Зам.-министър Михайлова за часовете по кормуване: Не трябва ли да направим всичко, за да намалим катастрофите?

Автоинструктори излизат днес на протест срещу увеличаването на часовете по кормуване за подготовка за шофьорския изпит от 31 на 42. Промяната бе направена с утвърждаването на промени в учебната документация, разписани в заповед на министъра на образованието Красимир Вълчев от 15 декември 2019 г. Защо се налага промяната? Разговаряме по този въпрос със зам.-министъра на образованието Таня Михайлова.

Зам.-министър Михайлова, защо се налага увеличаване на броя часове по кормуване на 42?

През последните години сме свидетели на много пътно-транспортни произшествия, в които участниците, за съжаление, са млади водачи. Решението бе взето в резултат на работата на работна група, сформирана с решение на съществуващата преди време Държавна обществена консултативна комисия към МВР, която предложи мерки за утвърждаване от Министерски съвет и чиято работа впоследствие пое Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата". В нея имаше представители на всички отговорни за това, което се случва - на автошколите, инструкторите, техническите университети, които подготвят тези, които обучават и тези, които ги изпитват, представители на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", на Министерство на транспорта. Ангажиментът на МОН бе да утвърди учебната документация, съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата.

Предложението беше да се увеличат тези часове и въпросът беше с колко. Дали да е козметично, примерно с два часа и да кажем: "Ето, увеличихме часовете", или да защитим обществения интерес. За нас беше изключително важно да се защити общественият интерес.

В работната група имаше различни становища, оформиха се условно две групи и надделя мнението, че часовете трябва да са 42. В резултат на това пристъпихме към това увеличение. Безспорно то ще влезе в сила когато Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" осигури наистина качествен контрол на обучението. Разбирате, че за нас, като Министерство на образованието, е много важно не просто какъв е броят на часовете, защото той е е като че ли по-битовата тема. По-скоро важно е какво се случва като обучение, как се провеждат тези часове, дали самите шофьори са наясно, че с вземането на изпита са направили само първата стъпка в базовите умения и че тепърва предстои автоматизиране на много от тях и надграждане на това, което са изучили по време на шофьорските курсове. Изпитът е моментен, не всичко може да се хване. За нас е важно да защитим обществения интерес и да сме сигурни, че школите ще осигуряват наистина качествено обучение и тези часове ще се взимат.

Нещо много важно като че ли остава встрани от темата е това, че се фиксира задължителен минимален брой часове по специфични умения, като управление извън населено място - 6 часа. Фиксирахме отделно управление по автомагистрала, скоростен път или път с интензивен автомобилен трафик - минимум 3 часа. Към група "Умения и управление в населено място с голяма интензивност на движение" записахме минимум 10 часа. Към група "Умения и управление през нощта в условия на намалена и ограничена видимост и използване на светлините" - минимум два часа. Знаете, че такива условия могат да бъдат предпоставка за пътно-транспортни произшествия. За нас основната задача наистина е да се създадат условия да има по-качествено обучение и курсистите да излизат с по-добри умения от обучението.

Протестиращите автоинструктори твърдят, че сега часовете са достатъчни, обучението е добро и няма нужда от повече часове, които само биха оскъпили курсовете им. Че проблемът не е там, а в контрола при изпитите и, съответно, даването на шофьорски книжки. Как отговаряте на това?

Ако обучението е качествено, добро и всичко е както трябва, се предполага, че на изпита курсистите трябва да покажат придобитите умения от това качествено и добро обучение, нали? Ако всичко е наред, изпитът не трябва да е проблем. Но Вие знаете, че процентът на ПТП с участие на млади водачи е доста сериозен.

Свидетел съм на работата в работната група. Някои предлагаха увеличение на 50 часа, имаше хора, които предлагаха 41, 47 часа. В резултат на тези разнопосочни предложения Държавната агенция "Безопасност на движението по пътищата" направи проучване, при което 39% от инструкторите бяха за 42 часа. 36 часа подкрепяха 25% от анкетираните. Безспорно 36% бяха за това да няма промяна, но важното е, че 42 часа се подкрепяха от 39%. Това анкетно проучване дава представителност на хората, които провеждат тези часове, защото в него участваха инструктори от различни школи, от различни населени места.

В началото на разговора ни подчертахте, че много по-важно от броя на часовете е какво се случва в тях. Как ще се контролира това?

Това не е в нашите правомощия. Законът за движение по пътищата единственият наш ангажимент е да утвърдим учебната документация. Ние няма как да я утвърдим, ако не чуем мнението на всички. Излиза така, че хора, които преди са предлагали да има увеличение на часовете, сега имат различно мнение, но светът е много динамичен.

Как си обяснявате протеста ако увеличението има за цел единствено шофьорите да са по-добре подготвени и така катастрофите и травматизма на пътя да намалеят? Защо той е насочен към заповедта на министъра на образованието?

Ако погледнем исканията, реално протестът не е срещу заповедта на министъра и броя на часовете, а срещу контрола може би. 42-та часа са под условие. Те в момента не са в сила. Реално в момента се провежда обучение на 31 часа. Те ще влязат в сила, когато има възможност да осъществяване на контрол на тези часове. В работната група част от хората, които сега ще протестират, казваха, че основният проблем е в това, което правят инструкторите, в това, което правят като часове. Така че според мен трябва да има качествено обучение, не трябва да се взима лесно книжка.

От кога всъщност новият брой часове влиза в сила?

Тогава, когато Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е готова с това да ни гарантира качествено обучение и качествено провеждане на часовете. Те трябва да разработят система за контрол. Как ще я разработят, какво ще включва - това е въпрос тепърва на бъдещи разговори, но не е от нашите правомощия. Тогава, когато предложат съответно механизма за контрол, когато намерят механизма за качествено взимане на часовете, на провеждане на строг контрол върху изпита, тогава ще влезе и този брой часове. В момента формално погледнато се протестира срещу часове по простата причина, че тази заповед наистина съгласно Закона за движение по пътищата се утвърждава от министъра, но реално погледнато срещу часове, които не са влезли в сила. Няма логика.

Подлежи ли заповедта с новия брой часове на преразглеждане?

Едната група, която е против увеличаването на часовете, заплашва с протести. Друга, която е за 42 часа, също заплашва с протести, ако тази заповед се измени. Аз съм категорично на мнение, че сме готови отново да работим, денонощно ако трябва в тази работна група, но наистина да има консенсус.

Протестира се за нещо, което дава малко по-голяма сигурност за младите хора. Представете си хората, чиито деца тепърва взимат книжка. Ами аз искам моите деца да могат да се научат да карат и да съм сигурна, че тези часове са взети така, както трябва, и са придобили уменията, които трябва да придобият.

Знаете, че курсистите са свободни да взимат и повече часове след това обучение, ако имат желание. Така че дали ще бъдат с пет часа повече, или по-малко за мен е по-несъщественият въпрос. Същественият е качеството на обучението. Трябва да съблюдаваме обществения интерес. Знаете колко млади водачи са участници в ПТП в последно време. Много ми се иска да се обърна към младите и да им кажа, че за шофьор се учиш цял живот. Трябва да се научат да пазят и себе си. Това е нашата отговорност.

Склонни ли сте да преговаряте отново?

На този етап това е заповедта. МОН е диалогично, знаете, че министърът на образованието е един от най-диалогичните хора, винаги се среща с всички страни. В този смисъл, никога и по никакъв повод не сме отказали диалог с когото и да е. Силно се надявам обаче да стане ясно, че при нас водеща е отговорността. Да, има хора, които много бързо се научават да шофират, на някои им идва отвътре. Но не трябва ли ние да създадем оптимални условия, за да сме сигурни, че сме направили всичко, което зависи от нас?