Б.Т.Р. Live: ''Пъзел'' през годините

Пред близо 3000 души в запълнената според валидните COVID мерки зала 1 на НДК на самия 13-и октомври „Б.Т.Р.” представиха 13-я си албум. Особено „по време на чума” това си беше истински пир за родния БГ рок фен. Видеофонът зад групата редеше парченца от „Пъзел” – а те (музиканти и гости) запълниха Пъзела и със стари класики. Изпълнители и публика си раздадоха поредни порции любов. Прекарахме си добре. (Чувствам се длъжен да отбележа събитието – заради самите „бетерейци” и албума – но без този път да се правя на репортер на повода и лайва.)

В интервю преди концерта Наско Пенев казва, че „пускането на албуми на физически носители не е демоде” – въпреки Мрежата и дори това, че някои фенове нямат на какво да ги просвирят. Много съм съгласен: не, понеже съм от остарелите меломани-хайфисти, чиито декове и плейъри още раждат чудесния звук. А и защото за музикалното разпространение на творчество на уважавана (и уважаваща се) група – едно „сиди” си е задължително. (Да не задълбавам във винилите, възкръснали от някое време, които у нас май вече няма кой да произведе). Тъй че, приветствам и съм саундово ентусиазиран от начинанието на групата. Отделно, последният им – тринадесети – „Пъзел” си заслужава.
Мозъкът е неведома машина с тайни подсъзнателни алгоритми. Самият акт на изваждането на диска от кутийката и полагането му в шейната на плейъра, беззвучно появилото се присъствие от колоните в стаята – даже не просвирили още първото интро от първия трак… това е една задължителна “mind-sound” подготовка за меломана и по-взискателния рокфен, преди да се потопи в потока на любопитството и сетне удоволствието от новия разказ на момчетата за света около нас. Защото те това е са направили – събрали са късчета разсъждения, наблюдения и желания от живота.

Същевременно, в „пъзела” е подредена много история, истински хора и случки, сантимент и философската мъдрост на зрелия музикант – каквито, безспорно, са четиримата останали основни членове на бандата. Пешо Пърпъла (който вече е „германец” в Боденмайс и долетя с неговата любима Стю за концерта; но той бе с фанелка на „Арсенал”, а тя – на „Пинк Флойд”, което не „попречи” бандата да обяви посвещението на титулната си песен) е „инспиратива” на едноименното парче. А „Вяра” се появява като текст в главата на Волен Николаев още през 2008-а.

Но „Б.Т.Р.” има какво да си спомнят и осмислят: групата е вече над четвърт век в БГ рок палитрата и е заслужила запазено място и в гилдията на своето Второ родно рок поколение, и въобще в националната културна хроника.

Давам си сметка, че в рок-антологията за „Цветята” (с приятеля Янев; не си пропуснал лайва, нали?) наблягаме основно на периода 1987/1992-93 г., а и на личните си реминисценции в епохалната 5-годишна рок експлозия от края на 80-те. Затова „участието” им (от с.150 в „твърдия раздел” на книгата) не е тъй съизмеримо, примерно с банди, които през 88-а вече имаха записани по едно парче, или участия на Първия и Втория Софийски рок фестивали. Но не сме пропуснали текстовете на 5 култови техни парчета (според нас, авторите) – история от раждането на Второто рок поколение, „Ритъм”, фестивалите, „Блек Топа”, плочите „BG Rock”.

Преди да ида на концерта, като прилежен архивар от рок-канцеларията, прегледах архивите. Първото (и единствено) парче, с което сме разполагали, докато тръгва Черната рок класация, т.е. до края на Осмото Десетилетие на миналия век, е „В пламъка на ада”. В чарта (който се завърта по „Хр.Ботев” едва от юни 1990-а) въртим „Магура”. И това са поне 2 години преди забележителния им концерт във „В.Андреев”, който пък се превръща в първия им (Live!) албум (касета), издадена от „Рива Саунд”. Там са „Магура”, „Лихваря”, „Първа кръв”, „Това е животът”… и това е самата история, а животът продължава. И пътят на „Б.Т.Р.” през културното ни поле до сърцата на феновете.

Че е значим – отново усетих в залата. Поне по две причини.

Атанас, Славчо, Иван и Илиян (и колегите-съучастници) винаги са били на крачка встрани от сценичната помпозност, от творческата мегаломания, от преднамерената ефектност. Избраха стилно-музикална гама за съществуването си, която ги остави витално дълголетни в сменящите се (уж) до еднаквост времена – та до днес, когато (нека да е само според мен) отново сме на изходната позиция от края на 80-те: рокът vs „естрадата”. И не, не че не могат да бъдат трашърско-метални; чудесният дует на Наско със Зве́зди Керемидчиев в чудесното парче на лайва (и с още гости на сцена) го доказва. И поне няколкото стила на парчетата от новия им албум. Но „Б.Т.Р.” са това, което са. Рискът е бил по-голям в началото на пътя им, рискът винаги си остава в малко постната сиво-бяла т.нар. българска шоусцена – но те не са страхливи (а талантливи), пък и постоянството им се отплаща в отзвука сред почитателите им. Вторият ми довод са именно те.

На концерта в Зала 1 на НДК имаше пристигнали хора от Горна Оряховица до Смолян, от София и от Германия. Майка със сина си им бе направила домашен сладкарски пъзел с глазура – в кутия за подреждане, с лицата им, който може и да се подреди, но и да се изяде. Пълната (наполовина заради Ковида) зала показа колко зажадняла е била аудиторията за такова събитие. Имаше парче, където в интрото някой от групата обяви, че ще оставят публиката да го изпее. И да, тя го изпя цялото! Бетеерци, след пандемията можете да организирате и запишете лайв-албум „The Best Of” без Наско; вие ще подавате фон тук-там, а 5 или 10 хиляди гърла ще изпеят парчетата. Имате право да се гордеете с музиката си, създала тази публика.

И аз имах нужда от тоя лайв! По-стар меломан, COVID, по-малко излизания – даже и с ваксината, едно тотално национално оскотяване и назлобяване в година с тройни избори… Не стигат само работещ дек и хрониката от касетите. Беше стилно, имаше възбуждащи появи: Маричков и Валди, Лечев, Санеца, даже Камен Донев пя. Имаше си дръм-соло, бас-соло (впрочем, много сполучливо и в драматургичен план с втория басист-зад-басиста и репликите „видими-невидими” ръце), пиано-балада. Самата поява на доайена-щурец след преболедувания вирус, е жест и колегиално признание за приемственост на поколенията. Два часа изстрадано удовлетворение – не само заради болното време, но и с натрупаните отсъствия на роксцената и в пробващите да отразяват и рока медии. Въпреки отбелязаните в „Българските рок архиви” в Мрежата вече над 100 създадени албуми и сингли. За финал, просто и кратко: „Б.Т.Р.”, благодаря и продължавайте!

(ПС. Бях ви съобщил преди няколко месеца, че можете да четете старите статии от българската печатна преса, излизали в края на 80-те – за БГ рока на новото за времето си поколение. Събрахме доста, тук: https://www.music.bg/lexicon/public/ За да ги има. Има го и хроникалния образ на групата, когато името им се пишеше без точки: https://www.music.bg/lexicon/public/article-by-keyword/БТР
Някои още пишат история.)