Божидар Димитров тръгна да редактира Уикипедия

Директорът на НИМ Божидар Димитров е изпратил писмо до Уикипедия, в което настоява за поправка в текста за базиликата „Света София” в Истанбул. Там е написано, че тя е дълга 76.50 метра, когато е построена в средата на VI век, и че „близо 1000 години е била най-голямата църква в света”.

"Това не е вярно. „Света София“ е била по-малка дори от „Сан Пиетро” в Рим, която е съществувала до началото на ХVII век и е била дълга 100 метра", казва той.

Според него Голямата базилика в Плиска е била дълга 102.50 метра, което я прави най-голямата в света. Затова той иска от сайта да направят следната промяна в подредбата си:

1. Голямата базилика в Плиска – 102.50 м
2. „Сан Пиетро” в Рим – 100 м
3. „Света София” в Константинопол (Истанбул) - 76.20 мра

^{Реставрацията на Голямата базилика в Плиска. Снимка: НИМ.}

В това време Димитров информира, че за възстановяването на Голямата базилика, което се извършва в момента, той е намерил тухли с цвят, идентичен с цвета на средновековните, т. е., те не червенеят ярко като тези на Ларгото.

Освен това историкът разкри малко известен факт: по сигнал на ръководен кадър на железопътното ведомство (името му се пази в тайна) през 1870 г., при строежа на първата ж. п. линия у нас, Мидхат паша, управител на Туна вилает (Дунавска област, б. а.), е наредил да бъдат взети квадри от руините на Голямата базилика. С тях са изградени гарите в Хитрино, Каменяк и Каспичан, както и други ж. п. съоръжения (водонапорни кули и пр.).

^{Реставрацията на Голямата базилика в Плиска. Снимка: НИМ.}

Те са излезли вече от употреба и се саморазрушават. Божидар Димитров смята да поиска от министър Московски камъните и разчита, че той ще му ги даде и без пари, тъй като знае, че министърът е върл привърженик на възстановяването на най-големия християнски храм в света.