Какво трябва да знаем за изборите на 19 април

На 19 април 2026 г. България гласува на осмите предсрочни парламентарни избори за последните пет години. Те ще излъчат новите 240 народни представители в следващото 52-о Народно събрание.

Изборите се организират от служебното правителство на Андрей Гюров. Служебният премиер посочи, че към този момент има иззети над половин милион евро. Срещу тях има списъци с имена. Той подчертава, че е дал "разпореждане всеки сигнал да се разглежда внимателно, всяко нарушение да се преследва, и резултатите са безспорни". 

Служебното правителство одобри бюджет за предсрочните парламентарни избори на 19 април в размер на около 65,5 милиона евро. Последните предсрочни избори през октомври 2024 г. струваха около 50 милиона евро.

Oт 2021 г. насам са проведени общо седем парламентарни избори. Те са стрували на държавата близо 308 милиона евро.

На предсрочния вот ще се явят общо 24 формации – 14 партии и 10 коалиции. Вижте номерата на партиите и коалициите в бюлетините за изборите на 19 април тук.

Кой има право да гласува?

Гласуването на изборите е в общо 31 многомандатни избирателни райони (МИР), всеки от които излъчва предварително определен брой депутати, пропорционално на населението. Многомандатните райони съвпадат с административните области на страната. Изключение прави София-град, която е разделена на три района, и Пловдив - разделен на два. 

Според Изборния кодекс право на глас имат всички български граждани, навършили пълнолетие към изборния ден, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание "лишаване от свобода".

Изисква се гражданите да имат адресна регистрация по постоянен и по настоящ адрес на територията на страната, като поне единият от тях да е на територията на съответната община. Не се допуска гласуване с пълномощно, независимо дали е нотариално заверено. Гласуването се извършва лично от избирателя.

Въпреки че по закон гласуването е задължително, отказът от него няма последствия, тъй като през 2017 г. Конституционният съд отмени санкцията срещу тези, които не отидат до урните.

Как ще гласуваме?

Въпреки опитите за промени в Изборния кодекс и на тези избори ще гласуваме смесено - с хартиена бюлетина и с машина.

Само с хартиени бюлетини се гласува в избирателните секции с по-малко от 300 избиратели; в секциите в лечебни заведения, домове за възрастни хора и други специализирани институции; в секциите на плавателни съдове под български флаг; в арестите и местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода".

Ако избирателят сгреши при попълване на хартиената бюлетина, той има право да поиска втора бюлетина, но само веднъж. Сгрешената бюлетина, без да се разгъва, се унищожава, като член на СИК вписва върху гърба й "сгрешена" и се подпечатва и подписва от председателя, секретаря и член на комисията, след което се отделя настрани. На избирателя се предоставя нова бюлетина. При повторна грешка избирателят не получава нова бюлетина.

Важно е да се каже, че при гласуването с хартиена бюлетина се използва само син химикал, предоставен от член на секционната избирателна комисия. Внасянето на каквито и да било материали отвън е забранено.

Хартиената бюлетината е невалидна, когато вотът е отбелязан със знак, различен от "Х" или "V", има отбелязване в повече от едно квадратче или има отбелязване извън квадратчето. Невалидни са и бюлетини с надписи или със знаци, както и попълнените с различен от син химикал. 

Вотът на машина става със смарт карта, която се получава от секционната комисия. Тя се поставя в долния край на машината с чипа напред и нагоре. След това се отваря електронна бюлетина. В нея избирателят посочва номера на партията, коалицията или инициативния комитет, а гласуващите в страната могат да отбележат и преференция в съответната листа.

След като гласува, избирателят вади картата от машината и изчаква звуковия сигнал, преди да вземе разписка за машинния вот, наричана вече бюлетина. Картата се връща на член на секционната комисия, а бюлетината се пуска в урна. Машинният вот се отчита чрез ръчно преброяване на бюлетините от устройствата.

Една от най-честите причини за дефекти при машинния вот е преждевременното издърпване на хартията. Машината трябва сама да среже разписката след краткия звуков сигнал. Това е потвърждение, че сесията е приключила успешно и записът в електронната памет на машината е направен. Разписката е само хартиеното потвърждение за контролното броене.

Ако машината не отпечата разписка или изпечата проблемна бюлетина, то избирателят незабавно следва да информира секционната комисия. От своя страна те съставят протокол, а ако се установи, че машината е дефектирала и не е отчела вота, то ЦИК обикновено разрешава на този конкретен избирател да гласува с хартиена бюлетина.

Според Изборния кодекс всеки избирател сам сгъва разписката си с текста навътре по начин, който гарантира тайната на вота. Член на СИК поставя печат на гърба на разписката, след което избирателят пуска бюлетината си в непрозрачната кутия за машинно гласуване. Проверката на личната карта и подписите в списъка стават преди или след самото действие, но никога паралелно с прегледа на разписката.

При допусната грешка при гласуването, избирателят не може да промени своя избор чрез повторно гласуване, независимо от причината. По време на гласуването избирателят има възможност да провери и промени избора си преди да го потвърди. След потвърждаване на избора устройството запаметява гласа на избирателя и промени не са възможни.

Също както хартиената бюлетината, разписката от машината, вече наричана бюлетина, може да стане невалидна, дори и машината да е отчела вота. Не трябва да има надписи или знаци по бюлетината, както и целостта й не трябва да бъде нарушавана.

Изборният ден започва в 07:00 ч. и завършва в 20:00 ч. Ако след този час пред секциите има чакащи, гласуването може да бъде удължено с един час - най-късно до 21:00 ч.

Как се гласува с преференция?

При гласуването на парламентарни избори отбелязването на преференция е възможно само в България. Избирателите извън страната имат право да посочат само предпочитана партия или коалиция, но не и кандидат от листата ѝ. 

Изборът отново се отбелязва на съответното място (чрез докосване на екрана на машината или с "Х" или "V" в съответното кръгче от дясната страна на бюлетината). Ако в бюлетината не бъде отбелязана преференция, гласът се отчита за водача на листата.

Ако избирателят отбележи повече от един номер с преференция, бюлетината ще се отчита като действителна само по отношение на съответната партия/коалиция, чието квадратче в лявата част на бюлетината е зачертано, но преференция няма да се отчита.

Какво означава, ако гласуваме с "Не подкрепям никого"?

Всеки гласоподавател може да посочи в бюлетината квадратчето "Не подкрепям никого". Това ще направи гласа му действителен, но той ще се брои само за определяне на избирателната активност. "Не подкрепям никого" не влияе при отчитане на резултатите от вота.

Какво означава, ако гласуваме с празна бюлетина?

Празната бюлетина е недействителен глас. Тези бюлетини се броят само за определяне на избирателната активност, но нямат влияние върху резултатите, също както ако гласувате с "Не подкрепям никого".

Как да проверим в коя избирателна секция гласуваме?

Всички български граждани могат да проверят номера и адреса на избирателната секция, в която ще гласуват на предсрочните парламентарни избори. Това става по електронен път, като справки могат да се правят в сайта на ГРАО. Необходимо е да се посочи ЕГН, малко име, както и да се въведат цифрите от автоматично генериран код.

Проверка може да се направи и на единния номер 0800 1 4726, безплатно за цялата страна.

Ако сте студент и постоянният ви адрес е в друг град, може да гласувате там, където учите. Необходимо е в секция по избор да представите документ за самоличност, заверена за съответния семестър студентска книжка и да попълните декларация, че не сте гласували и няма да гласувате на друго място (тя е по образец и се предоставя в секцията).

Как гласуват хората с увреждания?

Хората с трайни увреждания, които не им позволяват да упражнят правото си на глас в изборно помещение, подават заявление за гласуване с подвижна избирателна кутия по електронен път в съответната община до 4 април. Към заявлението се прилага копие от документ на ТЕЛК (НЕЛК).

Ако този срок бъде изпуснат, избирателите с трайни увреждания могат да гласуват с подвижна избирателна кутия, но следва да заявят желанието си до пет дни преди изборния ден, и то при условие че на територията на населеното им място е назначена подвижна секционна избирателна комисия. Срокът за подаване на заявление е 13 април.

Как гласуват българите в чужбина?

В общо 493 секции в 55 държави ще могат да гласуват българите на предстоящите на 19 април парламентарни избори.

Броят на секциите зад граница е съкратен с 226 в сравнение с последния вот през октомври 2024 г. Това се наложи след като с гласовете на ГЕРБ, "Възраждане", ИТН и "ДПС-Ново начало" парламентът прие окончателно промени Изборния кодекс. С тях броят на секциите в страните извън Европейския съюз (ЕС) беше ограничен до 20, извън тези в посолствата и консулствата.

ЦИК посочва, че най-засегнати от ограничението са Великобритания, САЩ и Турция.

Посолството във Великобриятания е предложило да има 12 секции извън Лондон и 8 секции в квартали на Лондон. Няма да може да се гласува в почетните консулства в Ливърпул и Белфаст, защото те не са дипломатически и консулски представителства по смисъл на Закона за дипломатическата служба, отбелязва МВнР.

В САЩ са предвидени 6 секции в окръга на Чикаго, 4 - в окръга на Ню Йорк и по 5 - в окръзите на Вашингтон и Лос Анджелис.

Общо 7 секции ще има в дипломатическите мисии на България в Анкара, Истанбул, Одрин и Бурса, и още 20 извън тях.

Заради ситуацията в Близкия изток на тези избори няма да има секции в Израел, Йордания, Катар, Кувейт, Обединени арабски емирства, Саудитска Арабия. 

Сега подадените заявления за гласуване извън страната са двойно повече в сравнение с изборите през октомври 2024 г., но ЦИК отчита спад на интереса към вота в Турция.

В изборния ден с документ за самоличност в секциите в чужбина може да гласува всеки български гражданин с право на глас, дори ако не е подал предварително заявление.

Избирателите попълват декларация, в която да потвърдят, че няма да гласуват на друго място, като това може да бъде направено и извън изборната секция. Ако българин, който живее в чужбина и подаде заявление за гласуване там, се върне в България, той може да гласува по постоянен адрес.

Ако българин е в командировка или на почивка в България, то той няма право да гласува, освен ако няма настоящ адрес на мястото, на което отсяда - тогава трябва да е подадено и заявление в срок. Без значение дали на почивка, командировка или пътуване, всеки българин може да гласува в която и да е секция в чужбина с документ за самоличност и без предварително подадено заявление.

Къде можем да подадем сигнал за изборни нарушения?

От 19 март до 19 април в МВР работи денонощна телефонна линия за сигнали, свързани с изборния процес - 02/ 90 112 98. Сигнали за нарушения или евентуални престъпления може да се подават до МВР и по имейл: [email protected].

От 30 март в страната действа и специално комуникационно звено към "Единен европейски номер 112". Така на телефона за спешни повиквания 112 гражданите вече може да се подават сигнали за нарушения, свързани с изборите, като те ще се приемат от допълнителни оператори.

Сигнали могат да се подават в деня на вота до районните управления на полицията и дежурните районни прокурори - телефони за връзка с тях следва да ъбдат поставени на видно място пред всяка от избирателните секции. Сигнали за нарушения могат да се подават и до ЦИК.

Как се изчисляват резултатите от вота?

Изборите за Народно събрание се произвеждат по пропорционална изборна система с регистрирани в многомандатни изборни райони кандидатски листи. Мандатите в парламента са 240 и се разделят между партиите и коалициите, спечелили поне 4% от действителните гласове на изборите на 19 април.

При пропорционалните избори мандатите се разпределят по т.нар. метод на най-големия остатък - партиите получават предварителни мандати при делене на получените гласове на т.нар. квота на Хиър. Останалите се разпределят, като приоритет имат формациите с най-голям остатък. Една партия или коалиция може да получи най-малко 10 мандата - това е и минимумът за сформиране на парламентарна група при свикване на новоизбраното Народно събрание.

В изборите преференциалният вот може да пренареди кандидатдепутатската листа, ако даден кандидат е посочен от поне 7% от гласувалите за съответната партия/коалиция. Когато избирателят не е посочил изрично преференция, тя се отчита за водача на листата.

Кога се обявяват резултатите от изборите?

Социологическите агенции обявяват прогнозните резултати още в края на изборния ден - 20 ч. ЦИК трябва да обяви получените гласове и разпределението на депутатските мандати в Народното събрание за партиите и коалициите не по-късно от 4 дни след изборния ден (23 април). Съгласно Изборния кодекс ЦИК е задължена да обяви имената на избраните народни представители в срок до 7 дни след изборния ден (26 април). 

Следете новините ни в GoogleNews