Руски хулиган: В марсилския затвор хашишът е валутата, пуши се свободно

В Русия се прибраха футболните запалянковци Алексей Ерунов и Сергей Горбачев, лежали в затвора в Марсилия заради организирането на масови безредици по време на Евро 2016. Руснаци и англичани се биха в града преди мача между националните отбори на двете страни. Алексей и Сергей изкараха 7 месеца в килията. Горбачев, един от тарторите на агитката на Арсенал (Тула), даде уникално интервю за Лента.ру.

- В Русия се носят легенди за комфорта в европейските затвори, но вие оценихте този в Марсилия с 2-3 по десетобалната система. Защо?

- Затворът "Бумет", в който бяхме ние, минава за един от най-тежките в Европа. Като условия е по-зле и от турските зандани. "Бумет" е пуснат в действие още преди войната. Комуникациите и жилищният фонд са в критично състояние. В два от блоковете едва не рухнаха стълбищата. Чистеше се само няколко пъти в седмицата.

Размърдаха се едва след заплаха с жалба до посолството ни. Персоналът на затвора отбива номера. За медицинското обслужване нямам думи. Давам му едно по десетобалната. Имах проблеми, но лекар така и не видях. Размърдаха се чак след жалба до посолството ни, но то пък оставаше седмица до пускането ни.

- Какъв е етническият състав на затворниците?
- На нашия етаж бяхме 30 души, от които 90 процента араби и чернокожи. Те са, меко казано, не особено развити. Направо не могат да четат. Всички търгуват с наркотици. Бяхме силно удивени, че в затвора хашиш се пуши като цигари. Няма никакво ограничение. Ръководството не смее да пипне хашиша по две причини - първо, така затворниците ставата по-благи и не правят проблеми. Второ, май във Франция ще легализират леките наркотици. Властите не знаят как да се борят и предпочитат да направя пари от акцизи.

Хашишът е валутата в затвора. При един обиск намериха 30 000 евро, няколко килограма хашиш и няколко айфона. Някои хора нарочно лежат, за да търгуват с наркотици.Семеен бизнес. Например, в нашия блок лежеше баща, в съседния синът му, а в един друг - дъщерята. Като глава на семейството всички го уважаваха много.

- В килията сте били само руснаци, но имаше ли проблеми с другите затворници?
- Всички знаеха за какво лежим, затова не правехме много крачки насам-натам. Но безпринципни младежи опитваха да ни провокират. Ние не реагирахме. Имаше един по-сериозен конфликт, но успяхме да го решим с мир.

Французите дадоха висока оценка на нашата славянска мъдрост. Руснаците - ние сме първи в света, всеки ни има страх. Никой не смее да ни каже нещо в лицето или да ни направи гадост. Накрая се радваха, че си тръгваме.

- Отслабнали сте с 6 килограма, лоша ли беше храната?
- А, не. Във френския затвор храната е по-хубава от тази в руския. Основните хранения бяха в 12,00 и в 18,00 ч. Много вкусни неща даваха - например, котлети с картофи. Е, понякога боб с някакви водорасли.

Имаше и магазин в затвора, но системата беше сложна. Пишеш списък с исканите продукти, дават ти ги след две седмици. Понеже всичко се прави на ръка, от магазина редовно бъркат. При грешка никой не връща парите, естествено. Веднъж ни докараха 30 арабски питки, без да сме ги искали. Но платихме.
- Знаехте ли френски преди затвора? Научихте ли го?
- Не знаех и не исках да знам, защото не мислех, че ще ми потрябва. В затвора обаче създадох много добри отношения с преподавателя по френски. Надявам се да ги задържим и сега, когато съм на свобода.
- Отбелязахте, че като изтече забраната ви от две години да стъпвате във Франция, обезателно ще се върнете, защото имате недовършени дела. Какво имате предвид?
- Не искам да отговарям. Времето ще покаже. Може да е шега, а може би не. Нека остане загадка.

- Защо се стигна до безредиците в Марсилия?
- В града цареше хаос. Организацията на полицията оценявам с тройка по десетобалната. Нямаше никакво разделение между запалянковците, никаква сортировка. Липсваха мерки. Англичаните можеха да си купят билети за всеки сектор, включително и този с руснаците. Полицията бездействаше. Аз много обичам да ходя на световни и европейски първенства, те са истински празник. Интересна ми е организацията. Във Франция дори ми се искаше да дам акъл на полицията.
- Как се държаха англичаните?
- В деня на мача до Старото пристанище на Марсилия имаше около 500 пияни англичани, ама много пияни. Повечето едва се държаха на краката си, други не успяваха. Масово хвърляха камъни и бутилки по полицията. Никой не им правеше нищо. Реших да видя какво става по баровете, стана ми интересно. Тази руска душа не издържа, но просто пушех отстрани.

Видях страшно пиянство, боеве, летящи стъкла. Но всичко това между самите англичани. Руснаци не участваха. Аз обичам на големите първенства да си общувам с останалите фенове. Интересно ми е колко са, какво правят, какви знамена имат.
- Според западните медии обаче руските запалянковци са преминали специален тренинг, действали са доста организирано и са атакували нарочно англичаните?
- Глупости! На пристанището бях само с още един приятел, имахме най-мирни намерения. Решихме да се разходим. Но на всеки метър ни провокираха. Един случай, пред очите ми стана, вече преля чашата. Приятел от Волгоград беше с жена си. Един пиян англичанин отиде при тях и директно започна да я задява, дърпа. Какво трябваше да направим? Да му отместим нежно ръката и да го помолим да си отиде? Това е истината. Битките започнаха спонтанно, нямаше организация. Виновни бяха пияните англичани и неорганизираните полицаи.
- Тогава защо получихте присъдата?
- Попаднах в руска група. Нападнаха ни с камъни и бутилки, трябваше да се защитим. Но всеки път съдът ми приписваше нови и нови епизоди, които увеличаваха присъдата. Отидохме на апелативен съд, можеха и да ме оправдаят напълно. Но Франция е горда страна, никога няма да признае грешка.

Мнозина ме питат - "Защо ти трябваше да ходиш там?". А какво да правя? Да си седя в квартирата или да се напия в някой бар. Имам други ценности. Обичам да гледам футбол, да общувам с други запалянковци, да разгледам града, да опозная местните жители. Искам да го правя най-човешки, особено преди Световното в Русия през 2018 година. Искам чужденците да разказват за нас с добро.

- Получихте ли подкрепата на руското посолство, на ръководството на Арсенал Тула?
- Отначало имаше проблеми с посолството, но намерихме общ език. В края дипломатите ни вече работеха с пълна сила, за което им благодаря. С Арсенал също не беше гладко в началото. Огромно благодаря на бившия генерален директор Андрей Никитин. Той сам организира морална и материална подкрепа. С него бяхме просто познати, но сега уважението ми към този човек е невероятно.

Помогнаха и властите в Тула. При завръщането ми мнозина земляци ме обявиха за национален герой. Какъв герой съм? Просто полежах в затвора. Да ви кажа, запознах се с куп произведения, посветени на затвора. Последно прочетох "Записки от мъртвия дом" на Достоевски. Той пише, че Русия е много странна държава. У нас затворените не ги считат за престъпници, а по-скоро за бедняци, на които всеки иска да помогне.
- Вие сте директор на строителна фирма, дългото ви отсъствие не попречи ли на компанията?
- Не. Много от партньорите ми замразиха работа и заявиха, че ще чакат да се върна.
- Тежко ли взехте решението да останете с Алексей Ерунов, макар че можехте да излезете месец по-рано?
- Не беше съвсем така, както го изкарват. Исках да помогна, да не оставям своя руски приятел в беда, но крайното решение го взе съдът. Властите не искаха да оставят в затвора само един руснак, страхуваха се от проблем. През цялото време се опитваха да ни изолират от другите, за да не стане белята.

Администрацията не можеше да предположи, че към края арабите и чернокожите идваха при нас сами в спортна зала, за да питат как правилно се правят упражненията. Аз напуснах затвора, но оставих последователи.
- Планирате ли са посещавате отново мачове на националния отбор? Или марсилската история ви уби желанието?
- Даже нарасна! Придобих безценен опит. Ако ме питат какво бих променил, ще отговаря - нищо. Имам вече диплома по френски език. Пет пъти в седмицата тренирахме здраво. Изучих Франция от затвора, получих огромен урок. Единственото отрицателно е преживяното от майка ми. Не успяхме да се видим за 7 месеца, но говорихме по телефона. Опитвах се да я успокоя. Журналистите видяха как се разплака на летището.