Бягство от Белене разказано в книга

Пет години каторжна работа в зловещия „превъзпитателен“ лагер за свободомислещи срещу тоталитарния комунистически режим у нас – Белене, бягство, две седмици прекосяване на България в глад и страх от залавяне, което би било равносилно на смърт, бяг през границата, докато не вижда на земята кутия от цигари с надпис на гръцки...

Недялко Гешев, след престой в гръцки лагер за емигранти, се установява в Белгия, където през 1983 г. пише вероятно първата книга за концлагера Белене. Моли своята колега Евелин Карлие да му помогне с редакцията. Тя я пише на пишещата си машина. Това оставя отпечатък в сърцето ѝ, който завинаги я свързва с България. Стават приятелски семейства, Недялко Гешев е кръстник на детето ѝ, иска да я води в родното си Хисаря и тя се заема да учи български. За съжаление Недялко Гешев почива, преди пътуването да се осъществи.

Евелин Карлие открива на сайта на Фондация Софийска платформа възможност да посети Белене и предприема в негова чест това своеобразно поклонение до местата на неговите страдания, описани в книгата. По време на обиколката става въпрос за книгата и така се стига до момента, в който издателство „Сиела“ я издаде.

На представянето на „Белене – Островът на забравените“, което се проведе на 25 юни във Френския културен институт в София, Евелин Карлие говори пред пълната зала на български език и сподели, че Недялко Гешев е избягал, за да бъде свободен, но и за да разкаже на света истината за своя народ, да покаже лицето на комунизма.

Вечерта бе емоционална и с присъствието на наследници на лагеристи. Събитието беше открито от Н. Пр. Мари Дюмулен – посланик на Франция, Томас Георгиопулос – заместник-ръководител на мисията на Кралство Белгия в България, и Нанси Шилър – президент на фондация „Америка за България“. Модератор на събитието бе Луиза Славкова от платформата belene.camp.

Н. Пр. Мари Дюмулен – посланик на Франция

„Една европейска демокрация се измерва по това, което е готова да научи за себе си. От опит знаем каква е цената на мълчанието“ – бяха думите на Н. Пр. Мари Дюмулен, поланикът на Франция. Тя изтъкна, че Европа познава лагерите на фашизма, но дълго време за лагерите на Сталин едва се споменава. Френският философ от български произход Цветан Тодоров е един от първите, който осветлява пред европейската общественост лагерите, създадени и използвани от тоталитарните режими в Източна Европа.

Специално за представянето на книгата бе дошъл синът на Недялко Гешев – Димитри Гешев. Той сподели, че с брат му са знаели, че баща им е избягал от някакъв лагер, но за преживяното в него баща им никога не разказвал. Чак когато прочел книгата, осъзнал за всички издевателства и ужаси, през които е преминал.

Историята на Недялко Гешев започва с ареста му като войник. Преди това, през 1951 г., неговият баща и неговият брат са арестувани и изпратени в Белене. Когато влиза в казармата, с други войници разбират, че в страната има сражения с горяни, въоръжената антикомунистическа съпротива по онова време. Април - май 1951 г. е апогеят на тази съпротива – историкът Борислав Скочев постави книгата в контекста на времето при представянето на книгата. – Семействата на войниците са земеделци, принуждавани да влязат в ТКЗС и след отказа им репресирани. Това ги подтиква да създадат една конспирация. Момчешка работа, но е разкрита. Недялко Гешев е осъден , влиза в затвора и малко след това е изпратен в Белене.

Белене продължава да бъде концлагер, където са изпращани хора без съд и присъда, които не са извършили престъпление. Но в един кратък период от май 1952 до есента на 1953 г. там са изпратени и затворници – хора, осъдени по съдебен ред. Това е една следваща крачка по следване на съветския модел. В съветските лагери хора са изпращани по административен и по съдебен ред.

„Ние често казваме, че България няма своята 1953, че няма своята 1956, че няма своята 1968 година. Но ние имаме своята 1950-та и 51-ва година. Това са години на бунтове. Повсеместни бунтове в цялата страна. Женски бунтове срещу държавните поръчки По 100, 200, 300 жени излизат на площада и протестират с викове „Защо взимате хляба на децата ни и го давате на руснаците!“ Хората във всяко село отиват и разграбват добитъка си, инвентара си, който вече е взет от тези принудително създадени трудово-кооперативни стопанства по съветски модел. Така че това е година на бунтове. В момента записваме със Софийска платформа имената на хората, които са били в Белене, с проф. Колева, и виждаме, че почти всяка заповед от тази година е за хора, които по някакъв начин имат връзка или с „бандитите“ - както са наричали горяните, или с разграбването на добитъка.

1951 е и година на масови арести, когато съветските съветници в МВР, начело с ген. Филатов от НКВД организират две акции на масови въдворявания. Всъщност ние нямаме достатъчно пълната картина на тази съпротива срещу комунистическия режим и този закон, който се подготвя за закриване на Комисията по досиетата под един благовиден предлог, че ще бъде преместена в Държавния архив, всъщност е опит не само да се запазят имената на агентите, на служителите на Държавна сигурност, на престъпниците, но и да се прикрие тази българска история. История на истинска съпротива срещу съветизацията, срещу налагането на един тоталитарен режим. Недялко Гешев е всъщност част от тези повсеместни масови български бунтове през 1951 г.“ - Борислав Скочев припомня една много слабо позната част от новата ни история, услужливо замитана, за да създава комфорт на продължаващите да ни управляват хора с агентурно минало.

„Историите – човешки, лично преживени и разказани, са единственото, което ни остана да се борим срещу пропагандата. Всяка история променя света, нашето светоусещане, и ние наистина можем да допринесем за това с повече разказани истории – вярва Захари Карабашлиев.

- Във всяка страница буквално има момент, който ти оставя завинаги спомен. Да речем този епизод с 14-те наказани на понтона. 14 млади момчета в най-студените часове, дни, седмици, са оставени във водата, един понтон на ужаса – така го нарича Недялко Гешев - и пред очите на останалите лагерници те стоят там, без да се хранят, оставени да умрат пред всички. И какъв триумф на издръжливостта е това, че те остават живи. Но представете си назиданието, наказанието не само да си един от тях, но и да наблюдаваш всичко това, да си безпомощен към страданието на своите другари. И това, което прави тази книга много автентична, е любовта, с която Недялко Гешев говори за своите другари.

Думата другари, която е толкова опорочена от съветския режим! Това може би е най-грозната дума в моето детство – другари и другарки. Нямаше по-голяма травестия на тази хубава дума другари! Но в книгата Недялко Гешев я използва точно в този смисъл – на хора близки, изпаднали в една и съща ситуация.

Или пък когато избягва първия път и влиза в един хамбар при животните в първото близко село, как домакинът му помага. Как няма пари да му даде, но все пак го успява да го подкрепи, нахрани, облече. И с каква ревност той пази неговото име. Когато го хващат, те го инквизират страхотно. Той трябва да издаде някого. Но той не го издава“ – разказа вълнуващи моменти от книгата по време на нейното представяне Захари Карабашлиев.

На дискусията, която се оформи при представянето на книгата, естествено дойде и темата за смелостта. „Мисля, че човек се ражда такъв – е мнението на Захари Карабашлиев. - Не мисля, че тази смелост може да се възпита, но мисля, че тя може да бъде поощрена. А всъщност задачата пред комунистическия концлагер е да бъде смачкана всяка наченка на гражданска активност, на смелост. Това в крайна сметка го постига. Бягството, описанието на затвора, това напомня и за Георги Раковски, и за Любен Каравелов, и за Константин Величков, особено за Светослав Миларов, който бяга от цариградските тъмници. Една може би не голяма, но все пак съществуваща традиция в българската литература, напомня на хъшовете, които отиват във Влашко, в Сърбия, за да се борят от там за свободата на България. И това прави Недялко Гешев в крайна сметка, защото тук тоталитарният режим стъпква всичко и борбата в един момент става невъзможна след тези бутове. От Белгия в следващата част на живота си той прави много, участвайки в земеделските мигрантски организации. Смелостта е добродетел.

Смелост, усещане за справедливост, щедрост - всичко това, което виждаме у Недялко Гешев. Задачата на всяко държавно устройство е да не допуска смелостта да бъде санкционирана, наказвана, остракирана, а това, което прави съветският режим, е много просто – да унищожава всички смели по един или по друг начин. Който си е надигнал главата е бивал репресиран. Бил е убиван. В началото са физическата разправа, убийствата, безследните изчезвания. После концлагерите, после другите видове репресии. Формите на репресия са много. Всяка проява на смелост е била унищожавана. И никое общество към днешна дата не може да се похвали с това, че смелостта е на пиедестал в неговото общество. Това, което виждаме в Украйна, вероятно е най-голямата проява на смелост, на дързост, на политическа и държавническа храброст, каквато Европа и светът не беше виждал в последните 70-80 години. И слава Богу, че се появи, за да ни покаже, че Европа има нужда от това и това е истинското лице на Европа. И не можем да си позволим да паднем в жертва на тиранията. Независимо дали тя идва от изток или от запад. Тиранията е една и съща“ – бяха думи на Карабашлиев, който си пожела три неща – в българските училища да се учи по добри учебници по история, в които да бъде вкарана думата съветска окупация, да се знае истината за концентрационните лагери по време на социалистическия режим и да бъде включено, за да не бъде забравено от обществото позорното кандидатстване на комунистическите български управници България да стане 16-та съветска република. Защото това, което първо направи режимът на Путин, бе да пренапише историята. А ако децата не знаят какво е било, не можем да възпитаваме смели, горди хора, които да водят Европа напред, убеден е Захари Карабашлиев.

Следете новините ни в :