон е филм за насилието, наложено от колонизаторите и насилието в отговор от колонизираните. Документалната история, разказана от Лорън Хил, показва в детайли 9 отделни епизода – примери на колониализъм през 20-ти век. За да илюстрира темата за насилието, Йоран Олсон използва впечатляващи архивни кадри на шведската телевизия. „Относно насилието” притежава силата на въздействащо визуално есе. 
„Война в изкуството”.
Интересно предложение в конкурсната документална програма е „Война в изкуството” на режисьора Марко Вилмс – един филм за младите египетски бунтовници и артисти от Арабската пролет, които чрез значението на графитите, бунтарската музика, изкуството и просветлението, се опитват да спасят своята революция от потъване. Изкуството е оръжие! Това мото все още важи в Кайро. След 30 години еднолично управление президентът Мубарак е свален от своя народ, а улиците принадлежат именно на младите бунтовници: графити-артистите и художниците карат стените да проговорят. Те си спомнят дните на битки чрез кървави портрети, времената на анархия чрез диви колажи, опитите за освобождение от сексуално потисничество чрез скандални картини. Стените стават хроника на случилите се събития, а електро поп и рап звучат под формата на завладяващ саундтрак. Еуфорията обаче е последвана от разрушение.
„Името ми е сол”.
„Името ми е сол” на режисьора Фейрайда Пача е индийското предложение в документалния конкурс на 19-ия София Филм Фест. Дебютният филм на Пача разказва за едно от онези семейства в Индия, които прекарват осем месеца в годината в пустинята Гуджарат, за да извличат сол от горещата земя. Година след година този цикъл се повтаря. Всеки нов мусон отмива солните полета, докато пустинята се превръща в море пред очите им. Заедно с полетата, под водата отива и оборудването им за работния процес. Дебютът на Фарида Пача поставя зрителя в ролята на наблюдател, който има възможност да „усети” силната воля на участниците в тежкия трудов процес.
„Салто мортале”.
Сред претендентите за най-добър документален филм е и българският „Салто мортале” на режисьора Борислав Колев. Филмът връща зрителите назад, към 1988 година и Олимпийските игри в Сеул, Южна Корея. Българският щангист Ангел Генчев става шампион в категория до 67,5 килограма с уникални световни рекорди и смазваща преднина пред конкурентите. След последния си опит Ангел прави задно салто, което се превръща в неофициална емблема на Олимпиадата. Кадри със салтото не спират да се въртят по световните телевизии, а снимката се разпространява от водещите информационни агенции. Медиите тръбят, че Ангел Генчев е сред най-големите герои на игрите. Ден след своя триумф щангистът, признат за един от най-големите таланти в историята на този спорт, се оказва в епицентъра на жесток скандал. Но това е само първият кръг на Ада за Ангел. Той ще трябва да мине и през останалите.
„Дрифтър”.
Унгарският документален филм на режисьора Габор Хьорхер „Дрифтър”, започнал своя път като продукция с приза на фондация „Робърт Бош” през 2011 година и носител на наградата „Rough Cut Boutique Postproduction” oт фестивала в Сараево през 2013, също ще се бори за вниманието на жури и публика в конкурса за най-добър документален филм в София. „Дрифтър” е портрет в близък план на бунтарски настроеният автомобилен състезател Рици, който е изправен пред обратите на живота в провинциална Унгария. Рици живее своя живот на ръба и непрекъснато се забърква в неприятности и проблеми: шофира автомобили без документи, забърква се в кражби и бяга от ченгетата – това са основни точки в ежедневния му режим и основни моменти в отчаянието на родителите му. Габор Хоршер заснема своя документален проект за период от 5 години, проследявайки съдбата на един млад човек, който се опитва вземе живота си в свои собствени ръце. 
„Остров на разбитите души”.
Хърватският филм „Остров на разбитите души” на Тиха К. Гудак получи „Сърцето на Сараево” за най-добър документален филм през 2014 година и разказва много лична история. Преди 60 години един мъж изчезва за четири години. Когато се връща, той вече е друг човек и носи със себе си болезнена тайна. В семейството е забранено да се говори за миналото. Първият, който се осмелява да задава въпроси, е неговата внучка – режисьорът на този филм. Тя иска да знае какво се крие зад покритото с белези тяло на дядо й. Ала той умира, без да разкрие историята си на никого. „Остров на разбитите души” е разследване, построено върху руините на миналото и на мозайката от следи – семейни снимки и лични спомени на група хора, които имат общи преживявания в политически затвор в Югославия, познат още като „остров на разбитите души”. Това място е оставило следи върху три поколения. Разследвайки и разкривайки миналото, семейната тайна най-после излиза на повърхността и се превръща в история, която позволява на новото поколение да забрави мълчанието и страха.
„Бюгараш”.
Филмът „Бюгараш” е дело на режисьорите Вентура Дурал, Серхи Камерон и Салвадор Суниер. Бюгараш е името на малко селище във Франция, където живеят 200 души. Разказът отвежда зрителите далече във Френските планини, където тихият живот е нарушен от топ новина, обикаляща света, според която жителите на селото ще бъдат единствените оцелели след 21-ви декември - датата, предсказана от древните маи като предполагаем край на света. „Бюгараш” се гмурка дълбоко в темата за Апокалипсиса, за да отрази страховете и стратегиите на човечеството по време на дълбока материална и духовна криза на Западния свят. Историята разкрива шепа интересни герои, всеки от тях с различна история, а комбинацията на визии превръща града в сюрреалистичен пейзаж.
Кой от филмите ще бъде определен като най-добър в конкурса за документално кино на 19-ия София Филм Фест ще отсъди жури съставено от Шон Макалистър - режисьор, Светла Турнин, изпълнителен директор на мрежата за документално кино „Cinema Politica” и българският режисьор Светослав Драганов.