Честита Баба Марта

Първи март всяка година е повод за радост в България, където хората се окичват и даряват един друг с мартеници, символизиращи здраве, радост и късмет. Освен всичко друго Баба Марта слага край на зимата и начало на пролетта.

Смята се, че с мартеници - тогава само овързани червени и бели конци - се кичели още траките, а в последствие и българите, като се среща мнението, че българите са първоносители на тази традиция. Извън България Баба Марта се празнува само в частите на балканските страни и Молдова, където има или е имало голямо българско население.

Баба Марта е митологичен образ във фолклора на България, почит към който се отдава всяка година от първи март до края на месеца. Тя е сестра на Голям Сечко (януари) и на Малък Сечко (февруари), които често я дразнят и затова тя е ту добра, ту лоша, което води до непредвидимост на характера й и на времето през месеца.

В класическия си вид мартеницата (марта, мартичка, гадалушка, кичилка) представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.

Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта, след което се връзват на клончета от цъфнало дърво или храст. Друг обичай е мартениците да се носят, докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета.