Три вдъхновяващи истории от Олимпийските игри, които надхвърлят границите на спорта
339 дни ни делят от старта на едно от най-грандиозните и дългоочаквани спортни събития за всички спортисти, треньори и фенове. Летните олимпийски игри в Токио през 2020 година ще започнат официално на 24 юли и ще приключат на 9 август догодина.
Форуми като този винаги остават в историята и в сърцата ни. Често, гледайки най-добрите спортисти в света, научаваме много за живота и за самите себе си. Олимпийските истории ни показват колко силен може да бъде човешкият дух, как не трябва да се отказваме пред трудностите, как мечтите ни могат да се превърнат в реалност – на пръв поглед абсолютно клиширани фрази, но затова пък толкова верни.
Точно поради тази причина решихме да ви припомним три вдъхновяващи истории, случили се през изминалите олимпийски игри, и случаите, в които вярата и духът надделяват над всичко.
Историята, която остави след себе си, състезателят на Германия по вдигане на тежести Матиас Щайнер
Със сигурност историята на Щайнер може да накара много хора да се замислят за възходите и паденията на един човек по време на житейския му път. Историята на Матиас е точно такава, като в нея се преплитат както тежките тренировки и успехът, така и истинската история за любовта, която му дава сили да продължи.
Роденият на 25 август 1982 година в Австрия състезател става известен на целия свят през 2008 година по време на олимпийските игри в Пекин, когато трябва да вдигне над 10 килограма над личния си рекорд, за да спечели златото. Той успява да вдигне тежест с тегло 258 килограма, като събира общ сбор 461 килограма и грабва титлата.
Всички обаче са разтърсени малко по-късно, когато по време на награждаването Матиас Щайнер не излиза сам на стълбичката, а със снимка на своята жена Сузане. Оказва се, че тя е починала през лятото на 2007 година в автомобилна катастрофа, докато е пътувала към мястото, на което Щайнер е бил на лагер.
Тогава Сузане е един от малкото хора, които го подкрепят безрезервно в тежкия му път на спортист. Когато е на 18 години, Щайнер се разболява от диабет, зрението му се влошава, но не се отказва от спорта. През 2004 година среща своята жена, която след като вижда бъдещия си съпруг по телевизията, настоява коментаторите на Евроспорт да ги свържат. Матиас приема поканата й за среща и скоро след това двамата вдигат сватба. Проблемите на австриеца с федерацията и липсата на финансиране го карат да избере да се състезава за Германия. При смяна на националността се чакат три години. Всичко сякаш се е наредило, когато идва и нелепия инцидент година преди Олимпиадата.
Така през 2008 година Матиас спазва обещанието към жена си, като си спомня как й е обещал един ден да стане олимпийски шампион. И той успява!
Златното сърце на лекоатлета от Доминиканската република Феликс Санчес
На олимпийските игри в Лондон през 2012 година лекоатлетът, който вече е двукратен олимпийски и двукратен световен шампион в бягането на 400 метра с препятствия Феликс Санчес изненада всички с волята си.
34-годишният тогава състезател прави впечатляващо завръщане на олимпийската сцена и триумфира в дисциплината за втори път след игрите в Атина през 2004 г.
Тогава той не е считан за фаворит, тъй като няма победа на голям турнир на открито именно от олимпиадата в гръцката столица. Най-доброто му постижение оттогава е сребърният медал от световното първенство в Осака през 2007 г.
След успеха той споделя: “Бях там, за да покажа най-доброто от себе си заради баба ми и да осъществя плана си. Почувствах се много добре и бях уверен. След осмото препятствие осъзнах, че имам шанса за победа.“
Той носи със себе си единствената му снимка от 2008 година, на която е заедно със своята баба. След като завършва първи, я изважда на земята и я целува. На церемонията по награждаването не може да сдържи сълзите си.
За силата на връзката баща - дъщеря и как един татко забави смъртта си, за да види момичето си си олимпийска шампионка
Още преди да навърши 21 години, „бенгалският тигър“ на руската художествена гимнастика Маргарита Мамун печели титлата при многобоя на игрите в Рио де Женейро и става олимпийска шампионка, противно на всички очаквания.
Предвид зашеметяващата конкуренция в руската художествена гимнастика, Мамун винаги се считаше за втората, като за по-талантлива винаги е смятана нейната най-близка приятелка Яна Кудрявцева, която е с две години по-малка от нея. Преди началото на Олимпиадата рускинята имаше седем златни медала от световни първенства и четири от европейски, но сякаш винаги оставаше в сянка.
Очакваше се на Олимпиадата да няма изненади и Кудрявцева да „вземе това, което й се полага“. Не така обаче се разви историята.
Маргарита е родена на 1 ноември 1995 г. Баща й, Абдула Ал Мамун е с бенгалски корени, откъдето идва и прякорът й. Абдула емигрира от Бангладеш в Русия, където става морски инженер. Там се запознава и с майката на Маргарита – Анна, която е бивша гимнастичка. Така започва и историята на бъдещата шампионка.
Когато идва време за Олимпиадата в Рио, Рита научава една от най-тежките новини, които един човек може да чуе в живота си. Тя разбира, че на баща й му остават два дни живот. Толкова му давали лекарите. Абдула се е борил с рака дълги години и е бил на път да почине, докато дъщеря му се състезава на най-големия спортен форум на другия край на света.
Освен с цялото напрежение и очаквания върху нея, гимнастичката трябва да се справи и с мисълта за баща си, за да може да изиграе съчетанията си.
„Единственото нещо, което можеш да направиш, когато излезеш, Рита, е да се молиш баща ти да е добре“, казва треньорката й Амина Зарипова преди началото на състезанието.
След това чудесата за нея започват. Рита успява да превъзмогне себе си и да изиграе отлично композициите си. Тя става олимпийска шампионка и застава рамо до рамо със съотборничката си Яна Кудрявцева, която след непростима грешка на бухалки остава втора.
Вижте тази публикация в Instagram.
Маргарита успява да прегърне баща си за последно. Абдула Ал Мамун опровергава прогнозите на лекарите и успява да дочака завръщането на дъщеря си в Русия. За последно вижда дъщеря си и се радва на успеха й. Само ден по-късно той си отива от този свят.