Мъдростта на сляпата Вайша и черешовото дърво, събрани в чаена чашка

В неделя вечерта Домът на киното приюти за кратко пет късометражни филма, участвали в световноизвестните европейски кинофестивали в Кан, Словения и Берлин. За кратко време се напълни и залата, където нетърпеливите почитатели на киното впиха жаден поглед в завесата, която бавно, почти игриво се разтвори, за да разкаже своите истории...

Екзюпери казва, че „любовта не се състои в това двама души да се вторачат един в друг, а в това те да гледат в една посока.” Тази сентенция подкрепя словенският филм „Любов на покрива на света” (“Ljubezen na strehi sveta”, 2015), който първи огрява платното за прожекции. Режисьорът Ян Цвиткович ни представя Виктор и Ана, които са женени повече от 50 години. Останали само двамата в грижливо създадения семеен дом, те запълват дългите си монотонни дни както могат – вършат къщната работа, грижат се за няколкото си кокошки и една коза на малкото дворче, и спорадично се карат за отминали, полузабравени случки. Спокойствие прелива от екрана, докато съпрузите мълчаливо и почти в синхрон извършват работата си. Кратък поглед, мил жест и разменена дума ни доказват, че Виктор и Ана все още пазят съкровените си чувства един към друг. Сюжетът отчасти напомня американския анимационен филм „В небето” („Up”, 2009), хуморът е ненатрапващ се, а нежно загатнатата музика също допринася за скромното излъчване на филма. Затова, ако сте любопитни да разкриете каква е тайната на любовта, издигната на пиедестал върху покрива на света, ви съветвам да гледате този филм.

След словенското бижу преминаваме към френско-казахстанското „Съкровище” (“Menin kazynam”, 2015, реж. Виктория Якубов), където шестгодишната Шолпан търси начин да помогне на семейството си, което несправедливо е ощетено от съдбата. Историята на рода ѝ разказва, че когато болшевиките са превзели страната, прадядото на Шолпан е скрил цялото си богатство под черешовото дърво в градината на къщата си. Три поколения по-късно младата наследница е решена да го открие и с това да направи семейството си богато. Но вместо диаманти Шолпан открива магическо огледало, в което се преливат минало и бъдеще и обогатяват представата ѝ за настоящето и за себе си: „Шолпан, ти вече си всичко, което искаше са бъдеш.” С музиката на националния казашки шамански инструмент – кобиз, и прекрасните пейзажи на Казахстан „Съкровище” ни разкрива тайните на екзотичната страна през любопитните очи на едно дете.

Писателят Георги Господинов представя късометражния анимационен филм „Сляпата Вайша” (2016), направен по едноименния му разказ от сборника „И други истории”. Режисьорът и аниматор Теодор Ушев пресъздава невероятната история на Вайша, която се ражда с едно кафяво око, виждащо в миналото, и едно зелено, виждащо в бъдещето, но така и не успява да прогледне в настоящето. Тази особеност прави живота на Вайша тежък и в отчаянието си тя иска да извади едното от очите си, но така и не стига до решението от кое е по-добре да се лиши – от миналото или от бъдещето. Историята за Вайша се опитва по метафоричен начин да ни посочи, че настоящият момент е най-ценен и не трябва да го изпускаме. Музиката във филма е творение на Kottarashky, а гласът зад кадър е на Каролайн Давернас, позната с ролята си в популярния сериал „Ханибал”. През следващата година почитателите на Георги Господинов могат да очакват и анимационна екранизация по книгата „Физика на тъгата” отново от режисьора Теодор Ушев.

Българо-немският филм „Липсващ” (“Abwesend”, 2015) с режисьор Елица Петкова ни показва кратък отрязък от една житейска история. Тридесетгодишната Клара се прибира у дома със случаен мъж, когото току-що е срещнала. Двамата са пияни и шумно се смеят, докато отиват към спалнята. Това, което Клара не е предвидила обаче, е, че деветгодишният ѝ син – Антон, ще ги хване, докато правят секс. На следващата сутрин той е изчезнал и Клара няма как да го намери, докато той сам не реши да се прибере. Проблемът е, че той не иска да се връща при нея. В „Липсващ” се усеща липсата на онзи момент, който трябва да те впечатли. Филмът оставя впечатление за недовършеност и незадълбоченост и дори опитът за емоционално въздействие в края те оставя безучастен към случката.

„Имало едно време един мъж, когото го било страх да излезе навън…” Така започва ирландската анимация „Чаената чашка” (“Filiżanka”, 2015, реж. Елиф Боячоглу). В началото ѝ виждаме как бабата на главния герой му обяснява, че ако излезе извън къщата, моментално ще бъде изпепелен от света. Така минават годините и малкото дете израства в млад мъж, който през живота си не е напускал сивия си дом и се е крил в страх от смъртта. Но един ден някой почуква на вратата му и преди той да успее да реагира, в дома му нахлува девойка с яркочервена коса и красиви цветни дрехи. Тя му разказва за прекрасния напълно безопасен свят, който се намира от другата страна на вратата. Така, съблазнен от представата за непознатото, героят най-накрая се престрашава да излезе навън. В 5 минути режисьорът Елиф Боячоглу ни показва как светът може да бъде плашещ и опасен, но това не означава, че трябва вечно да се крием от него, а опитите ни да се предпазим от злото единствено ни правят по-крехки и податливи при сблъсъка ни с него.

Селекцията от фестивални късометражни филми определено е доста интересна и препоръчвам на всички да се възползвате от възможността и да посетите следващата прожекция на 18-и март от 19:00 часа в пространство ДНК, намиращо се в подлеза на Националния дворец на културата.