(Няма) Безплатен обяд

Икономиката има пряко влияние върху живота ни – време е да разберем как и защо!

Дейвид Смит умело и полека ни въвежда в модерната икономика, без сложни термини или сухи фрази. Благодарение на тази книга всеки ще придобие основни, практически познания, включително умението да разбира твърденията на политиците и дори да ги оспорва. Наши водачи са едни от най-великите имена в областта, като Смит, Маркс и Кейнс.

„(Няма) Безплатен Обяд“ се чете лесно и приятно и носи реални знания по тема, която мнозина погрешно твърдят, че владеят. Това е жизненоважна информация в тези времена на икономическа несигурност, еднакво полезна и за начинаещи, и за по-напреднали в сферата.

Дейвид Смит е многоуважаван икономически редактор на седмичника The Sunday Times и автор на няколко книги на икономическа тематика. Живее в Лондон.

Предлагаме Ви кратък откъс от книгата:

Работа и данъци

Всичко това е доста важно, особено когато става дума за икономическа политика. През 80-те, когато Маргарет Тачър оглавява Великобритания, а Роналд Рейгън – САЩ, акцентът се поставя върху ролята на стимулите под формата на намаляване на данъците. Доводът е, че ако хората запазват по-голяма част от доходите си – нещо, равносилно на увеличение на заплатата – те ще работят по-усърдно. От друга страна, ако ги „наказват“ с по-големи данъци, те ще работят по-малко.

Смущаващо за британското правителство се оказва проучване, поръчано от Министерството на финансите и проведено от професор Чък Браун от Стърлингския университет. Изследването установява, че е вярно обратното. При намаляване на данъците хората работят или колкото преди, или по-малко часове. При увеличаване те са принудени да работят повече, за да запазят нивото на доходите си (след облагане с данък). Следва ожесточен дебат без ясен победител. Повечето хора така или иначе не са в положение да променят работното си време, фиксирано от компанията, където работят. По-трудният въпрос – дали по-ниските данъци ще ги накарат да работят по-усърдно през отредените им работни часове (с други думи, дали ще повишат производителността си), все още няма окончателен отговор.

Има обаче други данни. През 1988 година най-високата ставка за подоходния данък е намалена до 40 процента и това, изглежда, насърчава повече международни компании да заработят във Великобритания – особено в областта на финансите, което води до съживяване на лондонското Сити. Намалява и стимулът със сложни счетоводни схеми да се избягва плащането на данъци. Това, както и по-сериозното повишаване на доходите на по-високоплатените служители, отколкото на населението като цяло, води до покачване на дела на данъчните постъпления от по-заможните данъкоплатци. През 1978–1979 година, когато най-високата данъчна ставка за подоходно облагане е 83 процента, 11 процента от приходите от данъка върху доходите идват от най-горния 1 процент от хората с най-висок доход. Към 2009–2010, когато ставката е 40 процента, делът е над два пъти по-голям – 26,5 процента. Тези години обаче са последните с 40-процентова ставка. През април 2010 г. лейбъристкото правителство повишава ставката до 50 процента като мярка за намаляване на бюджетния дефицит. Бизнесът предупреждава, че този ход ще окаже сериозен демотивиращ ефект. През май коалиционното правителство обещава да проучи дали по-високата данъчна ставка ще увеличи нетните приходи от данъци. В резултат през април 2013 г. ставката е намалена на 45 процента.

Делът на данъка върху доходите, плащан от хората с най-високи доходи обаче, не дава убедително доказателство, че намаляването на най-високата данъчната ставка мотивира работещите. Възможно е този факт чисто и просто да показва, че неравенството в обществото се задълбочава или че по-високоплатени служители имат стимул да работят във Великобритания, както се случва в Ситито след 1988 година.

Трябва да се спомене, че някои данъци, в частност свързаните с доходите, играят роля при преразпределението на дохода. През 2019–2020 г. делът на необложения доход на най-високоплатения 1 процент от населението е 12,8, но данъците го свеждат до 9,5 процента. В същото време преди облагане с данъци делът на доходите на най-нископлатените 25 процента от населението е 10,5 процента – вярно е, по-малко, отколкото на най-високоплатения 1 процент – но след данъците се вдига на 12,1 процента.

По-късно ще се върна към данъците. В едно отношение данъчните промени, изглежда, оказват ясен ефект върху желанието на хората да работят. Става дума за жените. Преди време във Великобритания семейните двойки плащали съвместен данък. Жена, наета на непълен работен ден, плащала данък съобразно максималната ставка на съпруга. През 70-те най-високата ставка е 83 процента, а през 80-те – 60 процента. При тези обстоятелства много двойки решавали, че не си струва жената да работи – или обратното, ако тя получавала по-висок доход. Независимото облагане на съпрузите, въведено в края на 80-те години от Найджъл Лоусън, министър на финансите в правителството на Маргарет Тачър, променя това. Жените започват да плащат данъци съобразно личните си доходи. Този ход внася съществена промяна на пазара на труда във Великобритания – в края на XX век броят на работещите жени се увеличава значително.