'Бъдещето на почти всичко' от Патрик Диксън – как ще се промени светът до края на века?

„Бъдещето на почти всичко“ – пътеводител за нашето бъдеще, отправя предупреждения какво да очакваме от века, в който се намираме, от лидера в прогнозирането на глобалните промени Патрик Диксън.

По книжарниците излезе „Бъдещето на почти всичко“ – забележителен труд от футуриста Патрик Диксън, когото „Уол Стрийт Джърнал“ нарича „гуру на глобалната промяна“. От бурното ни време в настоящето чак до първите десетилетия на следващия век Диксън прави разбор на всичко, което можем да очакваме, и ни предупреждава как да се подготвим, ако искаме бизнесът ни да оцелее.

Пандемията от COVID-19 разкри много от слабостите на днешните общества. От липсата на подготовка в лицето на невидима заплаха, която се разпространява лесно и бързо, през социалните политики на държавите до вкоренените слабости в начина, по който мислим за икономиката. Още по-тежко е положението, когато целият свят посреща епидемията заедно, което намалява шанса за външна подкрепа.

Въпросите, които развълнуваха целия свят, са ясни. Колко често се случват кризи от подобна пропорция? Преборихме ли се, или се намираме на прага на век, криещ още по-големи заплахи от вирусни епидемии? Какъв ще бъде изходът от икономическата криза и колко бързо ще забележим възстановяване? Колко още вреди могат да нанесат фалшивите новини и лъжовната пропаганда върху демокрацията? Какво е дългосрочното бъдеще на ЕС и Великобритания? Докъде ще стигне изкуственият интелект и ще започне ли роботиката да превзема нискоквалифицирания сектор?

Над тези и десетки други въпроси разсъждава Патрик Диксън в прогнозите си за утрешния ден. Над сто тенденции, които засягат всеки аспект от личния ни живот и живота ни в обществото, оформят цялостна картина на един век, който още в началото си е белязан от сериозна криза. Всяко едно стъпало в бизнеса – от малкия бизнес до големите компании, наемащи стотици служители – трябва да е наясно с предстоящите глобални тенденции, ако иска да оцелее в утрешния свят.

„Бъдещето на почти всичко“ от Патрик Диксън е рядко срещано постижение с всеобхватността си. Водещ медиен експерт по глобални тенденции, консултант в ръководните екипи на редица световни корпорации и популярен лектор с публика от над 450 милиона души по цял свят, Диксън е признат за един от топ 20 най-влиятелните бизнес мислители на нашето съвремие.
„Абсолютно блестящо. Обичам вълнуващото мислене и писане на този човек. Това са дълбоки проникновения в материалните и нематериални хоризонти на бъдещата промяна, подкрепени от мъдростта за нейната дълбока движеща сила – човешката природа.“

Найджъл Никълсън, професор по организационно поведение, London Business School

Откъс:

Истината за бъдещето

През следващите 20 години нашият свят ще стане свидетел на поредица разтърсващи събития и изобретения, които ще засегнат правителства, корпорации и личния ни живот. Ние се носим с главоломна скорост към бъдеще, разбирано от малцина, но имащо огромни последици за човечеството.

Грабнете бъдещето в ръце или то ще ви сграбчи в своите.

Моята работа е да живея през 2050 г. и да виждам утрешния ден като история.
От 1996 г. насам работя с около 400 от най-големите 2000 компании, обхващащи всяка индустрия, както и с много правителства, откъдето черпя информация за истината относно живота, който предстои. Повечето прогнози, направени от мен в 17 книги и хиляди речи и презентации, са се сбъднали. Тук са събрани нещата, които говоря пред висши лидери по цял свят за развитието до 2050 г., а и далеч по-нататък, въз основа на доказана методология. Има дори глава за живота през 2120 г. Както ще видим, занапред дискусиите в конферентните зали ще касаят не толкова тенденциите, които често пъти са очевидни, а момента на настъпване на събитията, който ще е от критично значение. Например кога повечето нови автомобили, продавани в Париж, ще станат електрически?

Какво всъщност се променя – защо много 
от тенденциите ще отшумят

Изправени сме пред най-големите заплахи за оцеляването в човешката история, докато технологиите, от своя страна, също предлагат най-големите възможности, известни досега, за решаване на тези предизвикателства.
Потребителските нагласи се изменят радикално. Повечето днешни компании няма да съществуват след 20 години. Кои ще бъдат победителите, а кои – губещите? И какви действия трябва да предприемат лидерите?

Идните поколения ще бъдат шокирани от днешните темпове на нарастване на населението, от нашата разрушителност, от безогледното замърсяване с отпадъци и токсични материали. Решенията, взети през следващите две десетилетия, ще променят живота на земята за повече от 10 хиляди години, а милиони видове ще изчезнат, докато ние продължаваме да усилваме парниковия ефект и да прекрояваме лицето на планетата.

Наследниците ни ще са шокирани и от „асиметричния“ характер на риска: как сравнително малки групи, разполагащи с ограничен ресурс, са в състояние да диктуват цели национални програми, да доминират глобалните новини, да спъват икономическия растеж, да налагат промени в корпоративната политика и да държат цели общности като заложници. Затова следва да обърнем особено внимание как такива групи ще придобиват сила за в бъдеще и какви могат да са техните мотиви.
От друга страна, редица тенденции ще се развиват също толкова бавно и предсказуемо, колкото през последните 30 години. В много отношения ежедневието на повечето хора ще се мени не така драматично, както мнозина предполагат. Всъщност историята показва, че колкото по-стряскаща е дадена Прогноза, толкова по-малко вероятно е тя да се сбъдне, така че следва да се отнасяме с известни резерви към раздувани от медиите теми като Брекзит или дългосрочния ефект от управлението на президента Тръмп.

Много „основни тенденции“, които сега доминират медийното внимание, ще отшумят напълно, и то съвсем скоро. Някои аспекти от цифровата революция например наближават своята зрялост. За по-малко от пет години електронната търговия на дребно във Великобритания нарасна повече от два пъти, от 12 до 24% от всички покупки. При това темпо след още десетилетие тя ще трябва да обхване 100% от покупките в Обединеното кралство, което, естествено, няма как да стане. Така че кривата на сегашния растеж ще се забави и изравни в обозримо бъдеще. Същото важи за дела на хората, притежаващи смартфони в световен мащаб, за частта от времето, прекарвано онлайн, и т.н.

Можем да гледаме на собственото си бъдеще като на нещо, за което следва да се подготвим, или нещо, което ще бъде оформено от нашите действия. В този смисъл настоящата книга е по-скоро футуристична, отколкото фаталистична.
Както някои мои клиенти установиха от собствен опит, дори да имате най-добрата стратегия на света и отлични лидери, ако светът се промени неочаквано, просто ще ви запрати още по-стремглаво в грешната посока. В първото си поприще като лекар, грижещ се за умиращи раково болни, научих, че животът е твърде кратък, за да пилеем дори ден от него в неща, които са пълна загуба на време или в които не вярваме – така че спешно да разберем накъде отиваме.

Най-големият риск е институционалната слепота

След като медийните заглавия са пълни с плашещи, сензационни, объркващи, безумни и безсмислени прогнози, откъде да почерпим истинска далновидност и прозрение? Трябва да започнем със собствения си здрав разум и с отворени очи.
Дълги години съм наблюдавал отново и отново, че най-големият риск за всяка организация (а всъщност и за всяка Прогноза) е институционалната слепота. Ако банкери прекарват твърде много време с други банкери, резултатът е банкова криза. Ако ИТ специалисти прекарват твърде много време с други ИТ специалисти, резултатът може да е ключова слабост в системата, лош клиентски интерфейс или уязвимост към кибератаки. Ако военни командири прекарват твърде много време, играейки военни игри с колегите си, резултатът може да бъде…

Най-плашещата публика, пред която съм говорил

Аз изнасям до 60 лекции годишно в много страни, но най-плашещата публика, пред която съм се изправял, беше в Пентагона. Трябваше да говоря пред 500 висши военни и да им предложа начини, по които да приложат огромния си боен потенциал за намаляване на международното напрежение, подобряване на имиджа на Америка, предотвратяване на бъдещи войни и премахване на заплахите за националната сигурност.

Хората в аудиторията командваха най-голямата армия в света от кораби, изтребители, подводници, ядрено оръжие, крилати ракети, дронове, танкове, артилерия, сухопътни войски, военно разузнаване и т.н.
Преди началото на лекцията обиколих изложбената зала отвън, търсейки вдъхновение в последния момент. Тя бе пълна с впечатляващи образци на бойна техника. Маркетингови екипи от глобални оръжейни компании ми обясняваха как с помощта на техните екзотични технологии могат да се изтребват огромен брой хора още по-ефективно и с по-малко усилия и риск.
Направи ми впечатление колко отживяло звучат думите им. Оръжията бяха наистина впечатляващи, а технологиите – страхотни, но притежаването на по-големи пушкала никога не може да изгради доверие, да се справи с основните причини за конфликта, нито да утеши разбитите сърца на победените.

Как да предизвикаме голям конфликт за секунди

В бъдеще решаващият въпрос за командира няма да бъде с колко ракети, дронове или други сили разполага. Ще е по-скоро нещо от рода дали да даде заповед за стрелба по шестгодишно момиченце, което върви към контролно-пропускателния пункт на американската армия и което вероятно носи бомба. И то пред вторачените обективи на телевизионните новинарски емисии.

Смъртта на едно дете може да предизвика гняв сред местното население, по-широки граждански вълнения и по-нататъшно кръвопролитие, както и глобално осъждане. Цялата мощ на военната суперсила е напълно безполезна в такъв момент.
Докато крачех пред онази зала, най-много ме притесниха сериозните предупреждения, че съм първият неамериканец, комуто някога е било позволено да се обърне към въпросния редовен военен форум. Дотогавашната политика била, че само гласовете на американски граждани заслужават да бъдат чути. Трябваше да приема като привилегия, че съм допуснат, а те са благосклонни в желанието си да изслушат някого с различен светоглед. Подобна слепота ще откриете във военните игри, играни и от други министерства на отбраната, в много държави по света.

В капана на тясната визия

Никоя организация не е застрахована от лека форма на колективна лудост – иначе казано, от неспособността да вижда по-широкия контекст. Всеки от нас чете света наоколо през собствен чифт очила, които допълнително изкривяват възприятията и реакциите, вече бездруго оформени от нашия произход, култура, история и опит. Ето защо най-важната стъпка към точното прогнозиране е да сме наясно с ограниченията си. Свалете своите очила и създайте достатъчно мислено пространство, за да наденете чуждите.

Лично пътешествие

Моето житейско пътешествие ме е отвело в 60 страни по света. Разговарял съм с лидери на правителства и водещи корпорации от всяка индустрия; срещал съм се с новатори и предприемачи; съветвал съм свръхбогатите; работил съм и с най-бедните в гетата на мегаполисите, бежанските лагери и затънтените селски райони.

Пазарните проучвания не могат 
да предсказват бъдещето

Една от първите истини, които усвоих, е, че пазарните проучвания са безполезен, скъп и опасен инструмент за всичко друго освен за съвсем краткосрочни прогнози. Компании и правителства харчат по 46 милиарда долара годишно, питайки хората как ще се държат. Но настроенията се менят за часове в отговор на нови продукти, социални медии, примери на насилие, спортни събития, гръмки скандали или смъртта на някой национален герой.
Това не значи, че проучванията на пазара не са важни. Трябва да следим отблизо клиентите си и техните настроения. Слушайте внимателно какво казват и решавайте всички проблеми, които срещат. Но не им вярвайте, щом стане дума за бъдещето.

Една дума ще определя бъдещето

Друга истина, която научих, е следната. Един-единствен фактор ще влияе на бъдещето повече от всякакви събития, икономика, иновации, технологии, демография, религия или политика. Лидерите често се съсредоточават върху показатели, данни, финанси, анализи, процеси, клиенти, конкуренти, инвеститори, обществено мнение и регулации. Всички тези неща имат значение, но има друг централен елемент, който е още по-важен за оформянето на утрешния ден.
Ако искаме да изследваме бъдещето, трябва да се запитаме какво хората е най-вероятно да МИСЛЯТ и да ЧУВСТВАТ. Тоест всичко се свежда до понятието ЕМОЦИЯ. Както ще видим в следващите глави, емоционалните реакции често са много по-значими от самите събития. Всяко лидерство трябва да гради връзка с емоцията – именно затова роботите не могат да ръководят.

Колко далеч напред да гледаме?

Когато ме помолят да изнеса лекция за бъдещето, винаги задавам един и същи въпрос: колко далеч искате да ви отведа и в кои области?
Ако сте борсов търговец, ви е нужно да виждате само 3 милисекунди по-напред от пазара, за да натрупате милиарди от високочестотна търговия.
Ако сте модна къща, шест месеца визия вероятно ви стигат.
Ако сте банка, хоризонтът ви трябва да е около пет години, докато ако сте застраховател, той трябва да обхваща десетилетие и повече.
Клиентите ми по фармация се нуждаят от 25-годишна Прогноза, защото изнасянето на ново лекарство на пазара отнема 15 години, а патентите изтичат след 25.
Енергийните компании гледат още по-далеч. Неотдавна разговарях с висш ръководител от сектора, който десетилетие по-рано бе подписал договори за добив на нефт и газ от Каспийско море. Щеше да отнеме още десетилетие, преди инсталациите да влязат в експлоатация, с продължителност на живота 30 и повече години. Затова при сключване на такива договори е нужен 50-годишен поглед върху развитието на цените на енергията.

Как да отгатваме бъдещето?

Откъде, за бога, да знаем каква ще е средната цена за барел петрол от 2040 до 2050 г.?
Някои хора казват, че е невъзможно и безсмислено дори да се опитваме да прогнозираме. Всичко, което можем да сторим, е да се подготвим за несигурността. Но това е опасна, наивна и фаталистична глупост. Естествено, много зависи какво се опитвате да предскажете.

Вярно е, че никой не може предварително да отгатне краткосрочните ценови и валутни колебания, резултатите от оспорвани избори или следващите ходове на безотговорни политици. Няма как да сме сигурни какво ще ни донесе утрешният ден, но и не това е целта. Напълно достатъчно е всеки, вземащ решения, да има добре обосновани очаквания за това кое е най-вероятно да се случи, а същевременно да взема предвид и алтернативни сценарии, за да управлява рисковете.