Басня за спектакъл и зрител в Малък градски театър „Зад канала“

“Каква поука бих могъл оттук да вадя?
Аз виждам даже две: сред всичките вреди
ти от най-малките най-много се пази;
избягнал не едно премеждие зловещо,
загива си човек от нищо-нещо.”

Това е финалът на баснята за комар и лъв на Лафонтен, която ще намерите в най-новото представление на Малък градски театър „Зад канала“ – „Бел ами“. Какво прави тя там, не разбрах със сигурност, но се вдъхнових да напиша и аз една басня, озаглавена „Спектакъл и зрител“. Започвам.

Ако не ви е познат, сюжетът на романа „Бел ами“ на Мопасан проследява изкачването на мъж на име Жорж Дюроа в обществото. Забавното е, че вместо стъпала той използва женски глави, почти всички от които – празни. Избира си и област, която е известна с нечистоплътието си - журналистиката. В ролята на мустакатия Дон Жуан е Калин Врачански, около когото витае ореола на телевизионна звезда. Стените на стъкления дом обаче се счупиха отдавна, а и в театъра стена, която да те спаси, няма. Иначе казано плътността на образа и увличането на публиката по него не се получиха на г-н Врачански.

Втори опит направи Герасим Георгиев – Геро, който бе г-н Валтер - собственикът на вестника, където нашият красив приятел решава да прави кариера. Геро е артистичен, забавен, органичен и носи свежест, когато се появи на сцената. Също толкова свеж може да бъде редом с краставичките на Женския пазар, защото му липсваше всякаква артикулация и големи части от текста му не достигнаха до разположените ми на балкона уши.

Нежната част от актьорския състав срина момчетата. Луиза Григорова, с аристократичното си излъчване, красивата си осанка и поетичния изказ, породи в мен само задоволство. Но черешката, или може би е по-добре да кажа - крушата на тортата беше, Василена Атанасова, която изгради ясен и безкомпромисен пародиен образ. Съпруга на Валтер, жена, увлечена по по-млад мъж и майка на момиче, влюбено в същия по-млад мъж. Това е ситуация, в която само талантът може да ти помогне, а тя има от него в изобилие. Напомни ми на Лайза Минели не само с външността си, но и с капчиците лудост, които плуваха в очите ѝ. Ако има някой, заради когото си струва да паркирате лодката си зад канала, тя е човекът.

В „Бел ами“ ще срещнете още Петър Калчев, Алиса Атанасова, Таня Пашанкова, Христина Караиванова, Владимир Зомбори, Васил Банов и Владимир Димитров. Сред тях ще намерите страхотни млади актьори.

Сега, струва ми се, баснята трябва да върви към своя край. Изискванията към театроправенето трябва да вървят нагоре. А краката ви трябва да вървят надолу по стълбите към салона на Малък градски театър „Зад канала“ на 1, 9 и 28 април, за да потвърдите или оспорите всичко, казано за „Бел ами“.

„Каква поука бих могла от тоз спектакъл да извадя?
Аз виждам даже две: сред всичките актьори
ти от най-комерсиалните най-много се пази;
избягнал не едно представление зловещо,
отчайва се човек от нищо-нещо.“