Българи в Германия: Забавяне на посолството и МВнР доведе до малкото секции в страната

Българи в Германия изпратиха отворено писмо до институциите и медиите у нас с възражение срещу малкия брой секции в страната за парламентарния вот на 26 март.

По последни данни българската общност в Германия наброява над 226 000 души, от които около 180 000 са с избирателни права. Tова е и най-голямата българска общност в страна от Европейския съюз. Те ще трябва да гласуват в едва  13 секции в 8 града. За тези избори германската държава не е допуснала отваряне на секции извън дипломатическите ни представителства, каквато практика имаше при предишни избори. Според авторите на писмото това се дължи на забавяне на комуникацията с властите. Съмненията им идват от факта, че на предишни избори Германия е позволявала гласуване извън консулства и посолства. На емигранти от други европейски държави - напр. румънци и турци, също било позволено да гласуват и в допълнителни секции извън дипломатическите представителства. Такава бе практиката на последните избори в Румъния, така ще бъде и на предстоящия референдум в Турция, посочват подписалите писмото.

Вербалната нота с молба за разрешение за образуване на секции извън дипломатическите представителства за парламентарните избори на 26 март 2017 г. е изпратена със закъснение на 27 януари 2017 г. (№ PR-93-2/ 27.01.2017).
Тези закъснения са формална причина германските власти да не разрешат образуването на секции извън тези представителства поради неспазване на поставените от тях срокове (молба за разрешение следва да бъде отправена не по-късно от 60 дни преди изборния ден), обясняват авторите на писмото. Затова те настояват българската общност в Германия да бъде уведомена от Посолството и от МВнР какво наложи забавянето и какви точно са мотивите за отказ, с цел подобни ситуации да бъдат предотвратени за в бъдеще.

На 26 март ЦИК ще открие 13 секции в Берлин, Мюнхен, Франкфурт, Хамбург, Магдебург, Мюнстер, Дармщадт и Щутгарт. Там са разположени посолството (Берлин), консулствата (Мюнхен и Франкфурт) и почетните консулства на Република България.

Пълният текст на отвореното писмо:

Уважаеми Госпожи и Господа,

Според данни от последната официална държавна статистика от 2011 г., над 2 млн. български граждани живеят и работят в чужбина . В това число се включват уседналите български общности, учащите (студенти), сезонните и командированите работници. Във Федерална република Германия според статистиката за 2015 г. нашите сънародници наброяват повече от 226 хил. души.

На територията на ФР Германия се разполагат само три ДКП на България (Посолството в Берлин, Генeралното консулство в Мюнхен и Консулството във Франкфурт) и само пет ПК в градовете Хамбург, Магдебург, Мюнстер, Дармщадт и Щутгарт. За огромно съжаление на многобройната българска диаспора във Федералната република, според решение № 4400-НС от 04.03.2017 г. Централната избирателна комисия (ЦИК) за предсрочните парламентарни избори на 26 март 2017 г. ще има само 13 секции в тези 8 града. Решението на ЦИК се позовава на писмо на МВнР с вх. № НС-04-01-11-18 от 2 март 2017 г., в което се твърди, че германските власти не разрешават образуване на избирателни секции извън ДКП и ПК.

Както е добре известно, през 2014 г. и 2015 г. нашите сънародници имаха възможност да упражнят конституционното си право на глас в още 16 избирателни секции извън ДКП и ПК. Печално известен факт е, че през 2016 г. след изпращане на вербална нота (№ Пр-17-681-18 от 07 септември 2016 г.,) със закъснение от страна на Посолството до германските власти, секции извън ДКП не бяха разрешени. Неотдавна отново бяхме неприятно изненадани, тъй като вербалната нота с молба за разрешение за образуване на секции извън ДКП и ПК за парламентарните избори на 26 март 2017 г. също е изпратена със закъснение на 27 януари 2017 г. (№ PR-93-2/ 27.01.2017).

Тези закъснения са формална причина германските власти да не разрешат образуването на секции извън ДКП и ПК поради неспазване на поставените от тях срокове (молба за разрешение следва да бъде отправена не по-късно от 60 дни преди изборния ден). Българската общност в Германия държи да бъде уведомена от Посолството и от МВнР какво наложи забавянето и какви точно са мотивите за отказ, с цел подобни ситуации да бъдат предотвратени за в бъдеще.

Междувременно гражданите на Република Румъния имаха възможност за парламентарните избори на 11 декември 2016 г. да гласуват не само с вот по пощата, който за първи път се осъществява, но и в общо 15 секции в 11 германски града, като в 6 от тези градове няма ДКП, или ПК на Република Румъния. На 15 март 2017 г. стана ясно и че гражданите на Република Турция за предстоящия референдум на 16 април 2017 г. ще могат да гласуват в секции извън сградите на ДКП на Република Турция в Мюнхен, Хановер и Нюрнберг, а в Дортмунд ще бъде създадена секция, без там да има ДКП или ПК. Тези факти ясно показват, че ФР Германия третира по различен начин равноправни граждани на ЕС, както и ощетява българските граждани за сметка на граждани на трети страни (турските граждани). Българските граждани, които активно се ангажираме с каузата "Български избори зад граница", недоумяваме как българските власти и институции допускат подобно неправомерно третиране от страна на германските власти. Това е прецедент, който трябва да бъде сведен до знанието на широката българска общественост и да бъде коментиран в публичен диалог, тъй като пряко засяга нашите права като пълноправни граждани на ЕС.

Ние не сме убедени, че са положени адекватни и достатъчни усилия за разкриване на избирателни секции на територията на ФР Германия от страна на Посолството в Берлин и МВнР. Не сме уверени също и че българската държава е представила аргументирано искането си за образуване на секции извън ДКП и ПК, посочвайки следните съображения, които и ние, българските граждани с избирателни права, сме изразявали в писмата и становищата си до Посолството и МВнР, а именно:

Българската диаспора в Германия е и най-голямата българска общност на територията на ЕС, като около 180 хил. души имат избирателни права.

В Германия има големи български общности в градове, в които няма ДКП или ПК.

В провинция Северен Рейн-Вестфалия ще има само една секция в ПК в Мюнстер, в която поради отпадане на секциите в Аахен, Дортмунд, Дюселдорф и Кьолн, ще гласуват всички български граждани от провинцията.

В най-голямата по площ провинция, Бавария, съгласно решението на ЦИК ще има само 3 секции, които ще са в Генералното консулството в Мюнхен. Само в Мюнхен българската диаспора наброява над 10 хил. души. Решението да не се образуват секции в Регенсбург и Нюрнберг ще доведе до голямо струпване на хора в Консулството в Мюнхен, до образуване на опашки, насаждане на напрежение, затрудняване работата на секционната комисия, както и до ограничаване на конституционното право на глас на хората, които нямат възможност да пропътуват по над 100 км в посока.

В провинция Баден-Вюртемберг, където според последното преброяване през 2014 г. живеят 26 291 българи, е предвидена само една секция в ПК в Щутгарт. На изборите през 2016 г. имаха възможност да гласуват на първи тур само 661, а на втори тур - 538 гласоподаватели.

При предишни прецеденти и избори в секции извън ДКП няма документирани инциденти и безредици, т.е. няма заплаха за сигурността и спазването на обществения ред в изборния ден.

Българските граждани нямат алтернативни възможности за гласуване (по пощата или чрез интернет). За сравнение - румънските граждани освен че имаха секции в 6 града без ДКП през декември 2016 г., за първи път упражняваха и вот по пощата.

Уважаеми Госпожи и Господа,

Избирателните права на българите зад граница и в частност на тези в Германия, не бива да зависят от тяхното географско местоположение.

Основна цел и функция на служебния кабинет е да осигури адекватното протичане на честни избори. Ние считаме че при така създалата се ситуация поради закъснялата и неорганизирана реакция на МВнР и Посолството в Берлин, тази основна функция не е изпълнена. Няма как едни избори да бъдат честни и добре организирани, когато хиляди българи в чужбина няма да имат достъп до избирателни секции.

Нещо повече - държавата насърчава изборния туризъм, принуждавайки българи в Германия да пътуват до съседни държави, секции в които ще има по-близо, отколкото е най-близкото ДКП или ПК (Дания, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Франция, Швейцария, Австрия, Чешка република).

Само преди броени дни г-н Ради Найденов в качеството си на служебен министър на външните работи в телевизионно предаване по национална телевизия заяви: „Дълго време се говори за ефективността на Европейския съюз, за близостта на гражданите до политиците и вземаните решения, до реализиране на интересите на гражданското общество."

Г-н Найденов, успяхте ли да опазите интересите на българската диаспора в Германия? Успяхте ли да осигурите и гарантирате правата ни като пълноправни граждани на ЕС и реализират ли се интересите на гражданското общество?

Паралелно президентът на Република България, г-н Румен Радев, се обяви против "Европа на две скорости". Уви, тази Европа е налице, след като пълноправни граждани на ЕС, каквито сме всички ние, биват възпрепятствани в упражняване на конституционното си право на глас.

Недоумяваме умишлено ли се ограничават избирателните права на българите в Германия, или просто се дължи на не добре свършена работа, особено предвид факта, че и в други държави по света е налице разрешителен режим за разкриване на секции (Швейцария, Канада и други), но в които секциите прогресивно се увеличават.

Настояваме МВнР да отправи запитване към германските власти относно мотивите за отказ за разкриване на секции извън ДКП и изясняване защо българските граждани биват третирани по различен начин от други граждани на ЕС и граждани на трети страни.

Настояваме за повече прозрачност в кореспонденцията между българските и германските власти, както и за проактивна комуникация между Посолството в Берлин и големите български общности в Германия, каквито са налице в Аахен, Бремен, Валдорф, Дортмунд, Дрезден, Дюселдорф, Карлсруе, Касел, Констанц, Кьолн, Лайпциг, Манхайм, Нюрнберг, Регенсбург, Фрайбург, Хановер и Хам.

С уважение,

Александър Тошовски, Карлсруе
Антоанета Тончева, Регенсбург
Благовеста Цонева, Регенсбург
Габриела Гаврилова, Бон
Ганка Чивчибашиева, Мюнхен
Диана Иванова, Бон
Ива Николова, Карлсруе
Иван Станоев, Аахен
Иван Филчев, Мюнхен
Иванка Златанова, Аполда
Иво Стоилов, Нюрнберг
Йорданка Захариева, Бремен
Любомир Гаврилов, Тулуза, Франция
Мила Христова, Дортмунд
Надежда Наумова, САЩ
Невена Кесякова, Naples, САЩ
Нина Каменова, Мюнхен
Павел Вълчев, Валдорф
Петър Грамов, Аполда
Росица Комитова, Лайпциг
Станислав Борисов, Регенсбург