17 септември: Денят на София и още няколко събития

Света София и трите ѝ дъщери Вяра, Надежда и Любов (или на гръцки Пистис, Елпис и Харис) са или исторически реални християнски мъченици, или героини на разказ за въплътените кардинални християнски добродетели. Във всеки случай - честит празник на нашата столица! Нека обърнем внимание и на още няколко събития от тази дата. 

1176 г., битката при Мириокефалон

В планините западно от днешна Коня или средновековния Иконион се разиграва сражението, сложило край на опитите за възстановяване на ромейската власт във вътрешността на Мала Азия. Анатолия или вече Анадол ще остане под контрола на тюркските завоеватели. Воден от амбициите на голям завоевател, василевсът Мануил I Комнин е изпратил значителни сили към столицата на селджукските султани на Рум; дори името на страната все още напомня за доскорошната византийска власт по тези земи, защото "Рум" е името, с което и Коранът нарича ромеите. И до днес "Рум Ортодокс", тоест буквално ромейски православни е названието на източноправославните християни в Турция. През 1176 група недоволни бейове и емири искат помощ от василевса Мануил срещу султан Кълъч Аслан II. Византийската войска, в която се включват също сърби, западни кръстоносци, а може би и известен брой българи, е е изненадана и разбита в прохода Дзиврица, недалеч от руините на древната крепост Мириокефалон. Мануил и империята му така и не се възстановяват от това поражение. Ромеите никога повече няма да се опитат да си върнат властта над Изтока. 

1422 г., смъртта на Константин Асен, сина на цар Йоан Срацимир 

Синът на последния български средновековен монарх умира в Белград. През последните години от живота си българският благородник е служил като дипломат на унгарската корона. Преди това заедно с братовчед си Фружин (или Евфросин, син на цар Йоан Шишман) Константин е водил български, сръбски, влашки и унгарски отреди, опитващи се да откъснат от османска власт поне част от Северозападна България по време на османското междуцарствие и гражданска война. Не знаем дали Константин и Фружин са се смятали за български царе. Но знаем, че за разлика от бащите си са воювали активно срещу завоевателя. Фружин надживява Констинтин и продължава да участва в дипломатическите и военните усилия на балканските, италианските и централноевропейските владетели срещу османците поне до битката при Варна от 1444, ако не и до по-късно.

1787 г., приемането на американската конституция 

Девет години след Декларацията си за незвисимост, младата северноамериканска република приема Конституция, която не е изменила и до днес. Три години след Щатите, писани конституции ще приемат Полша и Франция. Американската конституция поставя стандарт, спазван (дори и про форма) от повечето държави по света. За малко над двеста години повечето нации върху глобуса приемат подобни текстове, формулиращи и напълно описващи държавното им управление, както и сменяеми, изборни президенти. Разбира се, според група сноби "Америка няма история". Нито култура.

1859 г., основаването на Американската империя   

Всеки текст с исторически дати неминуемо се занимава с "царе, дати и битки", както казваше Тери Пратчет. Е, 17 септември 1859 е датата, на която Джошуа Нортън, английски имигрант в Сан Франциско, шумно се обявява за "Нортън I, император на Съединените щати". Нортън е местен шегаджия, фалирал брокер на недвижими имоти и любимец на посетителите на няколко бара.

Четири години след забележителната си "коронация", съпроводена с много уиски, Негово Величество Нортън I се обявява и за Закрилник на Мексико. По това време в Северна Америка тече Гражданската война, а в Мексико са нахлули войските на Франция. По всичко личи обаче, че животът в Сан Франциско не е замрял, защото Нортън I се радва на дребни привилегии и приятелството на много посетители. Няколко заведения дори приемат "валута", печатана с неговия образ и име. Местните власти в лицето на полицията и кмета на процъфяващия тихоокеански град се отнасят с демонстративно уважение към Нортън, при все че той не настоява за реална политическа власт.

Най-вероятно благоразположението на цял Фриско към този ексцентрик се основава на любезното му поведение и чувство за хумор. "Император" Нортън до края на живота си през 1880 пътува безплатно с влак, трамвай и ферибот в града и непосредствения район. Посетителите на града понякога си купуват чаши с лицето му, така че той се превръща в жива местна забележителност. Когато Нортън напуска този свят, на погребението му се стичат над 10 000 души. 

1886 г., роден е Димо Казасов 

Бъдещият комунистически политик се ражда в Трявна. Журналист и деец на ранните социалисти още по времето на Димитър Благоев, Казасовсе включва в голямата транспортна стачка от 1919. Въпреки левичарските си позиции, той се включва в Деветоюнския преврат от 1923 и става министър на железниците и пощите. Иронично, Казасов се сработва дори с "кръволока" проф. Александър Цанков и служи в неговия кабинет. Един от създателите на влиятелния политически кръг "Звено" (ирониите в живота на Казасов не са една и две).

През 1930 Казасов пише серия статии, в които разкрива тихите връзцки между ВМРО и командуването на българската войска. Въпреки заплахите, които ВМРО отправя срещу него, Казасов не е осъден на смърт от революционната организация. Изглежда, че далеч не всички македонски дейци са имали против разкритията на политика и журналист. По време на преврата от 1934 Казасов предвидливо се е разделил с всички участници и се задоволюва с поста на български посланик в Кралство Югославия. Това само засилва подозренията, че българската левица, както и в частност антимакедонските елементи сред социалдемократите и коунистите са в топла връзка с югославските власти.

През 1941-44 Казасов проявява известна лична смелост с участието си в спасяването на българските евреи. През 1943 се включва в Отечествения фронт и на 9 септември 1944 вече е един от участниците в преврата, по-късно оказал се "социалистическа революция". Кимон Георгиев и Георги Димитров го включват в правителствата си като министър съответно на пропагандата и на изкуствата и информацията през периода 1944-47. 

1898 г., роден е поетът Христо Смирненски 

Христо Измирлиев се ражда в Кукуш, тогава в Османската империя, а днес Килкис, Гърция. Семейството му е част от историята на българското национално Възраждане. През 1912 четиринайсетгодишният Христо помага за разпространението на българската преса във временно освободения Кукуш. От 1913 заживява трайно в София (като толкова много български бежанци от Тракия и Македония). От 1915, седемнайсетгодишен, започва да пише хумористични текстове. Постепенно започва да използва псевдонима Смирненски, отново по името на малоазийския град Смирна или Измир, откъдето произлиза родът му.

През 1917-18 е юнкер във Военното училище, но е поразен от жестокостта, с която е разгромено Войнишкото въстание и напуска. Бързо се превръща в политически левичар, а впоследствие - и в осъзнат комунист. През следващите години Смирненски става все по-остър сатирик и все по-елегантно изразяващ се поет. Влюбва се. Парите вечно не му стигат и недохранването го запознава отблизо с Жълтата гостенка, туберкулозата. През 1923 г., още ненавършил двадесет и пет, Христо Смирненски умира, но си остава един от най-четените и обичани български поети.